Инвеститорите в нискорейтингови облигации, издадени от американските компании, нямаха особено големи проблеми по време на пандемията от COVID-19.

Обикновено тези високорискови емитенти са едни от първите и най-тежко пострадали при евентуална икономическа криза.

След световната финансова криза през 2008 г. около една седма от издателите на високорискови облигации (т. нар. junk bonds) обявиха фалит. По данни на Moody's обаче до август 2020 г. банкрутиралите компании са под 9%, като след това този дял дори започва да намалява.

На фона на бързото икономическо възстановяване се очаква до края на 2021 г. той да падне до под 4.7%, което е и средната му историческа стойност. Но въпреки това кредиторите на тези компании не бива да бързат с празнествата, пише The Economist.

Зад ниския брой фалити, всъщност, се крие пазар, който е много по-рисков, отколкото преди кризата, предизвикана от пандемията. Този на дълговите ценни книжа с най-висока доходност, които са и най-рискове, е на обща стойност 1.7 трилиона долара. Много от компаниите, които имат проблеми с ликвидността, компенсират с нови заеми, възползвайки се от почти нулевите лихви по кредитите.

Съотношението между задълженията и печалбите на тези фирми е рекордно високо, което ги поставя под сериозен риск в случай на повишение на лихвите или при по-слаб икономически растеж от очакваното.

Само през 2020 г. в САЩ са издадени junk облигации на стойност 435 млрд. долара. В резултат на това средното съотношение между дълга и печалбата на компаниите от този сегмент достига 6.5 пъти. Според анализ на Bank of America ниското ниво на фалитите се дължи единствено на стимулите и кредитния мораториум и представлява просто отлагане на проблемите във времето.

В същото време емитентите разполагат с повече лостове за "натиск", в сравнение с кредиторите. В търсенето на по-висока доходност инвеститорите са склонни да купуват дългови инструменти при по-ниски нива на защита.

Клаузите в договорите, които им дават възможност да се застраховат, например залагането на лимити върху размера на сумите, които дадена компания може да заеме от пазара, или забраната за изплащане на дивиденти в случаи на проблеми с ликвидността, в днешно време почти отсъстват.

Задава ли се нов срив на щатския долар?Само допреди два месеца щатският долар беше в силен възходящ тренд, който започна още в края на 2020 г.

Облигационерите са свикнали с мисълта, че в случай на фалит на дадена компания те ще са първите, които ще получат възможност да осребрят нейните активи. Но анализите на Moody's по време на пандемията, цитирани от The Economist, показват, че всъщност кредиторите губят близо два пъти повече средства в случай на банкрут, отколкото преди.

Средното ниво на компенсация през 2020 г. е 55%, в сравнение със средна историческа стойност от 77%.

Това е резултат от влошаващата се структура на дълга - тенденция, която започна още преди десетилетие. В миналото облигационерите успяваха да си върнат по-голяма част от отпуснатите средства, защото по-голямата част от останалите дългове на фирмите бяха подчинени (тоест след облигациите на "опашката" на вземанията).

През 2020 г. една трета от всички издадени облигации нямат такъв подчинен дълг, който да стои след тях и да обезпечава загубите на кредиторите.

А когато всички вземания са с еднаква тежест в случай на фалит на компанията, то средната стойност на всяко едно от тях, естествено, намалява.

Разбира се, всичко това не означава автоматично и непременно, че американският пазар на високорискови облигации се е запътил към катастрофа, пише още изданието. Лихвите все още са рекордно ниски, а бързото икономическо възстановяване е предпоставка и за ръст на корпоративните печалби. Но ако при тези два показателя нещо се обърка, инвеститорите могат да останат неприятно изненадани.