Определянето на лихвените нива не е административен процес, а зависи от тенденциите в икономиката. Това заяви преди минути Левон Хампарцумян, главен изп. директор и председател на УС на УниКредит Булбанк по време на представянето на редовния анализ на УниКредит Груп за банковия сектор в страните от Централна и Източна Европа.

А какви са тенденциите в икономиката и какъв е ефектът върху банковия сектор в региона и България според експерти от банката?

Намаление на лихвите както по кредитите, така и по депозитите, прогнозират икономистите на финансовата група. Според Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, представил частта от анализа, посветен за българския банков сектор, лихвените нива по депозитите през 2012 г. ще се доближат до стойностите, наблюдавани през 2008 г.

„Като цяло в периода след кризата (2012-2015 г.) очакваме лихвите по депозитите да останат по-високи от тези, наблюдавани в периода 2003-2007 г., особено що се отнася до лихвите по депозитите за домакинствата", сподели прогнозата на групата икономистът.

приложими лихвени проценти в България2009201020112012лихвени% по кредити за домакинства (BGN)12,5712,1711,4610,67лихвени% по кредити за домакинства (FX)9,99,318,758,26лихвени% по депозити за домакинства (BGN)5,224,784,223,89лихвени% по депозити за домакинства (FX)5,134,654,323,98лихвени% по кредити за корпоративни клиенти (BGN)10,119,79,399,36лихвени% по кредити за домакинства (FX)8,277,877,637,51лихвени% по депозити за корпоративни клиенти (BGN)2,712,52,332,26лихвени% по депозити за корпоративни клиенти (FX)2,912,832,742,59

Източник: БНБ и прогноза на УниКредит Булбанк

Кристофор Павлов коментира, че лихвите по кредитите ще намаляват с темпове, леко изпреварващи тези по депозитите. „Както знаете, спредът формира към 90% от банковите приходи", обясни главният икономист.

Според него този тренд ще продължи и през 2010 г., въпреки че през следващата година банките ще абсорбират най-голямата част от загубите в кредитните си портфейли в резултат на рецесията в реалния сектор.

Прогнозите на експертите от групата са необслужените кредити (с просрочие над 90 дни) да достигнат пика си през втората половина на 2010 г., като дори и тогава у нас се очаква да бъдат на безопасни нива от 10% от общия кредитен портфейл. „Според изчисленията, това означава, че загубите за банковия сектор на страната, в резултат на отписване на активи поради рецесията ще достигнат около 3.7 млрд. лв. или близо 6% от БВП през 2008 г.", коментира Кристофор Павлов. „Тези загуби ще бъдат абсорбирани в период от три години, като се започне от 2009 г., като тежестта на отписаните вземания ще е най-висока през 2010 г.".

Главният икономист допълни, че при тези нива на загубите в кредитните портфейли на банките няма да има нужда от рекапитализиране на банки на консолидирано ниво.

В отговор на натиска върху рентабилността в системата, заради влошаване на кредитния портфейл на кредитните институции, свиването на лихвения спред и спада в темповете на ръст на бизнеса, банките ще предприемат оптимизиране на административните разходи и на мрежата си за дистрибуция на продукти и услуги, се посочва в анализа на УниКредит Груп.

Що се отнася до финансовите резултати на банковата система у нас, от представените данни се вижда, че нетната печалба на системата за 2009 г. се очаква да е 673 млн. лв. (-51.5% на годишна база), като продължи да намалява с над 50% и през 2010 г., до 316 млн. лв., след което да започне да се отчита ръст - 843 млн. лв. (2011 г.), 1.62 млрд. лв. (2012 г.). Прогнозата за 2015 г. е печалба в размер на 2.14 млрд. лв.

Провизиите в системата, както вече стана въпрос, се очаква да достигнат връх през 2010 г. - 1.5 млрд. лв., преди да започнат да намаляват (1.06 млрд. лв. за 2011 г.; 415 млн. лв. - 2012 г. и 597 млн. лв. - 2015 г.).

Икономистът е на мнение, че независимо от кризата, дългосрочният потенциал на банковия сектор в България остава незасегнат. „Това означава, че секторът ще остане привлекателен както за съществуващите, така и за нови играчи", посочи Павлов.

По думите му банковият бизнес у нас ще започне пълното си възстановяване през 2011 г., когато икономиката ще се върне на траекторията на положителния икономически растеж, прогнозират икономистите на УниКредит Булбанк. Те очакват банковото проникване да продължи, но ще се извършва с по-бавни темпове - 15-16% след кризата, като темповете ще са под тези отпреди бума. Според Павлов банките трябва да се пригодят към новата нормалност след кризата с предлагането на нови продукти, които да са съобразени със спада на инвестиционната активност и потребителските разходи на домакинствата.

По линия на кредитната активност, главният икономист посочи, че слабият ръст в момента следва да се обясни главно с ниското търсене на кредити в икономиката. „При отчитането на промените във валутните курсове, общо кредитите в ЦИЕ се забавят до 4% на годишна база през първото полугодие на 2009 г.", коментира Павлов. „Ние не очакваме незабавно възстановяване на кредитния цикъл, особено на фона на прогнозите за по-бавното връщане на българската икономика към темпове на растеж, близкия до потенциалния. Още повече, опитът на други страни, преминали през рецесия сочи, че ръстът на кредита започва да се ускорява от 9 до 12 месеца след като икономиката достигне най-ниската си точка".

Икономистът смята, че стабилизирането на цените на жилищата ще даде тласък на търсенето на ипотечни кредити. „Потребителските кредити реагираха първи, поради вече достигнатите високи нива на проникване преди кризата, докато темпът на нарастване на ипотечните кредити остава по-стабилен", заяви Павлов. „В последно време наблюдаваме забавяне на темпа на спад в цените на жилищата. Ако темповете се задържат, то може да очакваме стабилизирането на пазара при понижение от 5-10% от сегашните нива".

По отношение на кредитната активност в корпоративния сектор, експертът не очаква засилване, поради факта, че инвестициите са значително по-чувствителни спрямо икономическия цикъл, отколкото потребителските разходи. Според експерти трябва да минат години преди редица сектори в икономиката ни да се върнат на резултатите си и производствените обеми отпреди кризата, което предполага едно забавяне на търсенето на кредити. Слаба ще е и необходимостта от кредитиране за оборотни нужди.

Според експерта банките ще трябва да обвържат по-нататъшния си ръст на кредитирането в по-голяма степен с ръста на депозитите на резиденти. От тази гледна точка банките, които са част от международни финансови групи, готови да продължат да насочват капитал към региона и в частност към България, ще разполагат с ключово конкурентно предимство.

От представянето на анализа стана ясно, че банките са под натиск да диверсифицират източниците си на финансиране. По данни на банковата група корпоративните депозити отчитат отрицателен растеж в целия регион на ЦИЕ, като се вземе предвид ефекта от обезценката на стойността на националните валути през 2009 г.

От друга страна се наблюдава и забавяне на ръста на депозитите, привлечени от домакинствата, поради спада в заетостта, по-ниския темп на нарастване на заплатите и намаляването на трансферите от емигранти.

Чуждестранните пасиви на банките в ЦИЕ в момента се оценяват на 450 млрд. евро, или общо 21% от общо пасивите на консолидирано ниво. Стойността на показателя за България е близка до средната стойност - 16.6 млрд. лева към септември или 22.7% от балансовото число. Така че въпреки, че глобалната ликвидна криза намери отражение в много по-висока степен на външното финансиране, глобален шок върху региона бе избегнат.

По-голямата част от банките, опериращи в ЦИЕ, принадлежат към международни групи, които в най-трудния момент действаха като кредитор от последна инстанция спрямо поделенията си, отчитат от банковата група.

„Мащабите и твърдостта на ангажимента на международните финансови групи, опериращи в ЦИЕ, спомогна да се преобърнат негативните настроения към региона и по този начин да се избегне най-лошия сценарий", се посочва още в доклада на УниКредит Груп.