Брансън: Да разбираш другите е по-важно от оценките. Науката го доказва
Един от най-богатите хора на планетата – Ричард Брансън, напуска училище на 16 години и никога повече не се връща.
Въпреки това, натрупва нетно състояние от милиарди долари, удостоен е с рицарското звание Сър и води начин на живот, за който средностатистическият човек само може да мечтае.
Ето защо не е учудващо, че след като потребител в LinkedIn наскоро го попита кои качества са по-важни – интелигентността като сбор от знания или емоционалната интелигентност, той без колебание посочи второто, пише Inc.com.
Какво точно е емоционалната интелигентност?
Това е способността на човек да разбира себе си и да може да разчита емоциите на другите. Оттам – да усеща мотивите зад действията им и да знае как би могъл да ги подтикне към различно решение или действие според ситуацията.
„Да си високо емоционално интелигентен е по-важно във всеки житейски аспект, включително и в бизнеса.
Да си добър слушател, да разбираш чуждите емоции, да общуваш ефективно, да се държиш добре с хората и да успееш да извадиш най-добрите им страни, е критично важно. Освен това ти помага да създадеш бизнес, който разбира хората и решава проблемите им.
Ако бях позволил успехът ми да се определя от IQ-то ми и оценките в училище със сигурност нямаше да стигна до тук“, казва Брансън.
Не приемайте изказването като призив всички деца да се откажат от училище, за да станат милиардери, защото в живота не винаги се случва по този начин.
Историята на Брансън е доказателство за едно: не е гарантирано, че ще станеш бизнесмен, ако преливаш от знания, формули и факти, научени в гимназията. Вероятно би помогнало, но дори да си запаметил всеки ред от учебниците, може да не си успешен, ако не разбираш какво иска да ти каже човекът отсреща и не разчиташ правилно поведението му.
Отговорът на Брансън може да бъде окуражаващ за онези, които не са блестящи по успех ученици или студенти. Но все пак, не забравяйте, че този човек е огромно изключение.
А може би има и научни факти, които да подкрепят теорията му?
Всъщност, има изследвания, които потвърждават казаното от Брансън, но с някои условности, задължителни за споменаване.
За да си успешен бизнесмен, не е задължително да си печелил олимпиади по математика – даже Джеф Безос е имал двойки по физика.
Много хора се притесняват дали са достатъчно умни, за да се справят със служебните си задължения и да растат в кариерата. Но когато учени от Харвард проучват типовете личности във фирмените екипи и техните резултати, се оказва, че онези, съставени от хора с по-висока емоционална интелигентност, се представят доста по-добре от онези с по-високо IQ.
Анализ на Google пък показва, че за да си добър мениджър е по-важно да притежаваш т.нар. „меки умения“ (емпатия, способност за комуникация), отколкото да си технически грамотен.
Според друго проучване на университета Йейл, хората с висока емоционална интелигентност взимат много по-добри решения за бизнеса, отколкото смятаните за по-умни и ерудирани.
Най-важният аспект за емоционалната интелигентност е, че тя подлежи повече на усъвършенстване. Смята се, че човек се ражда с определен мозъчен капацитет, който не може да бъде надскочен. Но той може да се научи да слуша и разбира другите, да придобие опит, да предвижда чуждите ходове и да знае как да се държи със събеседниците си.
И накрая - никой не казва, че не трябва да трупате знания и да се развивате. Но не се отчайвате, ако не сте родени с изявен интерес към ядрената физика и висшата математика.
Може да успеете в живота с нужната емоционална интелигентност. Ако не вярвате, прочетете биографията или някоя от книгите на Сър Ричард Брансън.