Вчера доларът достигна най-ниското си ниво от юли 2008 г., но председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке вероятно някъде се усмихва.

Бернанке и министърът на финансите на САЩ Тим Гайтнър говореха за силен долар през тази седмица, но "обезценяването на валутата е винаги мръсната малка тайна на централните банкери," според Винсънт Райнхарт, който е бивш директор на подразделението по Парични въпроси на ФЕД. "Те нямат нищо против известно обезценяване на валутата...Трикът е да се получи известно обезценяване, но не много голямо."

Зависи от това какво е определението на "много голямо"...

Откакто Бернанке заема поста председател на ФЕД на 1 февруари 2006 г., покупателната способност на долара е паднала с 11% и вече намалява с 21% през последното десетилетие и с 82% откакто САЩ се отказва от златния стандарт през 1971 г., според компанията Miller Tabak.

Това обаче не се счита за "много голямо" или "прекалено голямо" обезценяване според вкуса на Бернанке.

"Принцип в политиката на Федералния резерв е да вдигне инфлацията - да създаде повече долари, така че инфлацията да не пада повече; това е свързано с обезценяване на валутата," обяснява Райнхарт. "Нищо от нещата, които председателят на ФЕД или финансовият министър казват, няма да промени това. Те обаче трябва да казват, че силният долар е в интерес на САЩ, защото не искат да се смята, че подкрепят слаб долар."

Поради двойната задача на ФЕД да се справи със заетостта и да поддържа стабилността на цените "на тях няма да им пука особено много за долара, докато не видят, че инфлацията нараства прекалено много или очакванията за инфлация започват да се покачват, а досега подобни неща не се случват ," казва Райнхарт.

Пазарът очевидно също разбира тази игра, тъй като тези, които търгуват с валута, се концентрират повече върху това, което правят хората, определящи паричната политика, а не върху това, което казват.