Преди три години в Италия започна една интересна инициатива – продажба на стари къщи в отдалечени селски райони на симовличната цена от едно евро.

Ололай, Самбука, Кантиано, Мусомели и Дзунголи са малка част от селата, в които тези оферти се появяват.

Досега около 200 къщи са продадени за сумата от 1 евро, сочат данните в уебсайта casea1euro.it, предава Forbes.

Реалността обаче е доста по-различна – всъщност за придобиването на тези къщи са нужни много повече от тиражираното 1 евро.

Първо, има редица условия, които купувачите трябва да следват. Те трябва да предоставят застрахователен депозит за сума между 1 000 и 5 000 евро, в зависимост от градчето, в което е имотът.

Купувачите трябва да представят плана си за реновация на дома пред местната управа, като в него трябва да има ясни срокове за изпълнение. Обникновено се поставя срок от 3 години.

Конкретните детайли за придобиване на къща за 1 евро зависят от различните общини. Така например, в Самбука са избрали да предлагат къщите на търг със стартова цена от 1 евро, вместо директно да ги реализират на пазара за символичната цена.

Италианските села и градчета предприемат този ход в опит да се справят със застаряването и обезлюдяването на по-малките населени места. По данни на Istat (Italian National Institute of Statistics) през последните 20 години над 1 млн. души са се преместили от селските райони в страната към централната част на Италия, където се намират основни градски центрове, като Рим и Милано.

Близо половината са млади хора на възраст между 15 и 39 години, които търсят по-добра реализация в големите населени места.

Това води до обезлюдяването на много села и градчета, което повлича след себе си редица проблеми, като риск от затваряне на училища и прочее, коментира Филипо Джентиоли, член на градската управа и ръководител на проета 1 Euro Houses в Кантиано.

Крайната цел на всичко това е създаване на ползи за общините и връщането на градчетата към живот. По думите на Джентиоли тези проекти ще увеличат данъчните приходи и доходите на местното население, тъй като се очаква да имат позитивен ефект върху местни бизнеси, като ресторанти и хотели.

Много от купувачите, мечтаейки да живеят край Средиземно море, могат да се окажат неприятно изненадани от реалната цена на домовете за 1 евро.

Ниската стартова цена прикрива огромните разходи за реновация на имотите.

В Самбука (Сицилия) минималните разходи за реновация, уточнени от градската управа, възлизат на 15 хил. евро, посочва Мередит Табоне, купувач на къща за 1 евро. В последните 10 години тя се интересувала да придобие дом в Южна Италия.

„Моят прадядо е роден тук”, казва Табоне, която живее в Чикаго, Илинойс.

Тя напуска Италия в посока САЩ, когато е на 15-годишна възраст. Планира първоначално да използва къщата от 18 век като ваканционен имот, където впоследствие да се пенсионира. Според нея разходите за реновация на имота ще достигнат сума от порядъка на 50 хил.- 60 хил. евро.

Друг купувач на имот в Самбука е Мсуд Ахмади, който е привлечен от местната архитектура и планира да живее по половин година в градчето.

„Заинтересован съм от реновирането на тези домове и влагането в общността”, казва Ахмади, който очаква разходите за цялата операция да достигнат 70 хил. евро. Той се е спрял на триетажна къща от 18 век.

Разходите за двамата купувачи могат да бъдат обаче доста по-високи от това, което очакват.

Алън Масацези, потенциален купувач в Кантиано, който понастоящем живее в град Пескара, обмисля да придобие къща за 1 евро. Той се интересува от проекта, защото вярва, че Кантиано ще има по-ниски изисквания за реновация и по-ефективна администрация спрямо типичните италиански градове, като Пескара.

Къщи по 1 евро, при това в ИталияКметът посочва пред CNN, че вече десетина къща имат нови собственици, като сред тях са жители на Швейцария, Франция и Испания

Гал Осовски, друг купувач в Самбука, изчислява, че ще плати около 110 хил. евро за всеки едни от четири апартамента, които планира да изгради.

Осовски, който живее в Израел, придобил имота с идеята, че ще го събори и построи наново, след което ще продаде три от апартаментите, а четвъртият ще запази за себе си.

„Струва повече да го реновирам, отколкото да го изградя от нулата”, казва той, очаквайки да спечели сериозни пари от препродажбата, тъй като градчето има историческо минало и благоприятно местоположение.

По думите на Табоне, въпреки че разходите за реновация са високи, животът в тези райони никак не е скъп. За чуждестранните купувачи обаче има едно основно предизвикателство – езиковата бариера, тъй като в малките градове населението не говори чужди езици.

Това прави и комуникацията с местните адмнистрации доста трудна.

Много от купувачите на имотите за 1 евро планират да стартират дребен бизнес в тях, като място за настаняване или ресторант. Дали плановете на италианските общини за привличане на население ще се увенчаят с успех, предстои да видим.