Криза е. Инвеститорите станаха свидетели на изключително намаляване на стойността на портфейлите си през последните години. В този момент повечето от тях се питат, как да възвърнат част от загубите си?

И докато дивидентната политика по своята същност е ясна на всички, като че ли на пръстите на ръцете се броят компаниите, които изплащат постоянен дивидент на родната борса.

Ето някои неща, върху които родните компании с добър бизнес и стабилни финансови потоци могат да помислят.

Дивидентът е от изключителна важност за инвеститорите, особено в момента. Той е един от малкото доходи, на които могат да разчитат, в момент, когато капиталовата печалба е под въпрос.

Той може и да е една от причините, поради които инвеститорите могат да инвестират така ценните средства в момента в книжата на една компания.

Дивидентът сигнализира за здрав фундамент, стабилен бизнес и добро финансово състояние, едни от водещите условия за да се инвестира в дадена компания.

В корпоративната история на САЩ, преди Фед да задължи компаниите да изнасят регулярна информация за инвеститорите относно своите финанси през 30-те години на миналия век, дивидентът е бил един от основните симптоми за финансово здраве на компаниите.

И макар да имаме добра регулация и относително редовни отчети, дивидентът би бил още една гаранция за инвеститорите относно стабилността и стратегическото развитие за българските компании.

Трябва да се отбележи фактът, че дивидентът е един от основните компоненти, следен от институционалните инвеститори при решението им да инвестират в една или друга компания.

Това е един от малкото компоненти, използвани при изчисляването на реалната стойност и цена на акциите на една компания.

Обикновено дивидент се изплаща от големите и развити компании с печалби, като така той се превръща в още едно доказателство в очите на инвеститорите за това, че компанията е добра. Това, разбира се, само по себе си не означава, че компания, която не изплаща дивидент е финансово зле или няма печалба.

Много често развиващи се компании, които не са достигнали период на пълна зрялост, предпочитат да реинвестират своите положителни финансови резултати, вместо да ги разпределят между акционерите си. Малко компании, ориентирани към ръст, изплащат дивидент.

В тази насока може да се каже, че много от родните компании, пазарни лидери или с „нормален ръст", не попадат в графата развиващи се и спокойно могат да погледнат към възможността да зарадват инвеститорите.

Много инвеститори наблюдават дивидентната доходност на компаниите, изчисляван като процент на годишния дивидент от стойността на дадена акция, за да вземат решение къде и дали да инвестират.

При компаниите с добри перспективи за ръст в бъдеще обикновено е нормално дивидентната доходност да е по-ниска. Тя се повишава при пазарни лидери със стабилни позиции и в настъпила пълна зрялост.

За дивидента е важно не само неговата стойност или дивидентната доходност, но и неговата история. Важно е да има постоянство при изплащания дивидент през последните няколко години, което до известна степен се приема като гаранция за бъдещото му получаване.

Друг важен фактор при дивидентите е тяхната норма на повишение във времето. Тя също до голяма степен предопределя решението за инвестиране в книжата на една компания.

Промяната на дивидента е симптом за бъдещото развитие. Това важи с пълна сила за компаниите със стабилна дивидентна история. Намаляването на дивидента от подобна компания е признак за сериозни притеснения за развитието на бизнеса и алармира инвеститорите.

За да изплаща дивиденти, една компания трябва да има много добър мениджмънт на паричните си потоци, добро планиране и управление, неща характеризиращи като цяло доброто й ръководене. Още един повод за родните компании да се замислят върху изграждането на една стратегическа дивидентна политика.