Здравейте скъпи наши читатели! Този път това, което ще ви разкажа в тази статия ще бъде нещо уникално и различно. Не защото мястото, за което ще пиша е единственото красиво кътче в България, ами защото това кътче толкова силно завладя сърцето ми, че просто съм обсебена от желанието да споделя цялата тази красота и с вас!

Мястото е в обаятелната и така любима за мен планина Родопите. Отдавна знаете, че имам слабост към нея, а пък и аз не го крия, защото няма смисъл да го правя. Не бива да се срамуваме от родината си, а само бихме могли да й се възхищаваме. Защото знаете ли,... преди време един моряк ми каза: "Обиколил съм целия свят, ходил съм къде ли не, на най-различни екзотични места, но разбрах, че по-красиво нещо от България няма!".

И така, представям на вашето внимание мястото, в което се влюбих от пръв поглед - Триград. Ако случайно не сте чували за него, то е едно красиво и китно селце в Родопите, на около 22 км от Девин. Пътуването до там ще ви отнеме точно 4 часа, но определено си струва изживяването, защото по пътя се срещат толкова красиви природни забележителности, езера, хубави горички... Просто като на картичка, но още по-красиво, защото е реално пред очите ви. А колкото повече се доближавате до Триград, толкова повече вълнението нахлува във вените ви, сърцето започва да бие все по-силно и по-силно, защото гледката е неповторима.

Знаете ли кое ме впечатли страшно много, когато за първи път отидох там? Колата криволичеше по един много тесен път, който, забележете, беше издълбан в скалата и, минавайки по него, над главата ми просто беше надвиснала величествената скала. Такова нещо не бях виждала никога! И тази гледка все още е пред очите ми. И минавайки по този уникален път, изваян в скалите, изведнъж се озовавате на триградското ждрело, което е най-очарователното и незабравимо нещо, което съм виждала някога! Скалите са толкова високи, обгръщат те от двете страни и се чувстваш като едно толкова малко същество, че поглеждайки нагоре направо ти се завива свят. И имаш усещането, че са те стиснали здраво в обятията си. Такава красота за мен на друго място просто няма! И това не е всичко, защото Триград е място, където можете да видите толкова невероятни красиви неща...

Чували ли сте за пещерите Дяволско гърло, Харамийска, Ягодинска?! Ако не сте, трябва обезателно да ви загатна и най-вече да идете да ги видите, защото наистина са неповторими. За тях се носят легенди.

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формиранa в следствие пропадането на земните пластове. В основата й има голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. А една от легендите, които се носят е, че именно там Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евридика. Чувала съм и други странни истории да се разказват за тази пещера, като например това, че подземната река, течаща в нея, не излиза никъде на повърхността. Дори са ми разказвали как географи и геолози са правили опити, като са боядисвали водата в някакъв цвят и са се надявали, че все някъде ще потече такава река, но така и не се е случвало. Сякаш тя отива наистина в подземното царство. Е, колко е вярно това, друг въпрос, но истината е, че е място, което обезателно трябва да се види.

Няма да ви разказвам подробно за другите пещери, но идете ли в Триград, просто няма да устоите на изкушението да посетите всичко, защото съм убедена, че то ще ви заплени.

Но да ви кажа откровено, за мен Триград си остава едно невероятно и специално местенце в Родопите, което носи някакво тайнствено очарование. Просто като се озовеш на центъра на селото и целият ти свят сякаш се променя. Губиш всякаква представа за времето, нито знаеш колко е часът, нито кой ден е, нито коя дата, а и не те интересува! Защото мястото така те е завладяло, че не искаш да се откъсваш от него и отново да навлизаш в реалността. Наистина има магия в Триград. Може би не всеки може да я почувства, но аз определено я долових и никога повече няма да я "пусна", убедена съм!

А хората там... просто лиспват думи, с които да ги опиша! Такива мили, лъчезарни и дружелюбни същества не бях срещала никъде. Държат се с теб сякаш те познават от толкова много години, а те виждат едва за първи път. Готови са да ти помогнат винаги с каквото могат, готови са да те нахранят, да те приютят, да ти бъдат приятели и всичко това го правят искрено, от сърце. Ако е истина, че очите са прозорец към душата, то в очите на тези хора можеш да срещнеш добрина, всеотдайност, искреност и една детски чиста усмивка, която излиза дълбоко от сърцето. Защото, повярвайте ми, никой не може да се забавлява по-добре, отколкото го правят хората в Триград! Просто... няма нещо, което да не те заплени в това очарователно планинско кътче. Има толкова много неща, които можеш да правиш там: да се катериш по скалите, да обикаляш пещерите, да пояздиш на конната база, да идеш до очарователното място Чаирите, което е само на няколко километра от селото и да се насладиш на девствената природа... А пък дори и нищо да не правиш, ами просто да седнеш да изпиеш една бира, отново няма да изпиташ нито грам скука или досада, защото дори бирата на това място е по-сладка.

Ако ви направи впечатление, че всички се придвижват с мотори, не се учудвайте. На това място е много по-приятно да пътуваш с мотор, отколкото с кола. Защото много по-лесно можеш да се любуваш на красивите пейзажи и те да са толкова близо до теб, че да можеш да ги пипнеш. Не знам дали са рокери, дали са вманиачени на тема мотори, или просто това е някаква слабост, но знам, че по-всеотдайни хора от тях не съм срещала. Дали мястото, на което живеят ги прави такива, или просто съм имала щастието да срещна толкова мили хора на едно място, нямам представа. Но знам, че седнеш ли с тях на една маса, прекараш ли дори само ден с тях, вече няма да бъдеш същият! Защото ще разбереш, че си станал малко по-богат душевно, по-щастлив, по-искрен, по-усмихнат и малко по-добър. Защо? Това е тайната на Триград... Може би няма да разбера, а може би изобщо не ми и и трябва да знам...

За мен няма друго такова място в България, което да ме е завладявало по начина, по който го направи Триград. Няма друго такова място, което да може да ме накара да изляза от реалността и да се пренеса в един почти нереален и красив свят, който обаче е абсолютно действителен! Няма друго място, което може да ми даде свободата, която ми дава Триград! Там.... светът свършва! И започва една мечта, една фантазия, една магия...