Оценките на експерти сочат, че „бюджетът" на Ал Кайда за организирането на терористичната атака от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк е бил половин милион долара. Общите загуби на САЩ от набезите обаче доближават 100 млрд. долара. Само щетите на авиокомпаниите се оценяват на 12 млрд. долара. Разходите на застрахователните компании са от порядъка на 40 млрд. долара.

Думата „тероризъм" стана особено модерна през последните години и не само в политическата лексика, но и в икономически план. Средствата, които се въртят в тази сфера, са вече толкова мащабни, че кара някои да говорят за нов отрасъл в икономиката - икономика на тероризма.

Игор Сундиев, вицепрезидент на Руската криминологична асоциация, дава отговори на въпроси, като: Кой финансира и кой печели от терористичните атаки? Как стана така, че за тероризма и терористичните организации започна да се говори като за икономически субекти и какви са последиците от това?

„Най-сериозното си развитие тероризмът изживява през последния половин век и това е обвързано със смяната на политическата система", казва Сундиев, в интервю за РБК-ТВ.

В днешните условия, тероризмът, незаконните въоръжени формирования и организираната престъпност са много тясно обвързани помежду си. Още повече, че когато говорим за съвременна икономика, за някои нейни отрасли, съществуването им не е възможно, без криминалния компонент - да вземем за пример добива и транспортирането на скъпоценни камъни. В този отрасъл се преплитат постоянно интересите на терористични организации - като се започне от колумбийските изумруди и се приключи с африканските елмази, от които се печелят много добри пари, смята Игор Сундиев.

„Има много подробен американски доклад за ролята на Ал Кайда в незаконния оборот на елмази", добави експертът, като според някои пазарът на елмази е напълно монополизиран и, ако не е, то стойността им ще се срине в пъти и едва ли вече ще могат да се причисляват към скъпоценните камъни.

„Когато говорим за Ал Кайда, то трябва да знаем, че в превод понятието означава „база". Ал Кайда не е име на конкретна терористична организация. Ал Кайда е терористична мрежа от организации, които разполагат с известна самостоятелност. Трябва да се знае, че Ал Кайда е цял комплекс от терористични организации, които действат в региона", подчерта Сундиев. „Но Ал Кайда е и един от стълбовете на глобалния джихад, дори един от най-мощните".

Когато си отговаряме на въпроса кой действа в този регион и защо има терористични организации, трябва да осъзнаем, че съвременният тероризъм не живее в самота, изолирано, не е малка група, а е корпорация и то голяма корпорация, която притежава всички елементи на съвременните транснационални корпорации - с подхолдинги, банкови структури и много други елементи.

Най-елементарният пример за подобна корпорация е турската Нурджалар, онагледи с пример Игор Сундиев.

„Факт е,че в момента те са в упадък, защото загуби ролята и значението си за своя основен спонсор - САЩ. Но тя бе великолепна като структура. В структурата й влизаха например строителни фирми, които изпълняваха дори поръчки в Москва, а агентите на Нурджалар работеха под прикритието на тези фирми".

И сега, когато говорим за икономическата роля на тероризма, то трябва да разгледаме различни аспекти и да си отговорим на въпроса защо това е нова икономика.

„Преди всичко, защото вътре се въртят огромни по мащаби обороти, при изключително висока рентабилност", отговори на кратко експертът.

Според него първата проява за глобално присъствие се наблюдава в края на XX век и е свързано с играта с финансовите фючърси. Защото всяка диверсионна акции, да речем на петролопроводи, на петролни находища (особено в тропическа Африка), води след себе си до колебания в стойността на фючърсите.

„Епицентърът на дейност тези терористични организации дълго време е бил в региона на Близкия изток, на петролните райони в тропическа Африка, а в течение на 20-ина години, Интерпол засякоха няколко анонимни групи, които работят успешно на борсите, знаейки кога точно ще се случи терористичният акт и залагайки успешно на цената на петрола. Печалбата им се изчислява на десетки милиарда долари, благодарение на това, че разполагат с подобна вътрешна информация", каза Сундиев.

Втората линия от изключителна важност при тероризма в случая е търговията със страха. В какво конкретно се изразява това?

Ставаме свидетели на постоянни кампании за повишаване на сигурността във всяка обществена и икономическа сфера. Елементарен пример е ситуацията с едно съвременно летище, което е оборудвано с най-висша класа система за сигурност и надеждност. А в оборудването на това летище отиват не по-малко от милиард долара, защото на всеки две-три години става замяната на старото оборудване с още по-сигурна и надеждна система, а регулярно се случват нови терористични атаки, чиито методи също се усъвършенстват.

При концепцията за страха трябва да се добави и друг един аспект - нарастващите щатни бройки на охранителите, специално обучени хора.

Самият Сундиев споделя личен пример, когато е изпитал шок при посещението си в Латинска Америка в началото на 90-те години на миналия век, виждайки, че в почти всеки магазин на пост стояла въоръжена охрана. На въпроса какво пазят тези хора, отговорът бил, че това е охрана срещу възможна терористична дейност.

Но защо споменава той това, защото това е допълнителна тежест, допълнителни разходи, който води в крайна сметка до търговска надценка. Това е сериозна надценка, данък за сигурността, който засяга първо по-заможните слоеве на населението.

Вече минаха 10 години от терористичните атаки от 9 септември в САЩ. Но кой в действителност може да стои зад организирането на подобни нетрадиционни способи? Кой е поръчителят в тази ситуация?

„Нека не започваме с персонализирането на поръчителите, а с това, че тези терористични набези трябваше да се случат в действителност, защото целият този спекулативен капитал реално е неприносим. Той трябваше да се отпише под някаква форма. А обемът на отписването трябва да съответства на мащаба на събитието. Тоест говорим за отпсиване на не по-малко от 5-10 трлн. долара. А това може да се случи само в резултат на терористична атака, но не и по пътя на война, защото войната е непредвидима. Като обект на атаката трябва да бъде някакъв символ - в този случай са Кулите-близнаци", обясни Игор Сундиев.

Сн.: Игор Сундиев, вицепрезидент на Руската криминологична асоциация, кадър от РБК-ТВ