Кристоф Де Мил: COVID-19 ускори дигитализацията на банките

Това, което банковият сектор се опитва да направи през последните четири години - да предоставя дигитални решения и да стимулира клиентите да работят дигитално, COVID-19 ще го постигне за четири месеца. Това коментира изпълнителният директор "Финанси" и иновационен лидер на ОББ Кристоф Де Мил по време на банковата дискусия в рамките  на 11-ото издание на форума Шумът на парите.

Той коментира и лихвените равнища, които почти не се промениха по време на кризата и останаха едни от най-ниските в сравнение с държавите от региона.

"Лихвеният процент зависи до голяма степен от риска. В сравнение с държавите от региона България има един от най-високите кредитни рейтинги, което пряко влияе върху рисковия профил. Освен това у нас функционира валутен борд от много време насам. Ако добавим към това и политиката на Европейската централна банка и т. нар. "количествени улеснения", можем да си обясним защо нивата на лихвите останаха ниски по време на пандемията", коментира Де Мил.

По думите му третото важно нещо е способността на банковия сектор да отпуска кредити, която зависи от неговата капиталова адекватност и ликвидност.

"В България средният коефициент на капиталова адекватност е около 20%, докато в еврозоната е 14.5%. Това означава, че българските банки са по-добре капитализирани, което стимулира апетита за кредитиране", заяви изпълнителният директор на ОББ.

"Българският пазар, както знаем, има много ниско съотношение между кредити и депозити, тоест потребителите имат голямо доверие в банковия сектор, което предоставя възможности на българските банки отпускат заеми и да понижават лихвените проценти", добави Де Мил.

Той прогнозира, че периодът на ниски лихви ще продължи сравнително дълго, което обаче поражда и определени рискове.

"Един от тези рискови фактори на държавно равнище е свързан със задлъжнялостта на домакинствата спрямо брутния вътрешен продукт. В България това сътношение е около 20%, докато в Европейския съюз е средно 40%, тоест този риск тук е доста по-нисък. Колкото до банковия сектор, виждаме, че засега той не оценява рисковете толкова високо", заяви Кристоф Де Мил.

 

Той коментира и влиянието, което пандемията от COVID-19 e оказала върху работата на банките.

"Пандемията промени банковия сектор по няколко начина. Банките, както и много други сектори, бяха изправени пред предизвикателството на работата от вкъщи. Това засяга по-скоро вътрешната организация а не толкова клиентите, но трябва да видим как ще се адаптираме към този начин на работа.  Вторият фактор е влиянието на дигитализацията, което не е нещо ново, но "благодарение" на коронавируса се ускори значително", заяви изпълнителният директор на ОББ.

Той заяви, че през март и април в банковия сектор е отчетен ръст на мобилното банкиране с между 10 и 15 процента само за шест седмици. Освен това хората са се пренасочили от разплащанията в брой към картовите трансакции.

"На въпроса дали пандемията оказа влияние върху бизнеса - да, разбира се. Дали е ново за нас? Не, но процесите определено се забързаха. Дали тенденцията ще продължи и за в бъдеще? Разбира се, то е ясно. Според мен може да се каже, че това, което секторът се опитва да направи през последните четири години, опитвайки се да предостави дигитални решения и да стимулира клиентите да работят дигитално, COVID-19 ще го постигне за четири месеца", каза Де Мил.

По отношение на предстоящото присъединяване на България към еврозоната, той коментира, че то ще помогне на България да бъде много по-атрактивна за инвестиции. Освен това ще окаже влияние на целия финансов сектор да оперира по-прозрачно.

"Това са позитивите. Но в същото време не трябва да очакваме, че влизането в еврозоната, само по себе си, изведнъж ще се превърне в някакъв двигател на икономически растеж. Да, то ще окаже положително влияние, но ръстът на икономиката се движи от обществото, от политиката на правителството и от действията на местните власти", коментира още той.