Потребителите в България през изминалата 2009-та година най-често теглиха суми между 30 000 и 50 000 евро, става ясно от анализ на Кредит Център за изминалата година.

Общата икономическа ситуация в страната доведе до спад в отпусканите суми над 70 000. Още в началото на годината най-ниските и най-високите кредити изцяло липсваха от общата картина.
Едва през месец април се появиха атрактивни цени на имотите от най-високия ценови сегмент, което доведе до по-голяма активност в тегленето на суми над 90 000 евро.

Лускозните имоти продължиха да предизвикват интерес поради по-големия абсолютен спад в цените, в резултат на което през май отпуснатите суми между 70 000 и 90 000 скочиха на близо 11%.

Тази тенденция претърпя рязка промяна през юли, когато кризата се задълбочи и оптимизмът на най-богатите, че ще останат незасегнати от негативните тенденции, ги напусна. Това доведе до ново намаление на ипотечните кредити в най-високия ценови сегмент, както и до силен ръст на исканите кредити между 10 000 и 30 000 евро.

През август като все по-ясна тенденция се очерта тегленето на по-малки кредити за по-кратки срокове, а често продължаваха да се отпускат кредитите от средния ценови сегмент. Към края на годината се наблюдаваше известно оживление сред по-високите нива, но най-големият дял се запази за средния сегмент.

Близо 90% от всички ипотечни кредити през 2009 г. бяха отпуснати целево - за закупуване на жилище. През февруари и март всички отпуснати кредити бяха за покупка на жилище, като тази тенденция започна да отстъпва малко по малко едва през април, когато се появиха кредити за лично ползване.

Техният брой естествено намаля на фона на несигурното финансово бъдеще на почти всички потребители. Предназначението им основно беше насочено в две посоки - реструктуриране на други задължения или финансиране на собствен бизнес. Кризата охлади и желанието на клиентите да инвестират в парцели и такива сделки през изминалата година не бяха отчетени.

Кредити с кратки срокове властваха на пазара през цялата година. В срок от 16 до 20 години се отпускаше по-голямата част от кредитите, като другият най-често срещан срок бе между 10 и 15 години.

Кредитите със срок на погасяване между 26 и 30 години, които бяха най-често избирани през 2008-ма година, претърпяха силен спад, тъй като големите оскъпявания стреснаха предпазливите и чувствителни към общата нелека икономическа картина купувачи. Спадът в сроковете за изплащане на ипотечните кредити продължи до края на годината, а потребителите продължиха да търсят оптималната сума за разумен срок.

По-ниският процент финансиране бе сред основните тенденции за изминалата година..Основната причина беше в рязко повишилия се риск при негативните тенденции при цените на недвижимите имоти.

Финансирането между 40 и 60% от общата стойност на сделката бе най-активно през годината, което е силен спад спрямо 2008 г., когато най-много сделки бяха сключени при външно финансиране между 70 и 90%. Финансирането на стойности между 70 и 80% се появи плахо едва през месец септември, когато на пазара на имоти се предлагаха цени, по-ниски от средните за района и типа имот.

Потребителите на ипотечни кредити за годината бяха основно с месечен доход на домакинството между 1500 и 2500 лева. Тази група имаше сериозен дял - над 60% от всички кредитополучатели през 2009-та година са попадали в нея. Най-малък бе делът на домакинствата с доход над 4000 лева, тъй като те представляват и малък процент от населението на страната.

Повишеният риск на пазара и относително консервативната банкова политика през годината почти изключиха от пазара на ипотечни кредити домакинствата с доход между 750 и 1500 лв., които през 2008 г. бяха над 40%.

При разпределението по професии представителите на сферата на информационните технологии и телекомуникациите отчетоха известен ръст. Работещите в държавната и общинска администрация, учителите и лекарите също бяха сред професиите, станали малко по-активни потребители на ипотечни кредити. Естествен спад се наблюдава при работещите в областта на енергетиката, строителството и финансите - сферите, които бяха най-силно засегнати от икономическата криза.