Важно е инвеститорите да се срещат лице в лице с мениджърите на компаниите. В разговорите без посредник те могат най-точно да си изградят представа за това дали си заслужава да поверят парите си на тези хора или не. Ето и деветте въпроса, които, според Investopedia.com, трябва задължително да бъдат зададени на такива срещи:

1. Какви са вашите прогнози за продажбите през следващите 12 – 24 месеца?

Този период от време дава възможност на инвеститорите да добият по-добра представа, както за плюсовете, така и за рисковете в краткосрочен и дългосрочен период. Освен това е очевидно, че това е въпрос, който изисква доста разяснения и не може да се отговори само с “Да” или “Не”.

Продажбите, както и финансовия резултат са сред най-важните фактори, определящи движението в цената на акциите на дедена компания.

2. Как ще използвате свободните парични средства? Как планирате да наберете капитал, за да финансирате евентуални планове за разрастване?

Така също ще разберете за евентуални планове за придобиване на други предприятия. Тази информация може да предупреди инвеститорите за това дали могат да очакват някакви скокове на цената на акциите или обратното.

Ако зададете въпрос, свързан с бъдещето разрастване на компанията, трябва да търсите знаци за това, че тя се опитва да подобри позицията си на пазара. Ако компанията не прави никакви опити за разширяване на дейността, а печалбите намаляват, изводът е ясен.

3. Кои от новите компании се очертават като ваши най-големи конкуренти?

Можете да се заинтересувате и как по-точно компанията планира да се справи с конкуренцията и какви са нейните предимства пред другите на пазара. Конкуренцията е неизменен фактор от съвременната бизнес-среда, като тя не бива да се разглежда като нещо лошо, както от вас, така и от мениджмънта на компанията.

4. Кой аспект на бизнеса в момента е най-проблемен за компанията?

Инвеститорите трябва да имат представа за слабите страни на дружеството. Идентифицирането на проблема е само една стъпка, следващата е “Какво прави компанията в тази насока, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план?”

В същото време самокритичността е ключов елемент за доброто управление. Отговор от сорта на "нямаме слаби" страни не е особено задоволителен и може да сочи твърдата самоувереност, или нереалната представа на мениджмънта.

5. До колко се доближават прогнозите на анализаторите за печалбата до вашите изчисления?

Най-вероятно ще се отговори с евфемизми от сорта на “Анализаторите, по принцип, ни подценяват” или “Тази година анализаторите са прекалено оптимистични в прогнозите си”, но все пак това може да даде представа за очакванията.

6. Коя част от бизнеса ви, според вас, се подценява, а има повече потенциал?

Този въпрос е свързан със силните страни на компанията. Това може да накара мениджъра да спомене за преимущества, които не се изтъкват в медиите, което пък, от своя страна, може да даде сигнал за евентуален изненадващ скок в печалбите. Ако инвеститорите имат такава информация, те биха могли да купят акции преди ръстът на печалбата да окаже влияние върху цената им.

7. Какво са рисковете, свързани с набавянето на суровини или с поддържането на разходите?

Отговорът на този въпрос изисква засягането на фактори, свързани с цената на суровините и работната ръка, което може да окаже влияние над очакванията за печалба.

8. Имате ли планове да промотирате акциите си?

Важно е да се знае за евентуални планове на мениджмънта да промотира акциите пред институционални или индивидуални инвеститори.

9. Кои фактори очаквате да катализират цените на акциите?

Отново това е отворен въпрос, на който не може да се отговори само с две думи. Ако слушате внимателно, може да доловите евентуални знаци за очакван спад или покачване на акциите.