Отрицателните лихви на централните банки си имат цена. Те са обвинявани за това, че свиват печалбите на банките, наказват вложителите, поддържат умиращите компании на изкуствено дишане и подсилват потенциално неустойчив ръст в цените на активите.

Това е ясно на ръководителите в Европейската централна банка (ЕЦБ), които понижиха ключов лихвен процент под нулата през 2014 г.

Вижте обаче и тяхната позиция: осигуряването на по-евтини пари е основният инструмент, с който те разполагат, за да се борят с упорито слабия икономически растеж. В същото време не получават особено голяма помощ от правителствата.

Президентът на ЕДБ Марио Драги наскоро се оплака, че паричната политика е поела “несъразмерно голямо” бреме в последните години. Той и други предупреждават, че когато дойде следващият икономически спад, правителствата ще трябва да играят по-голяма роля в подпомагането на растежа с фискални стимули.

Кристин Лагард, която скоро ще наследи Драги на поста му, е призовавала Германия, която обикновено има бюджетен излишък, да намали данъците и да увеличи публичните разходи.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предлага страните от еврозоната да координират фискалните стимули в някои страни, със структурни реформи в други, заедно с с по-облекчената пазарна парична политика.

От ОИСР изчисляват, че подобни усилия биха повишили растежа на БВП с около 0.75 процентни пункта през тази и следващата година.

Някои анализатори смятат, че централните банки и правителствата трябва да работят дори в още по-тясно сътрудничество. “По-близкото сътрудничество между фискалните и паричните власти е почти сигурно вълната на бъдещето,” казва пред Bloomberg Стефани Келтън, преподавател в университета Стоуни Брук в Ню Йорк.

Тя е защитник на Модерната парична теория, според която законодателите, а не централните банкери, трябва да са водещи при управлението на икономиките чрез разходите и данъците. Критици твърдят, че това е рецепта за увеличение на държавния дълг и скок в инфлацията и че ще подкопае политическата независимост на централните банки.

За нейните защитници идеята предлага решение на риска от това паричната политика да бъде безсилна.

Ако правителствата продължат да се противопоставят на големите фискални стимули, какво друго биха могли да правят централните банки, за да стимулират ръста на икономиките и на инфлацията?

Като за начало, те могат да изкупуват повече облигации, с което ще свалят още повече лихвите с надеждата, че потребителите и компаниите ще искат да вземат средства назаем, които да харчат. Това вече е в полезрението на ЕЦБ.

От Bloomberg Economics прогнозират, че банката ще започне да изкупува активи за 45 млрд. евро месечно от септември. Така нареченото количествено улесняване обаче вече беше използвано доста изчерпателно.

Торстен Слок, старши икономист на Deutsche Bank, обобщава 16 академични проучвания и заключава, че според тях количественото улесняване “вече не е полезен инструмент.” Ако се стигне до един среден по размер икономически спад, от Oxford Economics изчисляват, че големите централни банки ще трябва да изкупуват активи на стойност над 20% от БВП и да действат дори още по-радикално при по-големи спадове.

Ако централните банки искат да действат още по-нетрадиционно, Централната банка на Япония може да им служи като пример. Тя разшири обхвата на активите, които изкупува и те включват дори акции, посредством борсово търгувани фондове.

По отношение на ЕЦБ, трейдъри размишляват върху въпроса дали ще изкупува облигациите на банките, които избягваше преди, отчасти защото същевременно регулира банките. “Няма да е идеално, разбира се, но ЕЦБ вече бе принуждавана да навлезе в доста спорна територия,” казва Жил Моек, старши икономист в Axa Investment Managers. “Предвид това, което е останало в арсенала на ЕЦБ, идеалните опции не са в менюто.”

В крайна сметка, централните банки трябва да се целят по-високо. От началото на 90-те години повечето си определят таргети за инфлацията, които не могат да достигнат в последните години. Някои анализатори в момента обсъждат дали банките не трябва да се целят дори в още по-бързо повишение на потребителските цени — по този начин те ще могат да компенсират времената, в които изостават.

Това също така би дало сигнал на пазарите, потребителите и компаниите, че централните банки сериозно смятат да оставят инфлацията да расте за известно време. ЕЦБ преразглежда своята стратегия, в това число задавайки си въпроса дали таргета за инфлацията й “под, но близо до 2%“ е подходящ, са заявили от банката пред Bloomberg News.

Драги предпочита “симетричния” подход, което означава гъвкавостта инфлацията да е или над или под таргета от 2%.

Адам Поусън, бивш ръководител в Централната банка на Англия, а сега президент на Института за международна икономика Питърсън във Вашингтон, смята, че централните банкери трябва да са дори още по-смели и да поставят таргет от около 4% за инфлацията, което ще позволи дори още повече стимули.

Всичките тези идеи може би са звучали странно на централните банкери преди десетилетие, но същото важи и за икономика с отрицателни лихви и почти никаква инфлация.