Генерални изводи за състоянието на банковата ни система не можем да си правим от сделката по придобиването на почти 50% от капитала на БАКБ срещу 100 000 евро, както и за цената на акционерния капитал на банките в страната. В добрите години българските банки бяха придобивани на цена между 3 и 5 пъти стойността на собствения капитал, докато сега ситуацията е коренно различна. Това коментира Петър Пешев, брокер в Бул Тренд Брокеридж, по повод новината от късния петъчен следобед, че фондът на Цветелина Бориславова - CSIF е придобила дела на AIB от 49.9% в БАКБ срещу 100 000 евро (0.03 лв. на акция) в брой.

Разбира се изплатената сума е само едната страна по сделката. Другата е сключеният договор за цесия, с който ирландците прехвърлиха на инвестиционния фонд вземанията си от БАКБ по междубанкова кредитна линия, с усвоена главница за 25 млн. евро.

Въпреки всичко Цветослав Цачев, ръководител отдел „Анализи" в Елана Трейдинг, смята, че платената цена е уникално ниска и е на възможния минимум за акция, което не подхожда на всички твърдения на мениджмънта на БАКБ в досегашните доклади, че банката е в добро финансово състояние.

Петър Пешев има обяснение за платената сума на акция и то е: „Просто когато продаваш под натиска на времето, добри цени не се получават".

„Спор няма, че банките в страната са изправени пред планина от необслужваните заеми, а и БАКБ бе специализирана в раздаване на високолихвени заеми, естествено срещу поемането на по-висок кредитен риск, който за съжаление се материализира с началото на рецесията в България", обясни брокерът, според когото ако може да има добра новина за акционерите в тази ситуация е, че купувачът на дела на ирландците осигурява гарантирана кредитна линия за БАКБ в размер на 35 млн. евро, плюс планирано увеличение на капитал в размер на 50 млн. лева.

Що се отнася до въпроса дали може да говорим за разминаване между цената на акция с твърденията в докладите на банката, тук Петър Пешев засегна друг важен проблем за асиметричността на информацията, с която разполагат заинтересованите страни - като мениджмънт и акционери, например.

„Банката си остава действащо предприятие и сменя своя бизнес модел. От банка, преследваща висока доходност чрез поемане на прекомерен риск и експозиция в строителния сектор, сега се превръща в традиционна депозитно-кредитна институция, бореща се за пазарен дял. Със сигурност обаче мениджмънтът разполага с повече информация от публиката за реалното състояние на банката", каза той. „Асиметричността на информацията е широко разпространен проблем за всяка пазарна икономика, така че тук няма нищо ново във факта, че едната страна притежава повече информация от другата".

Дали обаче платените 100 000 евро за 50% от БАКБ не навеждат на мисълта, че е съществувал риск пред банката да изпадне в по-сериозни финансови проблеми? Според Цветослав Цачев това е една от възможните посоки на разсъждение. Другата обхваща ангажимента на AIB да подкрепи българското си подразделение.

„Тук обаче изникват три дилеми - дали пък не са искали да сторят това, дали просто не са имали възможност да го направят, или пък и двете", каза Цачев, като веднага добави, че предполагаемата цел на сделката е от AIB да могат да спасят тези 25 млн. евро.

За това как се стигна до сделката разсъждава и Петър Пешев.

„Първо AIB е вече собственост на ирландското правителство, което иска от банката да се отърве от чуждестранните си активи. В края на миналата година Алайд продаде полското си поделение. Сега се „отърва" и от българската си инвестиция", посочи той.

Според него цел на ирландското правителство и келтската ЦБ е да наливат пари и да спасяват местната банкова система, а не те да изтичат в дъщерните поделения в ЦИЕ например, където възвращаемостта в дълъг срок ще е по-висока, а макрорисковете са по-малки спрямо тези в Ирландия.

Акциите на БАКБ поевтиняха на борсата в понеделник с 5%, на 5.13 лв. за лот.