Само за 24 часа тази седмица централните банки на трите най-големи икономически блока в света стигнаха до коренно различни решения.

Европейската централна банка повиши лихвените проценти, Федералният резерв на САЩ ги задържа на същите нива, а Китай ги намали. Японската централна банка пък запази политиката си на свръхниски лихвени проценти, както се очакваше.

За инвеститорите става все по-трудно да разберат глобалната икономика – и потенциално става все по-трудно за Федералния резерв да ограничи инфлацията, посочва в анализ за капиталовите пазари The Wall Street Journal.

Причината за тези противоречащи си ходове е, че основните икономики все повече се движат в свой местен ритъм.

Европа е в техническа рецесия, но централната банка очаква инфлацията да продължи.

Китай няма проблем с инфлацията, но страда от последиците от продължителните локдауни и имотния балон.

Икономиката на САЩ се справя изненадващо добре. Инфлацията намалява, но под повърхността някои ценови индикатори остават упорито високи.

Фед реши очакваната „ястребова пауза“. Предстоят още повишения на лихвитеПовечето от членове на Фед заявиха план за още две увеличения през тази година

Глобалното разминаване вече повлия сериозно на валутите

Китайският юан отслабна тази година, което би трябвало да направи износа на страната по-конкурентен, да ограничи вноса и да помогне на икономиката ѝ.

Но освен в случаите, когато Китай се насочва към всеобхватни стимули, както през 2009 г. или след спукването на балона на акциите през 2015 г., пазарите му остават леко изолирани от глобалните.

За американските инвеститори по-важни са ходовете в Европа, където ЕЦБ и Английската централна банка се възприемат от инвеститорите като по-агресивни от Фед. Това повишава доходността на облигациите им и тласка долара надолу спрямо еврото и стерлинга.

ЕЦБ се отклони от Фед и повиши лихвите до най-високото им ниво от 22 годиниЕвропейската централна банка обяви в четвъртък, че увеличава основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3,5%

Подобни ходове са всъщност най-логичните, коментира WSJ.

Целият смисъл на плаващия валутен курс е да могат централните банки свободно да определят лихвите, според проблемите, пред които са изправени собствените им икономики.

Проблемът за американските инвеститори идва от чувствителността им към слабостта на долара и загубата на доверие, което това носи.

Те не са свикнали да мислят за инвестициите си в други валути. Ролята на долара като световна резервна валута, освен за глобални транзакции, го прави стандарт и за измерване на стойността. Неговият курс все още има дълбок ефект, който американските инвеститори често пропускат.

Когато доларът поскъпне, американците са по-богати, тъй като могат да купуват повече чуждестранни стоки със същите пари. Но напоследък те вероятно се чувстват по-бедни, защото доларът и акциите се движат в противоположни посоки.

В исторически план доларът и акциите са тясно свързани само при кризи, когато доларът е купуван като убежище, а акциите са избягвани заради риска в тях.

След 2008 г. обратната връзка в движението на долара и акциите (долар нагоре, акции надолу) се засили, а след започналата разпродажба на акциите през 2022 г., тя е толкова силна, че седмичните движения в долара обясняват около половината от движението на S&P 500.

Едно от възможните обяснения е, че тъй като Фед повиши лихвите, доларът се засили рязко, което е лоша новина за американските акции. Но след като ЕЦБ и Bank of England станаха по-агресивни в повишаването на лихвите, доларът започна да отслабва - стартира и бичият пазар на американските акции, припомня WSJ.

S&P 500 успя да стартира нов бичи пазарАкциите на Tesla се повишиха за 10-та поредна сесия Погледнете на американските акции през поглед на европейците Преоценени в евро те никога не спаднаха с повече от 20% - границата която обикновено определя дали сме в мечи пазар, нито пък се покачиха толкова, че да кажем, че са влезнали в нов бичи пазар. Драмата беше в движенията на валутата, а не на акциите. Това може да направи нещата по-трудни за Фед, посочва WSJ. По-високите лихви в Европа би трябвало да потиснат търсенето, включително за износа на САЩ за региона, като същевременно повишат доходността по облигациите в САЩ, тъй като някои инвеститори ще преминат към европейски облигации в търсене на по-висока доходност. По принцип и двете неща са лоши за икономиката на САЩ и за американските акции. Но докато инвеститорите смятат че доларът и акциите трябва да се движат в противоположни посоки, по-слабият долар сам по себе си ще означава, че американските инвеститори ще се чувстват по-богати, въпреки че имат същата покупателна способност в чуждестранна валута. А обикновено тогава инвеститорите, са склонни да заемат и харчат повече, подкрепяйки икономиката – точно обратното на забавянето, което Фед иска. По-слабият долар също така повишава конкурентоспособността на производството в САЩ, като отново подкрепя икономиката. Така без Фед да прави нищо, повишаването на лихвите на други места може да даде тласък на икономиката на САЩ.

Има ли опасност крал долар да загуби короната си?Историята показва, че често са необходими десетилетия, ако не и векове, за да избледнее статутът на една глобална резервна валута

Отслабването на долара оказва сериозно влияние и извън САЩ Тъй като капиталовите пазари са глобализирани, много страни и компании заемат в долари, а много големи глобални инвеститори мислят в долари. Затова слабият долар ще е добра новина за всички тях. Ефектът от това беше, че европейските акции в местна валута и развиващите се пазари, с изключение на Китай, поскъпнаха почти точно толкова, колкото и S&P 500. Оказва се, че дори и когато основните икономики и политики на централните банки се разминават, капиталовите пазари остават тясно интегрирани и свързани, заради влиянието на една обща глобална сила: долара.