Колко струва една банка?

1843
Колко струва една банка?

Дългоочакваната смяна на собствеността на основния пакет от акции на Българо-Американската кредитна банка стана факт в края на миналата седмица, след като получи "зелена светлина" последователно от КЗК и БНБ, коментира Андрей Георгиев, изп. директор на Финансова къща "Логос-ТМ" АД за в. Стандарт.

Сделката може да се определи като емблематична и с фундаментално значение, макар банката да не е сред големите кредитни институции в страната. За тези, които не следят банковия сектор отблизо, трябва да се припомни, че продавачът по сделката е на практика фалиралата вследствие на икономическата и финансова криза, и впоследствие национализирана ирландска банка Allied Irish Banks.

Тя навлезе на българския пазар на банкови услуги през 2008 година, когато купи близо 50% от капитала на БАКБ от Българо-Американския инвестиционен фонд. Покупката се оказа в най-неподходящия момент, няколко месеца преди кризата да се разгърне с пълна сила в региона на Централна и Източна Европа.

Тази грешка струва скъпо на ирландците, тъй като те загубиха почти цялото си вложение в България. От инвестираните над 216 млн. евро в акции на БАКБ в петък (17 юни) те получиха едва 100 хиляди евро от новия собственик - фонда Clever Synergies Investment Fund (CSIF), зад който стои бизнес дамата Цветелина Бориславова.

Разбира се, ирландците все пак са щастливи, че извън горепосочената символична сума ще си върнат и допълнително вложените в родната банка под формата на кредитна линия 25 млн. евро.

Едва ли Allied Irish Banks щеше да продава по този начин (притисната от времето и на всяка цена), ако не беше принудена от ирландските власти да подкрепи баланса си в кратки срокове, продавайки активите си в чужбина.

Подобна сделка ирландците вече осъществиха през септември миналата година в Полша. Само че за тяхна радост банката Zachodni бе далеч по-апетитна за купувачите. За нея наддаваха някои от най-големите банки в Европа, а покупната цена от 2.9 млрд.евро, предложена от спечелилата своеобразния търг Banco Santander, надхвърли и най-оптимистичните очаквания. Испанската банка плати 2.8 пъти счетоводната стойност на акция.

За сравнение банките в Европа се търгуват при средни нива на съотношението цена към счетоводна стойност на акция около и под единица. Тази сериозна премия се дължи на това, че полската икономика е единствената в ЕС, която остана на пътя на икономическия растеж в кризата, банковата система на страната е в изключително добра форма, като отбелязва силни и устойчиви растежи на кредитирането, а освен това самата банка разполага с много по-диверсифицирано и качествено кредитно портфолио в сравнение с БАКБ. За последната бе характерно агресивното и високо рисково кредитиране, което в добрите години за българската икономика я правеше най-рентабилната родна банка.

Оценките на полските банки като цяло са в пъти по-високи от тези на българските и това се потвърждава и от сделката, при която "Райфайзен интернешънъл" закупи наскоро полското поделение на гръцката EFG Eurobank - собственик на българската Пощенска банка. Австрийската кредитна институция заплати 490 млн. евро за 70% от капитала на Полбанк И Еф Джи, или около 1.7 пъти счетоводната стойност на акция.

И то при положение, че Полбанк е на загуба. На полския пазар се сключиха още две по-малки сделки, а пазарните оценки на полските банки, които се търгуват на Варшавската фондова борса, също са далеч над средните за Европа и България.

Изводът от всичко това е, че ниската цена на сделката за родната БАКБ e не само следствие от това, че AIB е притисната до стената да продава. Когато продаваш здрава и рентабилна институция, конкуренцията между купувачите ражда и високи цени.

Какво тогава ни показва цената от 100 хиляди евро за 50% от БАКБ? Първо, явно - собственият капитал на банката от близо 190 млн. лева по последен одитиран консолидиран отчет е далеч от реалността и от оценката на купувача. Другото, което несъмнено можем да кажем след тази сделка, е, че българският бизнес в случая се оказа далеч по-добрият играч. Новият собственик на БАКБ в лицето на Цветелина Бориславова продаде скъпо участието си в СИБанк на белгийската KBC преди години, за да се окаже години по-късно отново собственик на банка, но със значителна печалба от двете операции.

Подобна тенденция, каквато наблюдаваме в развитието на банковата система у нас, вече е описана в сериозни научни изследвания. Първо мултинационалните банки навлизат на малкия и неразвит банков пазар, печелят бързо пазарен дял, инвестирайки много средства и вкарвайки натрупаното ноу-хау, но на по-късен етап, особено в условията на криза, банките със собственици резиденти са по-гъвкави и по-успешни, като в много случаи придобиват собствеността върху поделенията на мултинационалните финансови групи. Сделката с БАКБ е точно такъв случай.

Дали можем да очакваме тази тенденция да се задълбочи? Защо не? В последна сметка към БАКБ интерес имаше само от местни играчи. Много вероятно е например гръцките банки у нас също да потърсят продажба на поделенията си. Със сигурност западните банки с интерес към нашия пазар ще срещнат конкуренцията на Корпоративна търговска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка, а вероятно и някои други родни капитали. Споменатите банки с български собственици вече спечелиха значителен пазарен дял в годините на икономическата криза, демонстрирайки възможности да бъдат конкурентоспособни.

Сделката за БАКБ, както и тази за малката НЛБ Банка София, закупена също през тази година от групата TBI, са само началото на новото мащабно преструктуриране, което предстои да се случи на българската банкова система след процеса на приватизация и последващите покупки и сливания преди повече от десетилетие.

Това е тенденция в целия регион на ЦИЕ. Освен гореспоменатите сделки в Полша, в Румъния също няколко банки са обявени за продан. Най-голямата руска банка Сбербанк, която досега оперираше само в границите на бившия СССР, е пред покупката на Volksbank International от Die Osterreichische Volksbanken на предполагаема цена от 700-750 млн. евро. Като от сделката вероятно ще бъде изключено губещото румънско поделение на VBI.

В съседна Гърция всички досегашни опити за окрупняване на банки бяха неуспешни въпреки натиска от страна на правителството. Рано или късно обаче големите гръцки банки ще трябва да се разберат помежду си за новото разпределяне на банковия пазар в страната, тъй като в противен случай рискуват да се сблъскат с неконтролируеми и неоценими по размер негативни последици от икономическата криза в страната.

Как точно ще се развият консолидационните процеси и преструктуриранията в банковата система на България и на съседните страни, предстои да видим. Хубавото е, че банковият сектор у нас продължава да бъде в прилична форма въпреки проточилата се прекалено дълго криза, а процесите, които предстоят да се развият в структурата на собствеността, е много вероятно да съвпаднат и дори да подпомогнат възстановяването на икономиката.

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg