Швейцарският франк е паричната единица на Швейцария и Лихтенщайн.

Швейцарският франк се дели на 100, като една стотна от франка е рапен на немски език, сaнтим на френски и чентиме на итaлиански.

Предвид факта, че в Швейцария се говорят няколко езика за надписите на монетите се използва неутралният латински.

Преди 1798 г. около 25 кантона и полукантона, 16 града и абатства са имало право да секат монети, в резултат на което в страната е имало около 860 различни монети в обращение с различна стойност, деноминации и по различни парични системи.

Местните швейцарски валути включвали базелски талер, бернски талер, фрубургски гулден, женевски талер, люцернски гулден, нюшателски гулден, сентгаленски талер, цюрихски талер и много други.

През 1798 г. Хелветската република въвежда пари, базирани на бернския талер, разделени на 10 бацена или 100 сентима. Швейцарският франк се равнявал на 6¾ грама чисто сребро или 1½ френски франка.

Този франк се емитирал до края на Хелветската република през 1803 г., но послужил за модел на валутите на няколко кантона на Швейцарската конфедерация.

Въпреки че в периода 1803-1850 г. 22 кантона и полукантона секли монети, по-малко от 15% от парите в обращение в Швейцария през 1850 г. са били произвеждани там. Останалите били чужди. Освен това, някои частни банки също така започнали да емитират първите банкноти, така че по това време имало най-малко 8 000 различни монети и банкноти в обращение, което усложнявало изключително много монетарната система.

За да разреши този проблем, новата конституция на Швейцария от 1848 г. постановява, че Федералното правителство е единственото, което има право да издава пари в Швейцария. Две години по-късно законът за паричната система определя швейцарския франк като паричната единица на Швейцария. При въвеждането му швейцарският франк се равнявал на френския.

През 1865 г. Франция, Белгия, Италия и Швейцария сформират Латинския валутен съюз, с който се съгласяват да оценят националните си валути на стандартните 4.5 грама сребро или 0.290322 грама злато. Дори и след като валутният съюз замира през 20-те години на 20-и век и приключва съществуването си през 1927 г, швейцарският франк остава по този стандарт до 1936 г., когато преминава през единственото си обезценяване на 27 септември по време на Голямата депресия. Валутата се обезценява с 30% след девалвацията на британската лира, на щатския долар и на френския франк.

През 1945 г. Швейцария се присъединява към Бретън-Уудската валутна система и връзва франка към щатския долар при курс от 4.30521 франка за долар (еквивалент на 1 франк = 0.206418 грама злато). През 1949 г. курсът е промене на 4.375 франка за долар (или 1 франк = 0.203125 грама злато).

В исторически план швейцарският франк е считан за валута убежище с на практика нулева инфлация в страната и законово изискване поне 40% от стойността му да е гарантирана от златни резерви. Тази връзка със златото, която датира от 20-те години, е прекратена на 1 май 2000 с референдум. До март 2005 г. след програма за продажба на злато Централната банка на Швейцария е имала 1 290 тона златни резерви, които са съставлявали 20% от активите й.

Вижте още: Кратка история на щатския долар

През март 2011 г. франкът се оскъпи до над 1.10 долара за франк (0.91 франка за 1 долар). През юни 2011 г. франкът поскъпна до над 1.20 щатски долара за франк (0.833 франка за долара), тъй като инвеститорите търсеха убежище на фона на продължаващата криза в Гърция. Продължилата криза в Европа и в САЩ оскъпи франка до над 1.30 долара за франк (0.769 франка за долар) към август 2011 г., което накара Централната банка на Швейцария да увеличи ликвидността в опит да ограничи "огромното му надценяване".

През юли 2011 г. индексът Big Mac на сп. Economist показа, че франкът е надценен с 98% спрямо долара, а швейцарски компании заплашиха да изнесат дейността си от страната заради скъпия франк.

На 6 септември 2011 г. Централната банка на Швейцария въведе минимален обменен курс 1.20 франка за евро, заявявайки, че „стойността на франка представлява опасност за икономиката" и че е готова да купува чужда валута в неограничени количества. След тази интервенция франкът падна спрямо еврото, до 1.22 франка за евро, в сравнение с 1.12 франка преди това и се обезцени с 9% спрямо долара в рамките на 15 минути.

Франкът падна с 8.8% спрямо еврото, с 9.5% спрямо долара и най-малко с 8.2% спрямо 16-те най-търгувани валути в деня на изявлението на банката. Това беше най-големият спад на франка спрямо еврото в историята.

В периода 1798-1803 г. са емитирани монети от нископробно сребро с деноминация 1 сантим, ½ бацен, и 1 бацен. За 10, 20 и 40 бацена са издавани сребърни монети, а монетата от 40 бацена е издавана и с деноминация от 4 франка. Златни монети от 16 и 32 франка са издадени през 1800 г.

През 1850 г. са въведени монети с деноминации от 1, 2, 5, 10 и 20 сантима ½, 1, 2 и 5 франка, като монетите от 1 и 2 сантима са били от бронз, монетите от 5, 10 и 20 сантима от нископробно сребро (с между 5 и 15% съдържание на сребро) и монети от 1 франк от сребро проба .900. В периода 1860-1863 г. е използвано сребро проба .800, преди използваният стандарт във Франция проба .835 да бъде приет през 1875 г. за всички сребърни монети с изключение на 5 франка. През 1879 г. нископробното сребро е заменено с купроникел в монетите от 5 и 10 сантима и с никел в монетите от 20 сантима.

Вижте още: Кратка история на японската йена

През 1931 г. теглото на монетата от 5 франка е намалено от 25 грама на 15 грама, а съдържанието на сребро е било намалено до проба .835. на следващата година никелът заменя купроникела в монетите от 5 и 10 сантима .

В края на 60-те години, поради обвързаността им с поевтиняващия щатски долар, цените на международно търгуваните суровини нарасна значително. Така материалната стойност на сребърните монети надхвърля паричната им стойност и много от тях биват изнасяни от страната за претопяване, което принуждава правителството да обяви тази практика за незаконна. Ефектът не е особено голям и претопяването на франкове намалява, едва когато паричната им стойност отново започва да надхвърля материалната.

Дизайнът на швейцарските монети се е променил много малко от 1879 г. насам. Сред по-забележимите промени са новите дизайни на монетите от 5 франка през 1888, 1922, 1924 и 1931 г. (основно намаляване на размера). За бронзовите монети се използва нов дизайн от 1948 г. В монетите, на които е изобразен пръстен от звезди, броят на звездите е увеличен от 22 на 23 през 1983 г; тъй като броят на звездите отговарял на броя на швейцарските кантони, той бил обновен, за да отговаря на разширяването на Швейцарската федерация през 1979 г.

Всички швейцарски монети са неутрални по отношение на четирите езика в страната, като на тях има само цифри, съкращението "Fr." за франк, и латинските фрази "Helvetia", "Confœderatio Helvetica" или "Libertas".

През 1907 г. Централната банка на Швейцария иззема функцията по емитирането на банкноти от отделните кантони и най-различни банки. Тя въвежда деноминации от 50, 100, 500 и 1 000 франка. Банкнотите от 20 франка са въведени през 1911 г., като след тях са пуснати банкноти от 5 франка през 1913 г. През 1952 г. централната банка спира да емитира банкноти от по 5 франка и пуска банкнотите от 10 франка през 1955 г. През 1996 г. е пусната банкнотата от 200 франка, докато емитирането на банкноти 500 франка е спряно.

Общо осем серии банкноти са пуснати от централната банка. Шестата серия от 1976 г., е изтеглена и заменена, а банкнотите от нея ще изгубят стойността си на 1 май 2020 г. През 2010 г. голяма част от тези банкноти все още не са били обменени, въпреки че не са законно разплащателно средство от повече от 10 години.

Седмата серия е издадена през 1984 г., но е пазена като "резервна серия", която да е готова за употреба, ако например се появят огромно количество фалшификати на настоящите серии банкноти. Когато централната банка решава да създаде нови елементи, с които да гарантира сигурността на банкнотите и да се откаже от идеята за резервна серия, подробностите около седмата серия банкноти са обявени публично, а банкнотите са били унищожение.

Настоящата осма серия е пусната от 1995 г. Освен новия ѝ вертикален дизайн, тази серия се различава от предишните по няколко неща. В нея рядко използваната банкнота от 500 франка е заменена от 200 франка. Размерът на банкнотите също е бил променен. Новата серия банкноти съдържа много повече елементи за сигурност.

Всичките банкноти са на четири езика.

Вижте още: Кратка история на британската лира