Мениджърите на всяка една компания до голяма степен са в основата на успеха й, който пък се изразява в повишение на цените на акциите й на фондовите пазари. В тази насока някои специалисти препоръчват на инвеститорите да купуват акции на компании, където мениджмънта притежава акции от нея.

Разбира се няма точна формула какъв процент трябва да притежават мениджърите, стига той да е различен от нула.

Практиката показва, че хората в позиция да ръководят и управляват дадена компания полагат много повече усилия, ако средствата им са вложени в нея и зависят от резултатите на компанията.

Много често притежаването на акции в компанията, която управляват се сочи и като признак за висока степен на доверие в нейното бъдеще, и то от хора, които имат достъп и знания за дейността и посоката на развитие на дружеството.

Трябва да се има предвид, че практиката в западните компании, за разлика от преобладаващата у нас, е мениджмънта да се разграничава от собствениците. Управлението на всяка една компания се поверява на специалисти, ако собствениците й искат тя да се развива. Много редки са случаите, когато основателите на дадена компания са най-добрите "управленци" за нея.

Това опредено може да се каже, че все още не се проумява от някои собственици в България, като при такива случаи за съжаление много често се "прозрява" едва при сериозни загуби на позиции.

Притежаването на акции от мениджмънта, най-често е на минимален дял в по-големите компании и на относително по-голям дял в по-малките предприятия.

Малките компании традиционно са по-волатилни и там с по-голяма сила резултатите им са обвързани с усилията на управляващите ги.

Добре е обаче, делът от акциите на дадена компания, собственост на мениджърите, да не се получава "наготово", а по някакъв начин да се обвърже с резултатите на компанията, които може да се каже, са до голяма степен постигани в резултат на техните усилия.

До скоро се считаше, че ако компаниите дават на изпълнителните си директори опции върху акции като допълнителен бонус, те ще бъдат по-благоразумни в рисковете, които поемат и по-заинтересовани в осигуряването на добра доходност. Според ново изследване обаче това не е така.

Учени от Brigham Young University и Penn State University твърдят, че онези изпълнителни директори, които получават голям процент опции върху акции от компаниите си поемат повече рискове, като в повечето случаи това води до загуба за компаниите, отколкото до печалба.

От резултатите от изследването става ясно, че колкото по-голям процент опции върху акции са били давани на на изпълнителния директор, толкова по-рисковани са били операциите на компаниите, като в повечето случаи това е довело до поевтиняване на цената на акциите.

Друга интересна връзка е тази между покупката на луксозни стоки от страна на водещите мениджъри и движението и представянето на компаниите.

Изследване на професор Дейвид Йермак, публикувано във финансовите медии сочи, че бъдещото представяне на компаниите се влошава, когато изпълнителните директори направят значителна по размер луксозна покупка.

Всъщност подобен резултат е по-скоро следствие, а не причина за влошаването на резултатите на дадена компания.

Прибягването до значителни по размери луксозни покупки е в известна степен симптом за умора или желание на лидерите постепенно да започнат да се оттеглят от активно управление на често сформираните от тях компании.