Как противопоставянето между Китай и Индия пречи на детронирането на долара
Независимо дали става въпрос за китайския юан, златото или дори биткойна, дискусията за алтернативите на щатския долар като световна резервна валута бушува повече от година.
Разпалван от опасенията, че Вашингтон използва като оръжие деноминираната в щатски долари глобална финансова система срещу Русия заради войната в Украйна, дебатът стана много интензивен. Дори по време на срещата на върха на БРИКС през август се заговори за създаване на обща валута на блока.
Бившият икономист от Белия дом Джоузеф Съливан дори заяви, че единната валута на БРИКС може да подкопае господството на долара.
Блокът се ръководи от големите развиващи се икономики Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.
Създаването на обща валута обаче не е лесно и ще изисква различните страни от БРИКС да се обединят по много въпроси, като създаването на централна банка и постепенното премахване на валутите им.
Еврото например е резултат от десетилетия подготовка в рамките на Европа, а използването на валутата в световен мащаб все още е далеч на второ място след щатския долар. През август той представляваше 48% от глобалните плащания чрез системата SWIFT – далеч по-напред от дела на еврото от 23%.
Уорън Бъфет предсказва световно господство за долара поне до 2065 г.
Има и още един проблем. Индия и Китай - двете най-големи икономики в блока - не се разбират.
Джим О'Нийл, бившият главен икономист на Goldman Sachs, който въведе акронима BRIC през 2001 г. (Южна Африка се присъедини към блока през 2010 г., за да получим BRICS), напоследък сондира мнения относно предложената идея за единна валута.
"Дори не може да съберете Индия и Китай в една и съща стая, така че идеята, че те ще се ангажират със споделена валута и ще се откажат от собствената си вътрешна парична политика, е просто лудост", коментира О'Нийл пред Business Insider.
Други анализатори също определят отношенията между Китай и Индия като напрегнати и като "болезнената точка" в блока на БРИКС.
Отношенията между Китай и Индия датират от векове, но страните са въвлечени в териториален спор в съвременната история по общата им хималайска граница - и дори водят война през 1962 г.
Въпреки че в последните десетилетия са по-приятелски настроени, съседите изглежда навлизат все по-дълбоко в територията на врага от 2020 г. насам на фона на граничния спор и нарастващия национализъм както в Китай, така и в Индия.
Двете страни сякаш се сдобриха през август на срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург, когато китайският лидер Си Дзинпин и индийският премиер Нарендра Моди се съгласиха да деескалират напрежението на спорната граница.
Само месец по-късно обаче добрите отношения отново бяха под въпрос, когато Си не присъства на срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи - за първи път от 2008 г. Пекин не даде обяснение за отсъствието на Си, като премиерът Ли Цян водеше китайската делегация вместо него.
Лиу Пенгю, китайския говорител във Вашингтон, казва пред Insider, че Си наскоро е разговарял с Моди в кулоарите на срещата на върха на БРИКС – по искане на индийския лидер.
"Президентът Си подчерта, че подобряването на китайско-индийските отношения служи на общите интереси на двете страни, а също така благоприятства мира, стабилността и развитието на света и региона", казва Лиу, добавяйки, че ситуацията на границата е стабилна.
Като оставим политиката настрана, не помага и фактът, че двете страни се превърнаха в стратегически конкуренти и на икономическия фронт.
Китай е втората по големина икономика в света, с размер от 19,4 трилиона долара, според Международния валутен фонд.
Индия пък е петата по големина икономика, с брутен вътрешен продукт от 3,7 трилиона долара. Има малко индикации, че БВП на Индия ще изпревари този на Китай през следващите пет десетилетия, но все още не може да се отрече, че двата най-големи развиващи се пазара в света са яростни съперници.
По оценки на ООН Индия изпреварва Китай тази година като най-населената страна в света. Като добавим младото население - средната възраст е 28 години – Индия става примамлива за чуждите компании, които искат да диверсифицират рисковете, премествайки производството си извън Китай – фабриката на света от 40 години насам.
Сред петимата членове на БРИКС "най-голямата болка" са търканията между Индия и Китай, казва пред Insider и Абишур Пракаш, основател на консултантската компания The Geopolitical Business. Той добавя, че е "много малко вероятно някоя от двете страни да се съгласи да разчита на валута, доминирана от другата".
Като се има предвид, че Китай и Индия са най-големите играчи в БРИКС, от решаващо значение е поне те да стигнат до някаква обща основа, за да се случи подобен проект.
Срещата на върха на БРИКС през август завърши без подобно решение и всичките пет члена излязоха с различни и противоречиви коментари за дедоларизацията. Изглежда, че само Русия и Бразилия наистина настояват за обща валута на БРИКС. Китай не е коментирал идеята, докато Индия и Южна Африка заявиха, че тя не е на дневен ред на последната среща на върха.
За Амитенду Палит, ръководител на Института за южноазиатски изследвания в Националния университет на Сингапур, има и по-големи проблеми, които стоят на пътя на общата валута на БРИКС.
Например прекалено различната регулаторна среда и това че валутите на нейните членове не могат лесно да се търгуват на валутните пазари.
Що се отнася до политическите различия, Палит смята, че страните членки в крайна сметка са рационални. И Китай, и Индия са наясно, че са конкуренти - и макар че "никой няма наистина да отстъпи, това не означава, че те спират да работят помежду си", казва Палит пред Insider.
"Важното е, че и двете страни продължават диалога помежду си", добавя той.
О'Нийл, скептичният баща на политическия блок на БРИКС, все още вижда голям потенциал за групата, но само ако нейните членове могат да работят заедно.
Дори и да се появи валута на БРИКС, нейното използване вероятно ще да бъде ограничено.
Пракаш казва, че тя ще се използва в "много тесни случаи или за проекти на БРИКС".