Пол Кругман: Европейската политика на икономии вреди на САЩ

1461
Пол Кругман: Европейската политика на икономии вреди на САЩ

Това е едно интервю на Handelsblatt с лауреата на Нобелова премия по икономика Пол Кругман. Политиката на ЕС в подкрепа на финансовата стабилност на еврозоната буди сериозни критики сред редица известни икономисти. Самият Пол Кругман разкритикува в това интервю последните действия на европейските власти, предупреди за опасността от недооценената заплаха от дефлация и се обяви против надмощието на Германия във валутния съюз на Европа. Той сподели мнението си за дейността на Г20, като обясни още и при какви обстоятелства е готов да подкрепи санкции на САЩ срещу европейците.

Мненията на Европа и САЩ се разминават по линия на това, кой от вариантите на икономическа политика е най-верният. Можем ли да говорим за отделни разногласия или имаме челен сблъсък между германската култура за стабилност и безграничната вяра на САЩ в могъществото на икономическия ръст?

Германската привързаност към стабилността е напълно оправдана при едни спокойни времена, но времето, в което ние днес живеем, не може да се определи като такова. Днес наистина се открояват различията в културните навици. Германците и французите не обичат много да си имат работа, дори и с краткосрочни дефицити, те ненавиждат свободната парична политика и това е причината да използват всеки един предлог, за да я избегнат. Подходът на американците е напълно друг.

Но нали и Германия се примири с наличието на дефицит в държавния си бюджет, който достига някъде към 5% от БВП?

От американска гледна точка това не е голям дефицит. От моя гледна точка, няма нищо страшно, ако се предприемат опити за неговото балансиране едва след пет-десет години. Въпросът е в това, дали трябва да започнем с тази задача тогава, когато икономиката е със 7-8 пр.п. под обичайната си натовареност, а основният лихвен процент е близо до нулата. На драго сърце ще се превърна в данъчен „ястреб", но ще го сторя това, когато излезем от сегашната депресия. Сега не е времето да се мисли за дефицита.

Малцина ще се съгласят с Вас. Всички големи международни организации, включително и МВФ, и ОИСР препоръчват да се започне незабавно с икономиите?

Вгледайте се в последния отчет на ОИСР. В него се говори за необходимостта от вдигане на лихвените проценти, макар днес дефлацията да е по-голямата опасност от инфлацията. Не мога да си го обясня! Дори наскоро от ЕЦБ ни уверяваха, че ограничителната фискална политика може да допринесе за икономически ръст.

Наред с програмите за съживяване на конюнктурата, Вие изисквате от европейците и допълнително смекчаване на паричната политика. Защо?

ЕЦБ трябва да е много по-гъвкава и агресивна. Консервативната парична политика се обяснява преди всичко с влиянието на ФРГ.

В този ред на мисли, смятате ли сегашният управител на Бундесбанката Аксел Вебер за подходящ кандидат за поста президент на ЕЦБ?

Не. Истината е, че не го познавам лично, но той се противопоставя дори на ограничените покупки на държавни облигации от ЕЦБ. Господин Вебер се притеснява за инфлацията в момент, когато няма никаква инфлация. По би ми паснал на сърцето президент на ЕЦБ, който би обърнал повече внимание на рисковете от дефлация и опасността от дълга стагнация.

Но кандидатурата на Аксел Вебер няма ли да е идеална за поста глава на ЕЦБ в смисъл, че в еврозоната трябва да се гарантира ценова стабилност, както предвижда и Маастрихтският договор?

Не смятам. Нима борбата за ценова стабилност не означава и едновременно предотвратяване на рисковете от дефлация? Когато настъпи дефлацията е много трудно да се преустанови тенденцията на спад. Да се впише в Маастрихтския договор като цел само ценовата стабилност, което означава ниски нива на инфлация от 1-2%, бе грешка. При липсата на интегриран пазар на труда и без обща фискална политика инфлационната цел трябва да бъде по-висока. Така например, за нормалното функциониране на еврозоната й е необходимо ниво на инфлация от 3-4%. Но ако Вие търсите този, който ще се стреми към нулева инфлация, когато безработицата достигна 13%, то несъмнено Аксел Вебер е най-подходящата кандидатура.

Какво се получава, че Аксел Вебер начело на ЕЦБ би бил основният риск пред съдбата на еврото?

Да. Рискът от ефекта на доминото - от Гърция, Испания и до Италия - ще се увеличи рязко, ако начело на ЕЦБ застане такъв консервативен президент. Това би било катастрофа за всички. Ние искаме успех на еврото.

Държавите от еврозоната се договориха за засилване на Пакта за стабилност. Достатъчно ли е това за спасяване на валутния съюз?

Всички тези предложения са родени в някакъв измислен свят. Те се развиват в грешна посока. Възможно е по-строгият Пакт за стабилност да успее да предотврати крах на Гърция, но ето Ви Испания, която изпълнява просто образцово изискванията на пакта. С помощта на тези промени се правят опити за разрешаване на фалшиви проблеми, а не да се разберат истинските причини за кризата. По всяка вероятност е нужна и обща данъчна политика, както и общоевропейска пенсионна система и система на здравеопазване. Това са задачите през идните стотина години.

В Ервопа са на мнение, че част от вината за кризата с еврото лежи на борсовите спекулации и обвиняват пазара в неадекватност.

Разбира се, че пазарът греши. Примерът за това е ипотечният балон. Странното е само, че хората са гневни на пазара, когато те проявяват обосновано недоверие. Този, който се притеснява от дълговете в гръцката хазна, той не се занимава с несдържани спекулации. Много повече ме учудва, че хората не са още по-нервни. Сега не е моментът да се води война срещу спекулантите. Това трябваше да се направи през 2005 г., когато мнозина си купиха летни квартири за милион евра по испанското крайбрежие.

Европейците ще се изправят на срещата на Г20 с изискването да се въведе глобален данък върху транзакциите и специален налог на банките.

Подкрепям и двете предложения. Проблемът ни е в това, че финансовият сектор се разрасна прекалено. Така че всички мерки, с които се цели неговото сдържане, са правилни. Сега е моментът да „пъхнем пръчка в спиците". Инициаторът на облагането на транзакциите Джеймс Тобин е прав - около света се въртят твърде много пари. Полагаме твърде много ресурси за това да си подсигурим финансови предимства, а като теглим чертата сме на нулата.

От момента на своето раждане Г20 претендира за статут на един вид ново световно икономическо правителство. С времето пътят на участниците във формата страни се раздалечи. Струва ли си да имаме големи очаквания от предстоящата среща?

Това е съдбата на всички подобни групи. Големи бяха и амбициите на „голямата седморка", но след време значението й постепенно намаля. Смятам, че по времето на кризата „двадесетицата" поработи добре: например гарантира, че кредитните пазари няма да се замразят и да не ни залее вълната на протекционизма. Няма да се изненадам, ако днес потенциалът й вече е изчерпан.

От Г20 очаквахме гарантиране на по-добра координация на световната икономическа политика. Оправдаха ли се тези очаквания?

От много време чувам призиви за глобална координация. Досега това така или иначе не се е случвало, освен в екстремни ситуации. Така, че след кризата правителствата ще имат възможност съвместно да сгреят световната конюнктура.

Означава ли това, че координацията не е необходима повече?

Необходима е. Европейските програми за икономии влияят негативно на целия останал свят. Преди всичко страдат другите страни на Европа. Ако ФРГ свие разходите си с 80 млрд. евро, то това го усещат и съседите. Ето защо точно европейците са тези, които трябва да водят съгласувана икономическа политика. Освен това политиката на икономиите отслабва еврото, което на свой ред вгорчава живота на други страни - износителки, включително и на САЩ.

В САЩ вече се чуват гласовете на онези, които изискват въвеждане на санкции срещу Германия.

Като начало трябва да се защитим от незаконното занижаване на курса на китайския юан. Но ако еврото падне до паритет с долара, то на европейците им предстои да чуват за още по-строги мерки, които се носят по коридорите на конгреса на САЩ. И съм склонен да ги подкрепя, защото политиката на икономии на Европа вреди на икономиката на САЩ.

Днес не ни трябват по-малко, а повече програми в подкрепа на конюнктурата, финансирани чрез заеми. Но ако конюнктурата се крепи от само една страна, да речем това са САЩ, то макар че това ще има изгоди за всички, дълговете ще ни тежат само на нас. Така че, ако други държави започнат да изнасят своята политика на икономии, което да доведе до увеличаване в нивото на безработица в САЩ, то срещу това трябва да се направи нещо.

Каква е вероятността икономиката да тръгне отново надолу?

В най-добрия случай ни предстои разочароващо бавен икономически ръст. Двойният спад е възможен, но се страхувам, че макар да избегнем формалното завръщане на рецесията, все пак ще имаме усещането, че тя все пак се е случила. Икономиката расте бавно, нивото на безработица остава високо. Не виждам какво би могло да позволи занижаване на катастрофалното ниво на безработицата до края на следващата година.

Визитка

Пол Кругман е един от най-авторитетните икономисти на съвременността. American Economic Association му връчи през 1991 г. медала Джон Бейтс Кларк за най-добрия млад икономист, под 40 години. Преди две години 57-годишният американски учен бе удостоен с Нобелова премия, с което стана още по-известен.

Пол Кругман чете докладите на водещи мениджъри по целия свят, пише бестселъри за финансовата и икономическа криза, два пъти на седмица влиза в ролята на колумнист в The New York Times по политически въпроси. Основни местоработи за него са Принстънския университет и Лондонското училище за икономика, в които той преподава и провежда научни изследвания.

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 667.820 -0.05%
  • BGREIT 114.350 0.04%
  • BGTR30 547.120 0.16%
  • BGBX40 130.790 0.05%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1777 1.1778
  • GBP/USD 1.3189 1.3190
  • USD/JPY 113.4250 113.4370
  • USD/CHF 0.9840 0.9841
  • USD/CAD 1.2616 1.2617
  • AUD/USD 0.7816 0.7817
  • USD/BGN 1.6606 1.6609
Ask Bid
  • DOW JONES 23285.33 23289.33
  • S&P500 2570.96 2571.46
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5371.33 5373.33
  • DAX 12984.97 12986.97
  • FTSE 100 7517.59 7519.09
  • ПЕТРОЛ 51.48 51.53
  • ЗЛАТО 1279.86 1280.36
  • СРЕБРО 17.02 17.05

Видео