Съдбата на американския долар е обезпокоителна, заради ролята му като световна резервна валута, както и очевидната му важност за най-голямата световна икономика. При днешните взаимно свързани глобални пазари, движенията на долара са отчасти причина и отчасти следствие, но в крайна сметка, в скоро време не се очертава той да стане по-силен.

Силите зад спада на долара се натрупват с години, но големият ефект се наблюдава отскоро, коментира Fortune. Основното, американците живеят над възможностите си, купувайки повече от останалата част от света, отколкото светът купува от тях (това е търговският дефицит). За да е възможно това, чужденците трябва да купуват активи под формата на държавни и корпоративни облигации, или понякога и самите активи.

Богата страна като Америка може да прави това дълго време, но в един момент се оказва, че светът държи повече доларови активи отколкото иска, така че започва да разтоварва част от тях. Чужденците също се тревожат, че страна с огромен дълг, дори САЩ, може да се изкуши да обезцени валутата си, което обезценява стойността й.

След като САЩ има огромен търговски дефицит през последните няколко години, около 700 млрд. долара тази година, сцената отдавна е подготвена за спад на зелените пари. Това, което побутна долара към пропастта бе кредитната криза, както и тревогите за рецесия в страната. Ако икономиката се забави, инвеститорите търсят други активи, които купуват с чужда валута.

Когато ФЕД се опита да подкрепи икономиката като намалява лихвите, което направи вече на два пъти, прави долара още по малко атрактивен, след като инвеститорите могат да получат по-добри доходности в други валути.

Това, което прави инвеститорите нервни е, че трендът може да стане усилващ от само себе си. Китайското правителство предизвика разпродажби, когато съобщи, че ще преструктурира резервите от слаби валути към силни - довиждане долар, здравей евро! След като Китай държи повече от 1 трлн. долара, действията на страната могат да раздвижат пазара, обезценявайки още повече щатските пари, принуждавайки и други да продават, и така нататък.

Дори и да се избегне този сценарий, вероятно предстои още слабост на долара, поне спрямо китайския юан, както и валутите на други развиващи се държави. Както Алън Грийнспад бе заявил, техният стандарт расте по-бързо от американския, което обикновено води и до поскъпване на валутите.

Между другото, Уорън Бъфет бе предвидил всичко това. В средата на 2002 г., за пръв път през живота си той купуваше чужди валути срещу долара. Основният фактор, определящ това решение, бе търговският дефицит, който се влоши още повече от тогава.