Културният туризъм у нас

1644
Културният туризъм у нас

Повече от 1 300 години история. Хиляди паметници на културата, описващи европейското развитие през вековете. На това се крепи културният туризъм в България. И залита заради неуредената инфраструктура и слабата реклама.

През второто тримесечие на тази година само 14 281 чужденци са пренощували във Велико Търново – културната ни столица. За сравнение, нощувките, реализирани от чужди туристи във Варна и Бургас за същия период, са по над милион.

Културните и исторически обекти у нас биха могли да привличат милиони туристи годишно. Девет от тях са в Списъка на Световната организация за образование, наука и култура ЮНЕСКО. Седемте исторически обекта и двата парка са част от наследството, без което човечеството не би било същото днес.

Да се поразходим из седемте исторически обекта, върху които би могъл да се крепи културният туризъм у нас.

Боянската църква е символ на второто българско царство. Тя се намира в столичния квартал „Бояна“ и съвсем наскоро реставратори разкриха основната й загадка – името на Боянския майстор, който я е изографисал. Той е бил българин и се е казвал Вълчан. Неговите фрески се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.

"Св. св. Никола и Пантелеймон" е включена в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портрети са изографисани на северната стена на църквата, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина. Между тях е и първото изображение на Свети Иван Рилски. След дълъг период на реставрация, църквата е отворена за посещения през 2006 г.

Изсечен на 23 метра в скалите релеф – това е Мадарският конник. Намира се в близост до град Мадара и недалеч от Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г., както и за глобален символ на България в националната кампания „Българските символи“.

Триумфиращият владетел - символ на мощта на българската държава, изпревари в класацията кирилицата и Царевец. Изображението му ще бъде поставено и на първата българска евромонета.

Ивановските скални църкви са под закрилата на ЮНЕСКО от 1979 г. Те и всички помещения край тях образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил" – на 12 километра от Русе. Той е основан през ХІІІ век от първия търновски партиарх Йоаким. Стенописите в църквата "Св. Богородица" са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство.

В близост до тракийския град Севтополис и до съвременния Казанлък се намира Казанлъшката гробница. В списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство е от 1979 г. Гробницата е на тракийския владетел Ройгос и е открита случайно през 1944 г. от войници, които копаели окоп.

Световната си известност дължи на уникалните стенописи в коридора и куполното помещение. Достъпът до нея е строго ограничен с цел съхраняване на фреските. Може да бъде посетена изградената в близост гробница-копие.

Преди повече от три хилядолетия е заселен античният Несебър. Старият град е дълъг само 850 и широк 350 м - той е загубил 1/3 от територията си, пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега. До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата на Месемврия.

Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Един от символите му е старата мелница. Очаква се на територията му да бъде изградено яхтено пристанище за 35 млн. евро.

Сред защитените обекти от ЮНЕСКО е и най-големият манастир в България – Рилският манастир. Той е под егидата на световната организация от 1983 г. Духовната институция е разположена сред горите на Рила, в близост до едноименния град. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски. Давал е подслон на Васил Левски, Ильо Войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и други.

Сградите на духовния център се отличават с уникална архитектура, като общата им площ е 8800 кв. м. Музеят, разположен на територията на манастира, притежава богата историческа сбирка с 35000 експоната, колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Манастирът има статут на отделно селище с население от 65 жители.

Може би един от най-слабо популярните обекти, включени в списъка на ЮНЕСКО, е Свещарската гробница. Тя е намерила място сред световното културно наследство през 1985 г. Намира се в близост до Свещари и Разград. Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила и представлява царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Ценните предмети в нея най-вероятно са разграбени още в древността.

Свещарската гробница не е изолирана. Около нея са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват.

Наскоро ЮНЕСКО добави и още една българска забележителност в списъка си - в листата на нематериалното културно наследство бяха включени и уникалните изпълнения на фолклорния ансамбъл „Бистришките баби”.

Разбира се, тези седем исторически обекта, признати от ЮНЕСКО, далеч не изчерпват културното наследство на България. Един от начините то да бъде популяризирано е чрез грантовата схема „Развитие на българския културен туризъм“ по програма ФАР, Икономическо и социално сближаване. Той се управлява от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като минималният размер на сумата за отделен проект е 70 000 евро, а максималният - 350 000 евро. Могат да участват общини, областни администрации или нестопански организации.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg