В края на миналата седмица технологичният свят се събуди с новината, че доскоро 16-та по големина банка в САЩ, специализирана във финансирането на стартъп екосистемата, е пред крах.

Американските регулатори веднага реагираха на случващото се със Silicon Valley Bank (SVB), като гарантираха парите на всички вложители, но ехото от срива на финансовата институция отекна далеч отвъд границите на САЩ.

Властите във Великобритания и ЕС също реагираха на ситуацията, но въпросителните остават много.

В търсене на отговорите Profit.bg се обърна към Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на "ЕЛАНА Трейдинг" с фокус върху инвестиционните консултации, анализи, прогнози, обучения и образователни проекти.

Той е работил като редактор по теми, свързани с финанси и капиталови пазари, във в. „Пари“. Завършил е Макроикономика в Университета за национално и световно стопанство в София и притежава сертификат за инвестиционен консултант от Комисията за финансов надзор.

Как се случи фалитът на SVB и последвалият – на Signature Bank?

Банката трябваше да продаде облигации от портфейла си, за да покрие растящия размер на трансфери от депозити. Тези книжа имат пазарни цени с 10-20% по-ниски от стойността, по която се оценяват в баланса на банката. Преди продажбата тяхната оценка възлиза на 100% от стойността ѝ, защото са в категория инвестиции до падеж. При продажба обаче се реализира счетоводна загуба. Облигациите на SVB бяха 120 млрд. долара и загубата при продажбата им би надхвърлила капитала на банката.

SVB продаде част от облигациите си, а реализираната загуба планираше да покрие с увеличение на капитала. Но възможността да се прехвърлят депозити към фондове на паричния пазар или да се купуват ДЦК доведе до огромен спад на депозитите /с 42 млрд. долара само в петък/, което не можеше да се компенсира с продажби на облигации и банката изпадна в ликвидна криза.

Огромна част от депозитите не са гарантирани и това накара депозантите да търсят възможности да предпазят парите си. Signature е в подобна ситуация, но това важи за всяка банка, защото ликвидността на депозитите е много по-голяма от ликвидността на кредитния портфейл.

Имаше ли ясни признаци, че това ще се случи и можеше ли да бъде избегнато?

Изтеглянето на депозити няма как да бъде предвидено. Но се вижда неравновесието в баланса на тази банка и на други с подобна структура на активите, в която има много облигации и нереализирани загуби от преоценка на активи. Интересно защо банката не е взела мерки по-рано, тъй като обезценката на облигациите продължава вече две години.

Интересно е и защо регулаторите също не са реагирали навреме. Федералният резерв има подобна нереализирана загуба в портфейла си от ценни книжа в размер на 1.1 трилиона долара, според външна оценка. Но разликата е, че никой не кара Фед да продава. Както и това, че не става дума за фалит по облигации, както се случи през 2008 г.

SVB - когато гръм удари, как ехото отеква Следвайки примера на колегите си в САЩ, стартъпите в Европа и Азия се насочиха към SVB, което показва колко е обвързана всъщност глобалната стартъп индустрия
The Wall Street Journal писа, че пазарите в САЩ очакват следващата SVB – доколко са оправдани притесненията на инвеститорите?

Трябва да разделим проблема на две. Първата част е ликвидната криза за всяка банка, която се получава при масово теглене на депозити. Това Федералният резерв го решава с възможността да се вземе заем срещу облигации по номинална стойност. Но втората част от проблема е в капитала на банките, които имат облигации. Това е голямата дупка, която трябва да бъде запълнена с пари, защото повечето от водещите финансови институции имат двуцифрен процент от портфейла си в облигации. Загубите им са съществени суми.

Как ще реагират фондовите пазари на ситуацията в следващите дни (седмици), според вас. Какви процеси ще определят динамиката?

На пазарите ще се борят две сили. Едната е в посока нагоре за индексите, защото е свързана с промяна на лихвената политика на Федералния резерв към по-ниски нива спрямо това, което се очакваше само преди седмица. Другата е в посока надолу, защото банките трябва да се капитализират. Те освен това трябва да повишат лихвите по депозитите, за да задържат капиталите в тях, тъй като половин процент лихва не отговаря на 4-5% инфлация и доходност по инструменти на паричния пазар.

Това ще се отрази негативно на икономиката през следващите тримесечия, а дори скоро може да видим сериозно затягане в условията за кредитиране. Лошите кредити са малко, но ръстът на лихвите и влошаването на кредитирането ще доведе до скок на проблемните заеми за банките.

Ще се промени ли паричната политика на Фед сега? Какъв е правилният ход след година на агресивно повишаване на лихвите?

Задачата на Фед стана много трудна само за няколко дни. Ако централните банкери игнорират инфлацията, това може да върне разпродажбите на облигации и да увеличи загубите за финансовите институции. А ако продължи да повишава лихвите и да продава книжа от баланса си, тогава страховете за рецесия ще се върнат и икономиката рязко ще се влоши със съответните негативни ефекти за финансовата система. Фед трябва да намери баланса, което означава, че по-скоро ще направи пауза или съществено ще забави повишението на лихвите.

Американските власти гарантират всички депозити във фалиралата SVB Въпреки това притесненията за нарастващите рискове пред по-широката банкова система остават
Как фалитът на SVB ще се отрази на банковия сектор на останалите пазари и по-конкретно на европейския? За какво трябва да е подготвен банковият сектор у нас?

Европейските банки преживяха подобни проблеми в големи мащаби по време на дълговата криза преди десет години. Разликата беше в това, че те оценяват промяната на пазарните цени на дълговите инструменти веднага. Сега повишението на лихвите и поевтиняването на държавните облигации става по-плавно, а стрес тестовете в Еврозоната показват по-стабилни капиталови позиции на банките.

Не виждам смисъл банките да се готвят за ликвидна криза от теглене на депозити, но със сигурност трябва да оценяват всички рискове и най-вече собственото си поведение като финансова институция. Защото SVB е пример как не трябва да се управлява банка.

Какви ще са дългосрочните ефекти върху технологичния сектор след колапса на SVB?

Технологичните компании ще получат своите пари и ще използват други банки. Но може да станем свидетели на промяна към по-високи разходи при теглене на депозити, както и на други ограничения за тегления. Като цяло технологичният сектор по-скоро би спечелил от пауза в лихвеното повишение.

На кои други сектори ще се отрази той?

Финансовият сектор ще трябва да се адаптира към новата реалност. А с него и всички останали. Нормата на печалба на банките ще падне значително, когато се качат лихвите по депозити и това ще трябва да се компенсира с по-големи лихви по кредитите. Може би е началото на преход към по-консервативна банкова система, с повече и по-строги регулации и съответно разходи.