В Европа върви нещо като гигантска игра за отгатване: Коя ще е следващата страна, която ще потърси европейска финансова помощ и какво още я очаква eврозоната? Има ли рецепти за изход от кризата? Мненията са различни.

Кой ще е следващият, след Гърция и Ирландия? Може би Португалия, а после Испания и Италия? Противоречията едва ли биха могли да са по-големи: докато икономиката на Германия ден след ден произвежда нови положителни новини, хората в Атина, Дъблин, Мадрид и Лисабон излизат на улични протести, защото не знаят, как ще изглежда бъдещето им. Въпросите са много: дали, в случай на нужда, европейският финансов чадър изобщо ще се окаже достатъчно голям, за да побере всички, които се нуждаят от спасяване?

Докъде ще пропълзи заразата?

Колко голяма е опасността от по-нататъшно предаване на заразата? Ще реагират ли изобщо пазарите на мерките за икономии? Всичките тези въпроси показват, колко голяма е несигурността в тези дни. При това е ясно едно: вече не става дума за оцеляването на едно отделно правителство, а за оцеляването на цялата еврозона, както предположи президентът на ЕС Херман ван Ромпой.

Ясно стана и друго: замаскираните от европейския спасителен чадър проблеми, са стари и имат връзка с икономически дисбаланси, които колидират под наметалото на общата европейска валута. От тези дисбаланси няма лесно измъкване. Докато те не бъдат решени, кризата на дълговете също няма да бъде преодоляна.

Бюджетната дисциплина е най-верният път

И все пак: политиката на бюджетно консолидиране очевидно си остава най-верният път. Програмите за икономии обаче, трябва да са придружени от стабилен икономически прираст, за да бъдат изобщо поносими за населението. Това добре личи от германския пример. Бюджетната дисциплина и един перспективен икономически модел са отнай-съществено значение за успешното оцеляване на еврото.

Източник: Дойче веле