Американският експерт Робърт Шедлър пояснява пред Interfax как Америка води пропагандна война и какви грешки направи.

Робърт Шедлър е старши сътрудник по въпросите на дипломацията към Американския съвет по външна политика. През 90-те години той работи в информационната агенция на САЩ - ЮСИА (United States Information Agency), като съветник на директора Чарлс Уик.

Шедлър е заемал различни длъжности в ЮСИА и в Агенцията на САЩ за разоръжаване и контрол върху въоръжаването (и двете ведомства днес са влети в състава на държавния департамент на САЩ). В годините на разцвет на „Гласът на Америка" Шедлър работи в политическия отдел на тази радио служба.

Кореспондентът на руската информационна агенция във Вашингтон Петр Черёмушкин разговаря с американския специалист за това, защо през последните години образът на САЩ по света се оказа силно очернен и защо след края на „Студената война" Америка съкрати сериозно пропагандната си дейност зад граница.

С края на „Студената война" у много хора в САЩ възникна усещането, че организациите, изграждащи образа на Америка в чужбина, са вече излишни. Съгласни ли сте с това?

Разбира се, смятам, че това бе изключително погрешно решение. Тогава не бях много уверен, дори не изпитвах и ентусиазъм. От днешна гледна точка мога да кажа, че не съм очаквал толкова лоши последици от това решение. В историята често става така, че САЩ не разбират ролята си в света. Понякога някои неотложни, краткосрочни задачи зад граница изискват внимание, а след това вътрешните проблеми на Америка ги засенчват, отвличат вниманието от тях.

Отчасти това е така, защото Америка, както и Русия, е огромна страна и вътрешните ни проблеми често са много по-важни от външните. Например, значете ли, че след Първата световна война в САЩ имало развита програма в областта на криптографията, но тя е напълно закрита, защото в главата на някого влезла наивната идея, че нашите посолства вече не се нуждаят от зашифрирана връзка. Нещо подобно се случи и след края на „Студената война". Ако „Студената война" приключи, защо ни трябва специална агенция, която да отговаря за" лъскане" на образа на Америка зад граница? Точно така разсъждаваха тогава.

Някои смятаха, че ЮСИА е пропагандна агенция и че тя предава фалшиви послания по света. Други възприемаха тази организация като институт, работещ над образа на САЩ в духа на рекламата и PR-а. Най-сериозният възглед за ЮСИА се свеждаше до това, че „Студената война" бе война на идеи и идеологии, за това кое е правилно и кое лъжа. И върху това трябваше да работиш както с враговете, така и с приятелите. В края на 70-те и 80-те години проблемът за разполагане на ракети със среден и малък обхват бе важен въпрос в отношенията ни с Европа, както и труден аспект в отношенията между СССР и САЩ.

Но от гледна точка на обществената дипломация, това бе въпрос как европейските ни съюзници да възприемат решението на САЩ. Ние бяхме длъжни да убедим нашите приятели, съюзници в НАТО, че е разумен вариант на политика. Ето че дори по време на „Студената война" ние трябваше да работим и с приятелите, не само с враговете.

Така е и днес. Винаги, независимо от епохата, всяка важна държава, всяка суперсила, се е нуждаела от разбиране. По много исторически причини Съединените американски щати са трудна за разбиране държава. Това е точно така.

За повечето държави по света Америка е една мистерия. Това е лошо както за самите Щати, така и за другите страни. Когато другите не разбират Щатите, те започват да се притесняват, което си е една напълно разбираема човешка реакция.

Ако не разбирате нещо, Вие започвате да се страхувате от него. Какво да очаквам? Как може да ми повлияе? Точно поради тази причина САЩ се нуждаят от това, което наричаме обществена дипломация - Public Diplomacy.

Какво, според Вас, трябва да се направи, за да се подобри образа на Америка в чужбина през следващите години?

На практика всички хора в обкръжението на Буш-младши бяха уверени, че нещо трябва да се направи за подобряване образа на САЩ зад граница, в обществената дипломация. Притеснения по този повод се чуваха и от Ръмсфелд, и от Чейни, и от Кондолиза Райс, и от Карън Хюз. Всички те осъзнаваха, че ситуацията не е розова.

Опитаха се да предприемат стъпки в тази насока, програми, но същите се оказаха губещи. Защото, ако става дума за политика, която не се възприема добре от повечето държави по света, никоя обществена дипломация не може да помогне тук. Обществената или пропагандната дипломация не е вълшебна пръчица.

Когато започнете с опити да разяснявате причините, движещите сили зад политиката, някои от тях могат да се окажат безсмислени, а други, напротив, много ценни. Например, в ислямския свят много смятат, че Америка водят война срещу исляма. Но това е напълно погрешна представа и то, защото американците не знаят какво е ислям и едва ли имат намерение да воюват по целия свят с милиарди изповядващи го хора. Но ако сте образован човек от Индонезия, Индия или от Сомалия, може да започнете и да вярвате в това. Обществената ни дипломация би могла да поправи тази представа. Но трябва да осъзнавате мотивите на политиката - защо тя е такава, а не друга.

Президентът Обама произнесе няколко въздействащи речи и то поради особеността на неговата личност. Дори Буш да ги бе произнесъл пред същата аудитория това, нямаше да има никакви последици. И Обама се възползва от преимуществото на собствения си образ. Факт е, че светът се заинтересува от него и го възприе като феномен. Ето защо обръщенията му към другите държави може да сметнем като едно от най-важните постижения на миналата година.

Обществената дипломация е силно обвързана с политиката на президента и с това, как тя се възприема по света. Но има неща, които не зависят от това, като например изучаването на английски език в чужбина, на основите на американското обществено устройство и конституция. Това президентът не може да стори.

Ако искате да имате ефективна обществена дипломация е нужна специална структура и професионално подготвени кадри, които да запълнят празнотата.

Как бихте отговорили на скептиците - защо чужденците трябва да знаят повече за САЩ?

В повечето случаи, ако човек не иска да знае, то на света няма сила, която да го накара да се интересува. Смятам, че познаването на чужди езици, на други култури е много полезно. Това подобрява способността Ви да размишлявате и възприемате отношенията в заобикалящия ни свят. Познаването на повече от един език - това е полезно нещо.

Дали английският е най-важният език в света? За съжаление ще отговоря отрицателно. Гръцкият и латинският развиват интелекта много повече от английския. Но в днешния свят английският език е основното средство за международно общуване. Знаете ли, че иракските кюрди и турските кюрди общуват помежду си на английски, защото диалектите им се различават до толкова, че им е трудно да общуват на тях.

Без познанията по английски няма да можете да използвате Интернет. Друг въпрос, с който се занимава конгресът в САЩ - трябва ли да се използват пари на данъкоплатците, за да обучават чужденци на английски език. Но това е предмет на друга дискусия.

По линия на програмите за обмен мога да кажа следното - ако искате да разберете САЩ, а това е много голяма и пъстра държава, както и Русия, трябва да я посетите, да видите Америка, но не само Ню Йорк или Вашингтон. Без да сте били там трудно ще разберете общата голяма картина на устройството й, да си сформирате мнение за нея. Американската конституция е необикновена по своето си възникване и изучаването й е полезно на всеки, който се занимава с правовите основи на държавата.

Според Вас кои от ликвидираните по-рано програми трябва да бъдат възстановени? Или може би имате някакви нови идеи?

На първо място, свиването на ефира на „Гласът на Америка", който някога обхващаше 42 езика, не доведе до нищо добро от гледна точка разбирането на политиката на Щатите. В някои държави радиоразпръскването не е толкова важно, както преди, а в други си остава значимо. Като цяло това не е ресурсоемко, поради евтините технологии. Трябва да възстановим излъчванията на много езици, които ликвидирахме.

Друга програма, която бе много важна, е програмата по обмен на музиканти. Много важна съставна част, която си струва да се възстанови, е програмата за превод на американски книги на чужди езици. Комерсиалните издания си пробиват път на чуждите пазари, но изданията без комерсиална стойност, които не са пазарно ориентирани, просто не достигат в ръцете на заинтересованите хора.

Друга една програма, която си струва да бъде върната - програмата в помощ на библиотеките, за развитие на американските културни центрове, която бе просто съкратена. Информацията за Америка трябва много по-всеобхватно да достигне до младите хора чрез Интернет. Може би трябва да помогнем за по-лесен достъп до компютри на съвременната младеж, за която той е недостъпен.

През последните година телевизията стана важно средство за влияние на отделни държави и групи заинтересовани лица. Но САЩ на практика губи битката.

Знаете ли, това е един парадокс - в някои неща, които са изобретени в САЩ или поне сме използвали много по-добре от другите, се оказваме изостанали.

Въпреки популярността на Ал Джазира в арабския свят, мислещите и не винаги приятелски настроени към Америка хора така или иначе ще продължат да се интересуват от това - какво правителството на Щатите мисли по един или друг въпрос, какъв е възгледът им по един или друг проблем. Дали ще е Хаити, Ирак или световната финансова криза. И за да може световната общественост да има представа, американското правителство трябва да разпръсква разумни програми, с които най-малкото да удовлетворява любопитството.