През следващите дни в 27-те страни-членки на Европейския съюз ще се проведат избори за Европейски парламент. Това е единственият орган на Европейския съюз, чийто състав около 400-те млн. избиратели в общността определят сами. Впрочем, европейците през последните седмици преди гласуването не показват голям ентусиазъм да отидат да гласуват. Избирателните кампании на кандидатите са концентрирани основно върху вътрешни въпроси в собствените им страни, а външнополитическите въпроси са минали на втори план.

Експертите предполагат, че новият Европейски парламент едва ли ще измени подхода си към Русия, който до момента в Москва критикуваха като небалансиран. 785 европейски парламентаристи трябва да бъдат избрани по време на изборите, които ще се проведат в 27-те страни-членки на ЕС от 4 до 7 юни. Във всяка държава изборите ще се проведат въз основа на националното избирателно законодателство.

Според последното допитване на TNS Opinion, 49% от запитаните са изразили своята готовност да отидат до урните, като тези, които наистина ще го направят са не повече от 43%. Ще отбележим, че в сравнение с априлското допитване е регистриран значителен ръст на анкетираните, които все пак са решили да дадат глас. Съдейки по данните на EUObserver, най-голяма избирателната активност се очаква в Ирландия и Белгия (над 60%), където изборите за ЕП съвпадат с местните, а също така в Малта.

В Дания в името на привличане на избиратели на 7 юни ще избират евродепутати и ще определят своето отношение към бъдещето на монархията: на референдум е поставен въпроса за възможността трона да се наследява не само по мъжка, но и по женска линия.

Междувременно, според социологическите изследвания, най-голям процент на тези, които твърдят, че навярно няма да отидат да пуснат бюлетина, е регистриран във Великобритания, традиционно известна със своя евроскептицизъм, а също така в редица страни от бившия Източен блок - България, Полша и Словакия, а също Латвия.

Каква е причината за тази избирателна апатия?

Естествено, бюлетина дълга почти метър може да отблъсне някои граждани. Някои са отблъснати от изплувалите благодарение на таблоидите детайли затова колко струват на данъкоплатците евродепуатите. По данни на британския "Сън", по време на своя петгодишен мандат евродепутатът може да разчита на компенсация за разходите си за над 2 млн. евро, ако по лекарско предписание му се налага ежемесечно да посещава по пет отпускащи сеанса кални бани, акупунктура, хидромасаж и хидротерапия.

Според анализатора от брюкселския Европейски политически център Сара Хейгмън, избирателите, освен това, се затрудняват при избора, тъй като не виждат реална политическа алтернатива на европейско равнище, такава, каквато съществува на национално. Според тях в ЕП няма активни дебати вътре в парламентарните групи между либерали и десноцентристи, социалдемократи и лявоцентристи.

Мнозинството французи смятат, че Европа е "прекалено отдалечена от своите граждани и малко влияе на техния ежедневен живот. По-малко от една трета от гражданите на Франция, водеща страна в ЕС, са добре информирани за това, как функционира ЕС. Противоречиви сигнали идват и от столицата на другата най-важна страна в ЕС - Германия: по данни на "Тагесшпигел", жителите на източната част на Берлин не се интересуват от изборите в ЕП и едва малцина от тях знаят, че голяма част от решенията, засягащи живота в общността, се приемат в Брюксел.

Кандидатите в своите кампании засягат основно въпроси на националната политика, които се различават в зависимост от страната. В същото време могат да бъдат проследени някои общи тенденции - в условията на икономическа криза на първо място навсякъде излизат въпросите на икономиката, а също и общите проблеми на имиграцията и екологията.

"Външнополитическите въпроси за момента не са ключови. Ясно е, че в период на икономически трудности и политически рани кандидатите се ориентират към вътрешната аудитория", отбеляза Сара Хейгмън. По думите й, кандидатите не се опитват да пропагандират развитието на отношенията с Изтока, Запада или Юга, не призовават към нови партньорства със съседите. По време на кампанията, наистина, понякога се изострят двустранните отношения между някои страни членки на ЕС. Така, полските медии забиха тревога във връзка с появилите се в германска Саксония плакати на неонацистката партия НДП, призоваващи да се спре "полското нахлуване" и "да се изгонят чужденците престъпници". Както отбелязва EUObserver, полските партии, на свой ред, се опитват да печелят политически капитал на предизборното обещание на германския съюз ХДС/ХСС да подкрепи правата на германците, изселени от Полша след 1945 г. Лидерът на полската опозиционна партия Право и справедливост /ПС/ Ярослав Качински вече определи това като опит да се оспорят резултатите от Втората световна война и съществуващите граници. Избирателната кампания в Полша привлича вниманието на наблюдателите със своите необичайни образи и аргументи на кандидатите.

Например, претендентът от ПС Михаил Камински убеждава избирателите, че владее три чужди езика и по тази причина може по-добре да защитава позициите на страната в Брюксел. В хода на тази кампания в Полша едва ли не за пръв път някои кандидати проведоха дебати на английски език. В същото време независимият политик Воцех Цейровски се мяркаше по телевизионните екрани с тениска с образа на Света Мария, призовавайки да се гласува за малка дясна партия, възнамеряваща да защитава папа Бенедекти ХVІ от критици.

Отличи се и лявата Полска работническа партия, която се опита да доведе до избирателите своето послание за "непоносимите условия" с помощта на приличащ на зомби пациент, който пуска монети в апарат за удължаване на живота, така че последният да не се изключи...Не се стесняват да изразяват своята гражданска позиция и кандидатите-жени.

Балотиращата се от френската Партия на зелените Ева Жоли открито назовава премиера на Италия Силвио Берлускони "опасен", а на френския президент Никола Саркози приписва "авторитарни черти".

От своя страна, германката Габриела Паули се опитва да привлече електората с идеи затова, че срокът на брака трябва да изтича след седем години. Но, по всичко личи, най-известната жена-кандидат е дъщерята на румънския президент Траян Бъсеску Елена - бивш фотомодел, която мнозина наричат "румънската Парис Хилтън".

От младите се опитва да не изостава и 81-годишният ветеран на френската политика, лидер на крайно десния Национален фронт Жан-Мари льо Пен, който, въпреки възрастта си, води активна кампания във Франция.

На постсъветското пространство изпъква Естония, където от този четвъртък до 3 юни избирателите могат да гласуват на изборите за ЕП по интернет. Според съобщение на РИА "Новости", руската общност в Естония, която, както и на предишните избори не състави обща листа, ще бъде представена от две партии: Обединената лява партия и Руската партия на Естония, които издигнаха по шестима кандидати.

Регистрирани се и двама независими кандидати от руската общност: известният обществен и политически деец Дмитрий Кленски, който активно участва в работата на общественото движение "Нощна стража", създадено за защита на паметника на Война-освободител в Талин, и членът на "Нощна стража" Юрий Журавльов. През април, гласувайки резолюция за отношенията с Русия, с голямо мнозинство от гласове евродепутатите отхвърлиха предложението в нейния текст да се включи формулировката "стратегически партньорство". "Този орган на ЕС е известен с приемането на резолюции достатъчно неверни както в политическо, така и в смислово и даже фактологично отношение. Понякога това се прави в бързината, понякога - под въздействието на емоцията. Но тези резолюции са обединени от едно - нито една от тях няма задължителен характер за изпълнителните структури на ЕС", заяви по-рано в интервю за "Независимая газета - дипломатически куриер" постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов.

Наистина до ратифицирането и встъпването в сила на Лисабонския договор за реформа на ЕС /ако това въобще се случи/ пълномощията на ЕП във външната политика ще останат достатъчно ограничени, а следователно изпълнителните органи на ЕС, в частност председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, ще могат както да вземат под внимание, така и да не вземат мнението на евродепутатите за сътрудничеството с Русия. При всички случаи е очевидно, че твърдият език от Страсбург и Брюксел по адрес на Москва ще звучи и занапред.

Въпросът даже не е в националния състав на ЕП, където представителите на източноевропейските страни достатъчно ясно апелират към печалния опит на отношенията си със СССР. Проблемът е в това, че някои евродепутати, като че ли не искат да научат за съвременна Русия. Както разказа пред "Независимая газета" един от руските експерти по Европа, в предишния ЕП на слушанията за Русия в комитета по международни въпроси на ЕП се канеха петима чужди специалисти по Русия и...един руски журналист-международник. Отношенията на "стратегическо партньорство" предполагат нещо повече.

Източник: БГНЕС