“Въпреки наблюдаваното през годината постепенно увеличение на свободните площи в Източна Европа и възникващите въпроси за състоянието на европейските икономики, нивата на заетост при всеки един от офис пазарите са по-позитивни, отколкото бихме могли да предположим, ако вземем предвид само общата картина за региона”. Това е мнението на Деймиън Харингтън, регионален директор „Пазарни проучвания” в Colliers International.

Преглед на офисните проекти в региона отчита наличие на редица стари сгради, в които обикновено се наблюдава концентрация на незаети пространства. Това изкривява представата за реалните нива на заетост.

Все повече наематели се стремят да внесат подобрения в офисите си, за да осигурят по-високо качество на работната среда и да увеличат продуктивността, като едновременно с това понижат режийните си разходи.

Това води до увеличение броя на свободните малки офис пространства, които не отговарят на изискванията на клиентите и трудно биха могли да се отдадат. Ако изключим тези помещения от статистиката, ще получим по-точна информация за обема свободни площи.

Харингтън пояснява: „На развит пазар като този в Будапеща, нивото на общите свободни площи сочи 20%, докато реалният размер на показателя е приблизително 16%”.

”На други развити пазари, като Варшава, Прага и Братислава, реалните размери на свободните площи също са по-ниски и достигат 9.3%, 11% и 12%; в същото време, в общата статистика тези стойности са съответно 9.8%, 13% и 14.3%”.

Анализирайки показателя модерни офис площи на глава от населението, разглежданите пазари от Източна Европа могат да бъдат групирани в три основни категории: развити, развиващи се и нови. Това, заедно с ефекта от очакваното активно предлагане, трябва да се взeмe предвид при интерпретиране нивата на свободни площи и определяне на пазарните тенденции.

Докладът показва, че развиващите се пазари, като Москва, Букурещ, София и Загреб, понастоящем са достигнали само половината от капацитета си по отношение на показателя офис площи на глава от населението.

„Имайки предвид потенциала за експанзия на тези пазари в дългосрочен план, възможно е всички съществуващи свободни офис площи да бъдат абсорбирани много бързо”, казва Харингтън.

Същевременно, подобна тенденция се наблюдава и при новите пазари, като Санкт Петербург, Киев и Белград, където се регистрира значителен ръст в търсенето през последните пет години.

Предвид очакваното увеличение в нетната абсорбция на всеки от тези пазари в краткосрочен и средносрочен план, както и това, че проектите в процес на изграждане няма да доведат до пренасищане, реалните по-ниски нива на свободните площи, в размер на 9% в Санкт Петербург, 15% в Киев и 11% в Белград, са добра предпоставка за стабилен ръст в наемните нива. Подобна картина е налице и при развиващите се пазари – Москва, Букурещ, София и Загреб.

„Развитите пазари трябва да се справят с най-сериозните предизвикателства поради увеличаващите се свободни площи и засилената конкуренция там, в резултат на активно изграждане на нови проекти”, казва Харингтън. От тях, в Будапеща е налице най-голямото пренасищане с офиси, което вероятно ще продължи да потиска наемните нива.

Докато Варшава неотдавна премина през нещо като краткосрочен „шок” поради внезапния ръст в предлагането, породен от новите офис проекти, комбиниран с недобрите прогнози за растеж в икономиката, то сега средносрочният баланс на пазара там е възстановен, което ще доведе до съживяване на наемните нива в най-скоро време.

След първоначалния рязък спад от началото на кризата, наемите за клас А офис сгради остават относително стабилни към момента, а краткосрочните и средносрочните прогнози продължават да бъдат позитивни, предимно за новите и развиващите се пазари.