Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП) е трансгранична бизнес-асоциация, създадена в подкрепа на българските и румънските бизнес среди с цел осъществяване на търговско партньорство, бизнес контакти и информационен обмен.

Членове на БРТПП са български и румънски компании от различни икономически сектори – индустрия, транспорт, туризъм, търговия и услуги, както и международни бизнес организации с интереси в двете съседни държави.

Палатата e създадена през 2003 г. по инициатива на 30 водещи български и румънски фирми. Тя е единствената организация, която обединява интересите на компаниите, развиващи бизнес от двете страни на Дунав. Чрез предоставяните от нея услуги и информация, са подпомогнати до момента над 150 български фирми да започнат бизнес в съседната страна.

В специално интервю за Profit.bg Елеонора Иванова, изпълнителен директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата, очерта основните насоки на действие на ръководената от нея организация.

Какъв е броят на българските и румънските компании - членове на Палатата
и кои са най-големите компании от двете страни?

Към 10 април 2007 г. в БРТПП членуват 97 фирми и организации от България и Румъния. Сред най-големите компании от двете страни са Приста Ойл (България и Румъния), Петрол АД, Ромпетрол - България, Каолин АД, Оргахим АД, Олтхим АД (Румъния), Девня цимент, Фикосота холдинг, Монбат АД, Белла България АД, Мобексперт България ЕООД, Арома АД, Филкаб АД, Албена АД.

Кои са основните сектори за сътрудничество между българските и
румънските компании?

Традиционно най-търгуваните стоки между двете държави са минерални продукти, продукти на индустриалната химия, неблагородни метали, машини и оборудване. В последните месеци се наблюдава активизиране на бизнес отношенията и в секторите строителство и строителни материали, хранителни и потребителски стоки. Получаваме доста запитвания от румънски фирми за дистрибуция на хранителни и химически продукти, които търсят определени изделия за внос в Румъния. По-високите цени на голяма част от хранителните и потребителски стоки в Румъния мотивират български производствени и търговски фирми да търсят възможности за реализация на продукцията си на румънския пазар, като тази тенденция се запазва стабилна за последните месеци.

Усеща ли се засилен интерес за излизане на румънския пазар от българските компании, както и реципрочен такъв след присъединяването на двете страни към ЕС?

След присъединяването на България и Румъния към ЕС нарасна значително броят на българските и румънските фирми, които търсят съдействие на БРТПП за разширяване на бизнеса си към съседната страна. Само през първите три месеца на годината (които традиционно са по-слаби) сме обработили около 90 запитвания и сме приели 11 нови фирми-членки. За сравнение, през изминалата година за същия период имахме 3 нови фирми и 37 постъпили запитвания. По-силен е интересът от страна на българските фирми, но и все повече румънски компании се обръщат към нас за информация и консултации как да развият бизнеса си в България.

Най-често фирмите ползват услугите на Палатата за намиране на контактна информация за потенциални партньори, вносители и дистрибутори, подкрепа за участие в панаирите на Ромекспо, на които Палатата е представител за България, предоставяне на информация за местното законодателство, регистрация на фирма, цени на имоти, стоки и услуги.

По какви големи проекти работи към момента Палатата?

В момента БРТПП е водещ партньор по проект ПЪТУВАЩА ТРАНСГРАНИЧНА КЛИНИКА НА ПРЕДПРИЕМАЧА в рамките на Програма ФАР Трансгранично сътрудничество България – Румъния. Проектът цели да подпомогне развитието на малките и средни фирми от трансграничния регион, улеснявайки максимално достъпа им до информация и услуги с цел разширяване на техния бизнес към съседния румънски (съответно български) пазар и създаване на устойчиви бизнес-партньорства с компании от другата страна на Дунав. Той предвижда създаването на иновативна и гъвкава форма за подкрепа на малки фирми, наречени „Пътуваща трансгранична клиника на предприемача”, която ще предлага практическа информация и конкретни съвети за развитие на бизнес и търговски връзки в целия граничен българо-румънски регион. Идеята е тази служба да бъде мобилна, т. е. да може да оказва подкрепа на компаниите, базирани в различните краища на граничния регион като „гостува” в съответните общински центрове и предоставя консултации и информация на място с цел повече и по-малки компании да успеят да се възползват от нейните услуги.

В рамките на проекта ще бъдат разработени и 2 бизнес-ръководства – едно на български език, предназначено за българските предприемачи и едно на румънски език, предназначено за румънските компании, желаещи да развиват бизнес в България. Те ще съдържат полезна информация, необходима на всеки предприемач, когато взема решение за инвестиране на чужд пазар или за експорт, като ще бъдат фокусирани върху условията за развитие на бизнес във всяка от граничните български и румънски области. Ще бъдат силно практически насочени, предоставяйки на фирмите конкретна информация за местната икономическа ситуация, данъчното законодателство, процедурите и такси за регистрация на местни компании, начини за навлизане на пазара, контакти и бази данни за търсене на партньори, цени на офисни и складови площи, нива на заплащане на труда и мн. др.

Улеснява ли се извършването на бизнес от българските компании на румънския пазар след влизането на двете страни в ЕС и в какво конкретно се изразява това?

Значително облекчение за българските фирми е по-лесното преминаване на границата без митнически контрол и най-вече без таксите, които до началото на тази година се заплащаха за преминаване на ГКПП Дунав мост. В момента при преминаване по моста се заплаща само такса за поддръжка на съоръжението – около 6 евро в едната посока. Също така отпаднаха и последните мита за хранителни и други продукти, което насърчи българските производители, тъй като много от тях могат успешно да се конкурират на румънския пазар по отношение на цена и качество. Законодателството на двете страни е много близко и това допълнително улеснява бизнес отношенията. Все пак остават някои нетарифни бариери по отношение на фитосанитарния контрол, безопасност, маркировка и етикиране, както и специфичните национални изисквания по отношение на качеството. Българските производители на млечни и месни продукти не могат да продават на румънския пазар без да притежават лиценз за износ в ЕС.

Какви стъпки трябва да предприеме една компания, в случай че желае да излезе на румънския пазар и кои са основните неща, които трябва да се знаят за законодателството и изискванията в страната?

Всяка една фирма, която реализира износ добре знае какво трябва да направи, за да е успешно навлизането й на един нов пазар. Във всички случаи тя трябва да има ясна стратегия какво може и иска да направи, подплатена със задълбочен анализ на информацията, получена от предварително извършено проучване на пазара и с достатъчно финансови и човешки ресурси, които да инвестира. Често компаниите, които се обръщат към нас подценяват румънския пазар или смятат, че щом са успели вече в Сърбия или Македония задължително ще успеят и тук. Румънският пазар е първо много по-голям, изключително конкурентен и изисква много повече ресурси, време и усилия. Румънците са добри потребители, по-платежоспособни са и обичат да харчат пари, но едновременно с това имат богат избор от вносни стоки, като не винаги ниската цена е определяща. Румънските компании са умели търговци и понякога могат да са доста трудни партньори, които добре защитават интересите си.

Как се става член на Палатата и какви действия се изискват от компаниите, за да постигнат това?

Всяка българска или румънска фирма, както и чужди компании и организации с интереси в двете съседни страни могат да членуват в БРТПП. За целта е необходимо да се попълни и подаде заявление за членство по образец, който може да бъде изтеглен от интернет страницата на Палатата (www.brcci.bg). Заплаща се годишен членски внос, който се определя според оборота на фирмата от предходната година. На всички компании и организации се издава специален сертификат, удостоверяващ членството им в БРТПП. Членовете на БРТПП ползват редица безплатни услуги, а много други се предоставят при преференциални условия.