На пръв поглед типичният атински апартамент, наричан поликатикиа, не изглежда като отговор на редица градски въпроси. Построени набързо и евтино, основно в периода между 50-те и 80-те години на миналия век, тези модернистични блокове заемат улица след улица в гръцката столица, а техните бетонни фасади и безкрайни редици от неразпънати балконски тенти придават на града една забележителна последователност. Нa тях може и да им липсва елегантността на по-ранните неокласически жилища на Атина, но пък помогнаха за създаването на един град, който е оживен, социално интегриран и (доскоро) достъпен, в който повечето жилища предлагат добри условия за живот. Справедливо е да се каже обаче, че, малко или много, сградите постигат това случайно, пише Bloomberg.

Когато поликатикиа започват да се разпространяват из Атина през 50-те години, това се случва в град със спешни жилищни нужди и малко пари. По онова време хората прииждали в Атина от провинцията. Това е трансевропейски феномен, който обаче е подсилен в Гърция от края на гражданската война, която приключва през 1949 г. и кара мнозина да напуснат отчасти опустошената провинция. Новите атиняни имали нужда от жилища бързо, но държавата не разполагала със средства и воля да строи обществени жилища, а банките отпускали малко кредити.

За да разрешат този проблем, гърците създават собствена система за финансиране на име антипароки, при която строителните предприемачи си спестяват разходите за закупуване на земя, като предоставят на собствениците на жилища дял от построените сгради, когато те са завършени.

“Най-добрият превод на този термин може би е ‘апартаменти срещу земя,’ или както някои хора казват, ‘танто за танто,’” казва Панос Драгонас, архитект и преподавател в Университета в Патра. “При тази система собствениците на земя предоставят своята собственост и в замяна получават, между два или пет апартамента в построената сграда, в които да живеят или да отдават под наем или да продадат. Това е една система за жилищно строителство, която не бе създадена с някакви законодателни промени от страна на правителството, въпреки че държавата предлагаше стимули за строеж като предоставяше данъчни отстъпки”

За да поддържат разходите ниски, строителните предприемачи възприемат модернистичен строителен модел – система, разработена от архитекта Льо Корбюзие, при която стоманобетонни стълбове освобождават сградата от необходимостта от носещи вътрешни стени. В Атина това позволява създаването на един вид модернистични жилища.

Въпреки бързото строителство, обикновено по проект на строителен инженер, а не на архитект, фамилните (с 2-3 спални) жилища често били приятен избор за живот. С дълбоки балкони, които често обикаляли цялата сграда и били достатъчно големи, за да поберат нормална маса за хранене и стена от растения, апартаментите имали централно отопление (все още новост за Европа през 50-те), просторни общи части и изненадващо солидна конструкция.

Коя е държавата с най-много собственици на жилища?В Сингапур бетонните блокове са добре поддържани от държавата, а практичните им апартаменти често се ремонтират с голяма грижа от собствениците

Държавата плаща малко или почти нищо за тези сгради, но поставя ограничения относно някои аспекти от техния дизайн. Тя иска да гарантира например, че всеки етаж над шестия е издърпан навътре. Това създава характерния за Атина завършек на покривите, при който малки пентхаус апартаменти с широки тераси, които ги опасват, могат да бъдат забелязани на върха на много сгради, дори и в не толкова богати райони.

Постигнатото по този начин разнообразие от апартаменти в една и съща сграда гарантира смесване на хора от различни социални прослойки. “По-богатите хора били на по-горните етажи,” казва Драгонас, “хората, които току-що били пристигнали от провинцията били на по-долните етажи, а бедните студенти в мазето. Този вид вертикално напластяване в една пететажна сграда помага на Атина да избегне хоризонталното напластяване — реално нямало квартали само от бедни и само от богати. „Поликатикия в най-богатите и в най-бедните райони пък били малко или много едни и същи.”

Тези сгради също така не били изцяло жилищни. Дори и днес те кипят от активност, смесвайки офиси, медицински кабинети и дори по някоя и друга работилница. Според Драгонас, това било “премахване на всички проблеми на модерното градоустройство, само че погрешка. Никой не e планирал това, но резултатът бил фантастична смесица от различни предназначения в една малка сграда. По тази причина улиците на Атина имат чудесна оживеност цял, ден, цяла вечер и цяла седмица.”



Снимка: Pixabay.com

Разбира се, поликатикия не били идеални. Те изглежда остаряват доста добре, но на водопровода и изолацията не винаги е било отделяно необходимото внимание. В апартаментите с по-лошо качество може да има прозорци само от страна на терасата, а кухните им получават естествена светлина единствено от открити шахти в средата на сградата. Този проблем вероятно би бил по-сериозен в една по-студена и по-северна страна. Гърците обаче са загрижени повече от това да държат топлината навън, отколкото да пропускат светлина вътре. Дори през зимата много атиняни не си правят труда да вдигат тентите, пазещи сянка на прозорците им.

Финансовата криза от 2007-2008 разкри по-сериозни проблеми, а именно как сградите да се поддържат топли и осветени. Поликатикия се отопляват с централно отопление за всяка сграда, а след кризата много атиняни, които останаха без работа или пък с намалени доходи, вече не можеха да си позволят отопление през зимата. Това означаваше, че ако две или три жилища или офиси в сградата се откажат от отоплението и спрат да плащат, тогава останалите трябва да покриват техните разходи или също да преживява без отопление.

Много хора избират да се откажат напълно от отоплението и дори и днес много атиняни преживяват зимата само на климатици. Междувременно моделът на строителство и собственост сега също има своите последствия. След като първоначалните собственици прехвърлят жилищата си на няколко деца, една сграда може да има до 70 собственици, което прави вземането на решения дори за елементарни обновявания по сградите невъзможно.

Ако това помрачава до известна степен образа на поликатикия, посещение на улица с такива сграда в топла вечер показва колко успешни могат да бъдат те. Най-отгоре хора се хранят и си говорят на изпълнени с цветя балкони, докато на улично ниво други хора разпускат в кафенета с тераси под портокалови дръвчета. Сградите помагат за създаването на град, който създава усещането, че е едновременно оживен и спокоен, модерен и хилядолетен.