По принцип ролята на държавата в една пазарна икономика е регулативна. Ако не искаме да се връщаме назад в развитието си, което на този етап все още не се и налага, не бива държавата да се меси грубо и като участник в сегмента на недвижими имоти.

Напоследък в медийното пространство нашумяха исканията на няколко браншови организации за налагане на мораториум върху лихвите по ипотечните кредити. Тази идея обаче, се определя от специалистите в много сфери, като банките, правителството и дори някои строителни предприемачи, като опасна и неефективна. Ефектите от такива действия биха били в по-голямата си част отрицателни отколкото положителни.

И въпреки това, какво би могла да направи държавата, за да окаже помощ на пазара на имоти. Защо трябва да го прави ли? Разбира се не, за да спаси "алчните строители", за което вече писахме, а защото този сектор е от изключителна важност за икономиката на страната ни. Неговото тотално изоставяне би довело до загуба на хиляди работни места и то не само на строителни такива, но и във всички други обслужващи сфери.

Нещата, които държавата може да направи и то би следвало да прави е да регулира. Да се регулира сектора в по-голяма степен, за да се спазват интересите, на банките, на строителите и на купувачите.

Един от най-големите приноси, кото може да направи държавата е намаляването на ДДС, като в същото време затегне контрола по начисляването му. Данъчна ставка от 20% е изключително висока и кара строители и купувачи да се договарят под масата за цената, с цел избягване на този данък (в интерес на истината не познавам някой който си е купил апартамент и е платил ДДС).

В много страни, тази данъчна ставка при имотите е значително по-ниска. Например в Испания тази ставка е в размер едва на 8%. Намаляването на ДДС в този случай би имало двуяк ефект.

От една страна би довело до излизане на светло и повишаване на събираемостта му, а от друга страна би дало глътка въздух на купувачи и продавачи, а защо не и до раздвижване на пазара. Тази мярка дори може да се приеме с предварително зададен срок, от да кажем две години, когато ще се знае че може да се ползва облекчение и това да стимулира сделките на пазара, в годините които се очаква да са евентуално най-тежки.

Държавата трябва да помисли, че като няма сделки, каквато е ситуацията в момента, няма и ДДС, така че временно облекчаване на режима няма да навреди.

Затруднетото кредитиране е проблем не само за строители и купувачи, но измъчва цялата икономика, като води до свиване на потреблението, което може да е доста опасна тенденция. В тази насока се взеха мерки във връзка с намаляване на задължителните минимални резерви, но трябва да се мислят още начини, как да се повиши ликвидността на банките, а в същото време парите да не изтичат към затруднените в чужбина банки-майки.

Могат да се въведат и да се следи да се спазват стандарти при строителството, които да гарантират качеството и интересите на купувачите.

Препоръчително е създаването на обществен регистър, където потенциалните купувачи да се информират за състоянието на строителите, както и дали се водят дела срещу тях. Тук е добре да се опрости и процедурата по проверка на това дали имота който ви интересува е ипотекиран, или не.

Може би е добре да се поучим от испанския опит. Там има четиригодишна спестовна сметка, която се използва само за закупуване на имот. По нея бъдещия купувач спестява, което дава известни гаранции на строителите. Тази сметка е освобедена от данъци, като по нея се начислява и лихва.

Продължавайки да се бори с проблеми, като безработица и инфлация държавата ни косвено оказва положително въздействие и върху пазара на имоти.