Нямам деца, защото са твърде скъпи - и не съжалявам

14039
Нямам деца, защото са твърде скъпи  - и не съжалявам

За Бони Гейл отсъствието на деца в дома й е предоставило възможност да инвестира в самата себе си. В следващите редове ще прочетете как тя вижда света и живота. Затова разказът ще бъде от първо лице.

В момента много хора спестяват пари, за да изпратят децата си в колеж. Много пари ще отидат за финансирането на бъдещите сватби, сдобиването с внуци или просто разноски за издържането на децата.

Аз? Да кажем, че моят живот не се побира в общопознатия модел.

Преди много години реших да нямам деца, за да мога да се посветя на изграждането на кариера и да увелича приходите си. Изборът, който изглежда необичаен за някои, ми донесе щастие – и финансово благополучие.

На 51 години съм. Счетоводната ми работа ми носи годишно 6-цифрена сума и разполагам с всичкото време на света да преследвам своите страсти и да живея живота си по-най-добрия начин.

Ако се бях решила да слагам памперси и да отглеждам деца, нямаше да мога да се наслаждавам на настоящия си живот.

Много жени усещат естествения повик на майчинството. Смятам, че това е страхотно – светът се нуждае от толкова посветени майки, колкото му трябват.

Аз просто не принадлежа към тази група.

Това, което винаги съм знаела, е, че майчинството не е за мен

Когато бях на 9 години, тествах търпението на майка ми, тя ми каза нещо, което много майки казват на своите деца по един или друг повод: „Надявам се да имаш деца като теб, когато пораснеш“. Каза го със смях.

Спомням си как размишлявах още тогава, че не искам да бъда майка, когато порасна.

Когато отвърнах по този начин на думите на своята майка, тя ме увери, че ще си променя мнението, когато порасна.

Но аз не го направих.

Когато навърших 20 години, усетих, че майчинството не е за мен.

Най-очевидната причина е, че просто не усещам привличане към идеята да имам деца. Освен това желанието ми за независимост и самооткриване натежа пред възможността за сдобиване с деца. Освен това ме плашеше огромната отговорност, която оглеждането на деца представлява.

Ще излъжа, ако не кажа, че финансите също изиграха роля за вземането на решението ми. Бях отгледана в стабилно семейство от средната класа в долната Сан Фернандо, Лос Анджелис. Моята работна етика бе оформена много рано.

Като тийнейджър ако исках да ходя по-често в мола или да разполагам с повече пари за забавления, а това означаваше, че трябва да бъда детегледачка и да работя след училище. Затова започнах да работя и след това похарчвах заработеното. Хареса ми.

В края на 80-те завърших Модния институт по дизайн и мърчандайзинг. След това прекарах част от 20-те си години в чудене какво искам от кариерата си.

Работата като личен асистент ме накара на осъзная, че имам умения за счетоводител. Затова започнах да се сдобивам със собствени клиенти. На 28 години стартирах свой собствен бизнес.

Оттогава насетне компанията ми се разрасна, изисквайки отмятане на тонове работа късно вечер и лични жертви, като отказване от уикендите и почивните дни, за да изградя бизнеса си. Хвърлих се в начинанието изцяло, поемах нови клиенти, наемах и обучавах служители и усъвършенствах уменията си.

Дори да исках да имам деца по това време, логистиката щеше да бъде кошмар.

Освен това се наслаждавах на времето с приятели навън, без да се тревожа, че трябва да се прибера при децата. Забелязвах, че семействата им им дават много, но за мен бе ясно, че като родител нямаше да усетя същото.

С това не искам да кажа, че решението ми да нямам деца не е свързано и с някои наистина сериозни лични моменти.

На няколко пъти бях близо до сключването на брак, но никога не направих последната крачка. В самото начало на връзките си обявявах, че нямам намерение да имам деца – но имах доста сериозни партньори, които мислеха, че могат да променят настройката ми, щом се влюбя в тях. Това доведе до повече от един случай на разбито сърце.

Макар родителите ми да не разбират решението ми да нямам деца, най-много ги смущава фактът, че съм необвързана. Майка ми продължава да ме кара да „понижа летвата на критериите си“, за да си намеря съпруг.

Истината е, че винаги съм била съгласна да сключа брак – просто не съм открила точния човек.

„Ако звуча така, сякаш не съм обмислила добре идеята за децата, това не е така. Това не е решение, което взех прибързано. То е резултат от дълъг процес на изследване“.

Защо наистина не съжалявам

Както се надявах, моето решение да се откажа от майчинството върви ръка за ръка с огромна финансова свобода.

Освен че бизнесът ми се развиваше с пълна пара, имах възможност да инвестирам сериозно в страничен проект, който силно ме вълнува – да помагам на жени на средна възраст да се справят с хормоналните промени.

В този момент това беше все още проект, от който не печелех, но ми беше страст. За мен той беше проект, който си струва инвестицията. Ако трябваше да издържам деца, нямаше да имам възможност да заделям такива пари за страничен бизнес.

Отсъствието на деца ми позволи също така да инвестирам в себе си – в неща, които ме правят щастлива. Обичам редовно да ходя на спа с приятели и да се присъствам на семинари за личностно развитие. Те ми помогнаха да развия своя страничен бизнес.

След като навлязох в 50-те си години, пенсионирането започна да ме вълнува. Една умна финансова стъпка, която направих през 2005 г., бе да купя къща с 3 спални в Остин. Става дума за инвестиционен имот, намиращ се в удачен район. Отдадох го под наем, за да получавам допълнителен приход.

До този момент бях спестила 125 000 долара за пенсионирането си. Планът ми е да продължа да инвестирам в бизнеса си през следващите 2 години или повече. Ще продължа да пренасочвам пари към пенсионната си сметка.

Междувременно кредитите ми са малки по размер (по-малко от 1000 долара по една кредитка карта) и 10 000 долара в моята спестовна сметка за спешни случаи. И ако трябва да тегля чертата, моят счетоводен бизнес струва между 500 000 долара и 750 000 долара.

Не мислете, че с лека ръка се отказах от децата...

Когато бях на 40 г., имах сериозна връзка, която смятах, че ще ме отведе до брак, но партньорът ми наистина искаше да има дете. Затова се запитах дали не съм прибързала с решението си за децата. В крайна сметка осъзнах, че не мога да позволя на бял свят да се появи детето ми, когато не съм напълно сигурна. Връзката приключи.

Не мислете, че не обичам децата. Благословена съм с чудесни деца през живота ми. Моята племеница и племеник са истинска радост. Обичам да прекарвам време с тях и да ги гледам как растат.

В заключение ще кажа, че да нямам деца се оказа мъдро лично и финансово решение, което за мен е оправдано. Последвах сърцето си и се вслушах в интуицията си. Наистина харесвам човека, който съм сега.

Вместо да инвестирам в семейство, аз инвестирах в себе си. Струваше си.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Елеонора
# 0
17:12 | 14 December 2016
Всички сте сбъркани. Това било ерес,падали ценностите и бла бла бла... Има хора,които не са създадени да бъдат родители,а и всеки намира някакъв смисъл в живота си. Децата са хубаво нещо,но, когато ги искаш и те са сериозна инвестиция,която не винаги си заслужава. Кои сте вие,че да заклеймявате хората? Някой се радват на пълна къща с деца,други пък предпочитат друг начин на живот. Кои сте вие да давате акъл,като повечето нямате и грам такъв?! Важното е човек да е щастлив от начина на живот,който води,а и човечеството прекалено пагубно се оказва за планетата ни,така че без нас ще е по-добре на тоя свят. Гледайте вие да сте добре и другите не ги мислете. Българите ,сме свикнали само да хулим и да сочим с пръст.Толкова сме тесногръди,че няма накъде повече. Намерете своя смисъл и си живейте живота,както искате!
ppp
# 1
16:08 | 11 August 2016
това е съвременното общество- иска да изгради кариера, за да подсигури по-добър живот за себе си и за децата си, но в един момент времето за децата е минало и на човек остава да се радва на живота си.
жена като жена
# 2
14:08 | 11 August 2016
Някога моят дядо ми каза, че на света има две важни неща: да създадеш хубаво семейство с весели деца и да си намериш работа по сърце. Ако постигнеш поне едно от тези две неща не си живял напразно, но ако постигнеш и двете си щастлив човек! Нека дамата сама си разбере каква е.
хмм
# 3
10:08 | 11 August 2016
най-вероятно защото мнението и е странно за масовката и не спада към общото.
Пламен
# 4
08:08 | 11 August 2016
Преди да започна да пиша коментара си искам да уточня, че аз лично приемам избора на тази жена. Прочетох статията и само едно не мога да разбера. Тя е направила своя избор, така както хиляди други хора в тази държава са направили своя. Защо трябва ТЯ да пише и да убеждава защо е направила своя избор? Това е все едно аз да започна да я убеждавам колко е прекрасно да имаш дете и какво е пропуснала, че тя ще разбере грешката си, но ще бъде много късно. Щом е толкова щастлива, защо просто не живее живота си, не се наслаждава на решението си, не си харчи парите, а е отделила от безценното си време да пише за своето решение и то да бъде публикувано в медия, да бъде четено от хиляди други хора?
do wsichki maiki
# 5
08:08 | 11 August 2016
Скъпи майки, не съдете така прибързано. Смятате, че всички трябва да са като вас ли? Учебната система, по която учат всички ваши скъпи дечица и дело на жена, зарязала собствените си две деца, за да се посвети на всички други! Нито Исус е имал деца, нито Майка Тереза.
прекрасна статия
# 6
08:08 | 11 August 2016
Прекрасна статия! Подкрепям авторката -децата не са за всеки. Аз имам деца, но не се чуствам като родител. По скоро ..... изпълнила съм си дълга към обществото. Отношенията ми с децата ми са на ниво приятелство - ние сме различни индивиди свързани житейски. Нямам родителски качества, не се наслаждавах когато сменях памперси, нито когато изварявах шишетата, нито на родителска среща сред 20 други майки обсъждайки чие отроче каква шарка е изкарало. Животът ми е много динамичен, пътувам много, понякога не съм у дома с дни и баща им се грижи за тях, но ги обичам много и децата ми го знаят. Избрах този си начин на живот не само заради себе си но и заради тях. Искам те да бъдат свободни и да следват мечтите си, да живеят живота си така както те самите искат. А как мога да искам от тях да следват мечтите си, ако самата аз не последвам моите! Възпитанието на децата е дългосрочен процес, те попиват не само думите но и примера който им давате. Бъдете пример за тях!
Ъ?
# 7
02:08 | 11 August 2016
Гледай си котките и се убеждавай че си постъпила правилно, докато от вътре (видимо) направо се разкъсваш. Цял живот слугуваш за някакви хартийки и накрая какво??? Късно ти е вече до колкото разбрах. PS: така като гледам, България не е загубила много.
Аз
# 8
22:08 | 10 August 2016
И понеже е убедена и е ОК с избора си, реши да ни уведоми, чрез тази изповед, в която сто пъти повтаря, че не съжалява, че не искала деца. Ми още 200 пъти да си го повтори, може и да си повярва и да си успокои бедната, скотска душица.
Георгиев
# 9
21:08 | 10 August 2016
А,какво да остави?Мърляво хлапе-потенциален заборчал непрокопсаник?Не е задължително човек да има деца най-малкото исус също не е имал.Дете може да направи най-големият изпадняк,без ръце,без крака без уши,само да има сперма.Даже на някой трябва да им се забрани за стават родители.Замислете се,вие как мизерно и лишено от щастие живеете а искате да правите деца та и те да се мъчат само защото ще сте сами на стари години,това не е ли също егозъм? l
някой
# 10
20:08 | 10 August 2016
Шибана патка
...
# 11
18:08 | 10 August 2016
всеки човек го правят различни неща щастлив, а в крайна сметка това е най-важното да си щастлив. Някой си мислят че ще си осмислят жалкият живот с 1-2 деца, по тази логика ония в махалата са най-великите.
YU
# 12
17:08 | 10 August 2016
Защо се рекламират пропаднали ценности и 'размисли' на душевно и умствено празни индивиди ?!? Радостта не е в парите и да живееш така , че да ти е пълен фейсбука с 'атрактивни' снимки ... побъркан народ ...
Диди
# 13
17:08 | 10 August 2016
От такива статии се създава консуматорско общество от егоисти. Затова развитите общества западат. Човек трябва да е генетично сбъркан ,за да не желае потомство. А децата ни дават най голямата радост на света, жалко за нея- тя не разбира колко е нещастна!
Васил
# 14
17:08 | 10 August 2016
Много ,добро,мнение по въпроса,намерила си е своята философия,супер.Но защо редакцията ни занимава с това,което е ерес.Какво става,нима журналята иска да каже,да не раждаме деца и то точно интелигентните (защото на бедните,цигани и "скакалци" въобще не им е до компютри и статии).Каква е целта на статията.Ще кажат има го по света,знаем има и лесбийки и гейове и т.н. ,но не е редно да се фокусира или показва . Ако няма деца,няма бъдеще,няма хора,тези които сме родени,живеем смешен живот,умираме и какво??? Къде си ти самотна жено,радваща се на чуждо щастие(децата на другите),ялов клон.Когато остарееш и осамотееш -това ли ще те радва,кариера,пари?????
кастрация за мършите
# 15
17:08 | 10 August 2016
Няма нужда да оставя нищо след себе си.Светът може и без нейните,моите и вашите гени на добитък.Децата са излишен и неприятен товар с последици.С нетърпение чакат да пукнеш.Всички са такива.Няма нужда да хрантутиш прекариат за да те заровят един един ден и без това на мъртвия му е все едно кой и къде го дупи и въргаля..Бъдещето е в повсеместната кастрация,особено на безимотните.
кирил
# 16
16:08 | 10 August 2016
за мен,децата и внуците ми са щастие и за миг не искам да си представя живота без тях
tragediq
# 17
16:08 | 10 August 2016
И като си заминеш от този сят, то какво ще оставиш след себи си? Най-вероятно парите и бизнеса си ще го носиш в гроба....Да ти... на щастието без деца и семейство!
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg