На 22 май 2012 г. започват серия земетресения, които разтърсват Перник и София. Според кмета на миньорския град над 18 000 жилища в града и общината са пострадали, а 50 сгради са напълно съборени впоследствие.

На 8-ми юли градушка с големина на орех удря София. Хиляди имоти и автомобили стават жертва на стихията.

Ранната есен на 2022 г. наводнения в Карловско потопяват повече от 400 къщи.

Освен с огромните нанесени щети, тези случаи, макар и различни, са сходни по още едно нещо - те затвърждават отдавна известния фaкт, че в голямата си част българите не застраховат имуществото си.

На какво се дължи това? На ниската застрахователна култура у нас, или има и нещо друго?

Отговор на този въпрос потърси модераторът на панела “Управление на лични финанси в среда на икономически рискове” по време на икономическата конференция ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2023 - Рени Миткова, управител на ЕОС Матрикс, от Филип Михайлов, изпълнителен директор "Финанси и Риск" на ЗК УНИКА България.

И така, въпрос на ниска застрахователна култура ли е това, че българинът не познава и не ползва застрахователните продукти, както го прави един германец, или има нещо, което самите застрахователи като бранш биха могли да направят, така че те да станат по-достъпни и по-познати за нас?

"Проблемът далеч не е само в застрахователната култура на българина. Това оправдание се използва като мантра от много колеги, за да оправдаем ниските си продажби. Истината е, че застрахователната култура на българина не е чак толкова ниска", обясни Филип Михайлов и акцентира, че всичко опира до начина, по който тя се измерва.

А това става като на потребителите се задават въпроси, свързани с термините в индустрията, което се оказва недостатъчно точен подход. В последното си проучване на пазара в България от УНИКА задават най-базовия въпрос: “Какво е застрахователна премия?” и очакват повечето хора да успеят да обвържат премията с цената на застраховката. Но резултатите показват, че 72% от българите не знаят значението на този термин.

"Това, от една страна, налива вода в мелницата на тезата, че българите нямат добра застрахователна култура. Но според мен това би било вярно, ако този процент беше 10-20%. Тогава можеше да говорим за проблем в обществото и разяснителни кампании. Но когато 7 от 10 българи не разпознават основния термин, то тогава проблемът е в самия термин и в нас, застрахователите, че не сме намерили през годините по-лесна фраза. Той се използва от средата на 17 век. Едва ли има друг бизнес в света, който да задържа термините си повече от три века", акцентира Филип Михайлов.

Той е категоричен, че митът, че застрахователната култура в България е много по-ниска от тази в Европа, трябва да бъде развенчан веднъж завинаги. И проучванията в крайна сметка потвърждават тази гледна точка - 50% от европейците смятат застраховките за възможно най-сложния продукт, който човек може да си купи на пазара. Двойно по-сложен от банковите продукти и четири пъти по-сложен от процеса по закупуване на автомобил.

Така че всеки втори европеец също не разпознава термините, но въпреки това потребява повече застраховки от българите. У нас проникването на застраховането е 2% от БВП при средни за Европа 4-4,5%.

Като за деца

Тук идва логичният въпрос каква е причината за това и според изпълнителния директор “Финанси и риск” на УНИКА България застрахователите "трябва да разберем, че част от проблема сме самите ние".

"В САЩ например, за да можеш да продаваш една полица, тя трябва да мине през тест за разбиране, който оценява дали текстът е достатъчно ясен. Затова застрахователите дават своята полица на деца от девети клас и ако повече от половината разберат какво пише, получават право да я предлагат на пазара. В България повечето застраховки ще се провалят на този тест", посочи Михайлов и перефразира фразата на Радой Ралин “Не ме притеснява министърът на културата, а културата на министъра” така: “Не ме притеснява толкова ниската застрахователната култура на българина, а ниската култура на застрахователите в България".

А какво всъщност е застрахователна култура? По думите на Филип Михайлов това е "осъзнаването, че застраховките пазят нашия семеен бюджет, пазят нашите спестявания при неблагоприятни събития". В същото време 1/3 от българите смятат, че нямат нужда от застраховки, докато статистиката е безмилостна - едно от всеки четири домакинства ще има щета през следващата една година, което и важи за един от всеки двама шофьори.

Така че отговорът за нивото на застрахователна култура на българина остава отворен. Поне засега.

Иван Гайдаров