Китай е започнал сериозно да диверсифицира валутните си резерви, дистанцирайки се от щатския долар, през първите четири месеца на 2011 г., като най-вероятно е купувал много повече дълг на европейски държави, отколкото доларови активи, информира FT, позовавайки се на данни на Standard Chartered Bank.

Резервите на Китай в чуждестранна валута са нараснали с около 200 млрд. долара през първите четири месеца на годината, като три четвърти от тези средства са инвестирани в чужбина в недоларови активи, според изчисления на банката.

"Изглежда, че Китай най-накрая продължава политиката си да диверсифицира чуждестранните си валутни резерви, намалявайки притежанието си на доларови активи," казва Стивън Грийн, старши икономист на Standard Chartered за Китай.

В период от над шест години Пекин продължаваше да увеличава притежанието си на щатски дълг, въпреки че китайците твърдяха, че искат да намалят тежестта на доларовите активи в резервите си, които надхвърлят 3 трлн. щатски долара. В периода между декември 2007 и март 2011 г. чуждестранните резерви на Китай са нараснали двойно до 3.04 трлн. долара, в този период повечето анализатори смятат, че делът на доларовите активи е останал сравнително стабилен на ниво от между 60-70%.

Пекин обаче пренасочва покупките през банки-попечители и чуждестранни финансови центрове, като Лондон и Хонконг, за да прикрие чуждестранните си сделки.

От Standard Chartered са сравнили притока на нови резерви в чуждестранна валута на Китай с нетните покупки на щатски дълг от страна на купувачи в Китай, Хонконг и Лондон. Тези покупки намаляват значително през първите четири месеца на тази година до 46 млрд. долара, което се равнява само на 24% от 196-те млрд. резерви в чуждестранна валута, които Китай е натрупал за същия период.

Според Грийн е възможно Китай да е намерил начин да прикрива покупките си на щатски дълг или пък може да купува по-рискови щатски активи, които не излизат в месечните данни.

В последните месеци китайските лидери нееднократно обещаваха да подпомагат европейските страни засегнати от дълговата криза.

"Дори и ако Пекин не се притеснява за фискалното състояние на САЩ и/или състоянието на щатския долар, доходността на облигациите, които се предлагат на европейския пазар вероятно е достатъчно привлекателна, за да накара страната да диверсифицира," смята Грийн.

Няма признаци Китай да намалява притежанието си на доларови активи, като страната остава най-големият чуждестранен притежател на щатски държавни ценни книжа, с облигации на стойност 1.15 трлн. долара към април 2011 г., показват данни на Министерството на финансите на САЩ.