Преди откриването на диамантените мини в Бразилия и Южна Африка в началото на 18 век, Индия е единственият доставчик на диаманти в света.

Голяма част от скъпоценните камъни се добиват в малък географски район, наречен Голконда, чиято територия днес се намира в щатите Андхра Прадеш и Телангана.

Разположен недалеч от Хайдерабад, Голконда, със своята сложна крепост, е ранната столица на династията Кутб Шахи, създадена в началото на 16 век.

Поради наличието на диаманти в района, той се утвърждава като център за търговия с диаманти и до края на 19 век пазарът на Голконда е основният източник на най-добрите и големи диаманти в света. Голконда стана синоним на голямо богатство, като името и днес се споменава с благоговение от търговците и колекционерите на диаманти.

Скъпоценните камъни на Голконда са известни дори на европейците от времето на Марко Поло. Френският търговец на скъпоценни камъни Жан-Батист Таверние е един от малкото чужденци, които пътуват, посещавайки диамантени мини. В разказ за своите пътешествия той обяснява как находищата на диаманти в Индия са обширни, като камъни са открити в днешните Тамил Наду, Махаращра, Бенгал, Бунделханд и други.

По време на пътуването си на Таверние е разрешено да разгледа Големия моголски диамант - колосален скъпоценен камък, оформен като половината от яйце и кръстен на Шах Акбар, третия от индийските моголски императори. Камъкът изчезва скоро след това.

Някои смятат, че той е нарязан от крадци. Повечето съвременни учени вече са убедени, че 189-каратовият диамант Орлов, първоначално носен от руската императрица Екатерина Велика и сега изложен в Оръжейната палата на Москва, е едно от парчетата.

Астероид ще направи всички ни милиардериНАСА работи по създаването на комическа сонда, която да изследва астероида Психея, за който се смята, че съдържа огромни богатства

Таверние също така твърди, че е виждал плосък диамант, наречен Голямата маса, държан в тъмница в Голконда. Диамантът е ограбен от Надер Шах по време на нашествието му в Индия през 1739 г. и изчезва след убийството му, разказва Amusing Planet.

Един от най-известните диаманти, идващ от Голконда, е Tavernier Blue, който Таверние купува през 1666 г. и продава на крал Луи XIV. 67-каратовият камък с триъгълна форма с оттенък на синьо е поставен върху златна игла, поддържана от панделка за врата, която е носена от краля по време на церемонии.

Праправнукът на Луи XIV - Луи XV, поставя диаманта в по-сложна висулка със стотици допълнителни диаманти.

По време на Френската революция, след като Луи XVI и семейството му са хвърлени в затвора, бунтовниците открадват по-голямата част от бижутата на короната, включително Tavernier Blue, преименуван на French Blue. Две десетилетия по-късно диамантът се появява отново в Англия, този път рециклиран в 45-каратово парче, където получава името Hope.

След като преминава през множество собственици, той е купен през 1949 г. от нюйоркския търговец на скъпоценни камъни Хари Уинстън, който го m,rjegdld няколко години, преди да го дари на Националния природонаучен музей на САЩ през 1958 г., където е в постоянната експозиция.

Друг известен диамант от Голконда, който води до много спорове за собственост, е Koh-i-Noor. Открит в мина Коллур, той вероятно тежи близо 200 карата и първоначално е част от трона на Могол - прочут трон със скъпоценни камъни, поръчан в началото на 17 век от император Шах Джахан.

Koh-i-Noor сменя различни собственици от Южна и западна Азия, преди да бъде отстъпен на кралица Виктория през 1849 г. Повече от век жените от британското кралско семейство носят камъка в короната си.

След като Индия придобива независимост през 1947 г., тя иска връщането на Koh-i-Noor на законния собственик, но британците отказват, настоявайки, че той е придобит от тях законно. Днес диамантът е изложен в Jewel House в Лондонската кула.

Малко диаманти от Голконда са в ръцете на Индия. Daria-i-Noor - най-големият розов диамант в света, който понастоящем е в колекцията на Централната банка на Иран в Техеран, също е добит в Колур.

Първоначално той е собственост на династията Какатия, а по-късно, подобно на Koh-i-Noor, става част от трона на Шах Джахан. През 1739 г., когато Надер Шах от Иран нахлува в Северна Индия и окупира Делхи, той претърсва цялата хазна на моголите и взема със себе си Daria-i-Noor, в допълнение към Koh-i-Noor и самия трон.

Изследователите смятат, че Daria-i-Noor може да е част от диаманта Голямата маса, описан от Таверние през 17 век. Този диамант може да е бил нарязан на две части. По-голямата част е Daria-i-Noor, докато за по-малката част се смята 60-каратовият диамант Noor-ul-Ain, понастоящем поставен в диадема, също част от иранската императорска колекция.

Вероятно единственият значим диамант от Голконда, който притежава Индия, е Jacob - 185-каратово безцветно парче камък и петият по големина полиран диамант в света.

Дичамантът е придобит от известния търговец на антики и скъпоценни камъни Александър Малкълм Джейкъб (на когото той е кръстен), който го предлага за продажба на Махбуб Али Хан - шестия принц на Хайдерабад и един от най-богатите хора в света. Низамът е помолен да направи депозит от 2.2 милиона рупии, за да може диамантът да бъде транспортиран от Лондон до Индия.

Той се съгласява но когато камъкът е представен пред него, Махбуб Али Хан му хвърля поглед и решава, че не му харесва. Низамът иска да му бъде върнат депозита, търговецът отказва, което води допродължителна и ожесточена съдебна битка, която се превръща в сензация в цяла Индия и в международната преса.

Въпреки че съдът присъжда диаманта на низама, без да се налага да плаща остатъка от сумата, да се яви принц пред британския съд е голям срам. Махбуб Али Хан смята диаманта за носещ нещастие и не иска да има общо с камъка, който муе навлякъл унижение. Увива го в парче плат и го пъха в стара обувка.

Махбуб Али Хан умира през 1911 г., а няколко години след смъртта му синът и наследник Мир Осман Али Хан - последния принц Хайдерабад, открива камъка в обувката на баща си. Вярвайки, че той е с малка стойност, той го използва като преспапие дълго време, докато не се разбира истинската му стойност.

Десетилетия по-късно диамантът е купен от правителството на Индия и в момента се съхранява в трезорите на банка в Мумбай.