Поколението Z е глезено, милениалите странни, бумърите – зли, а за X никой не се е сещал от години.

Дори и да не си спомнят точно кои възрасти определят всяка група, много хора се съгласяват с тези поколенчески стереотипи по команда.

През последните години периодите на поколенията се превърнаха в стандарт за новинарските публикации, академичните изследвания и дори обикновените спорове по време на вечеря, пише в анализ по темата Insider.

Изследователският център Pew прекарва десетилетия в провеждане на проучвания за това какво мисли, чувства и прави всяко поколение. Неотдавна обаче, Pew обяви, че спира да използва в своите изследвания етикети за поколения като "милениум" и "поколение Z".

По този начин центърът тихо прекрати една традиция, която през последните години се превърна в източник на нарастващо разочарование (и разгорещени дебати) в социалнонаучните среди.

Проблемът, казва Ким Паркър, директор на центъра за изследване на социалните тенденции, е, че това, което наричаме поколение, обхваща твърде широк период от време, за да може да даде някаква полезна информация.

Поколенията се простират от 15 до 18 години, обяснява Паркър за Insider, което прави трудно да се определят характеристики, които реално се отнасят за цялата група.

Поколението Z и милениалите са спестовници. Бумърите си живеят животаВъзрастните поколения харчат на воля за ресторанти, хотели и пътувания

27-годишният човек вероятно ще преживее днешните светкавични социални и технологични промени по различен начин от 39-годишния, например, въпреки че и двамата се считат за милениали според Pew.

Трудно е да се направи обобщение за поколение, чиито най-възрастни членове вече са били на работа, когато настъпва рецесията през 2008 г., а най-младите току-що са завършили начално училище.

За да се отчете това "голямо разнообразие от мислене, опит и поведение в рамките на поколенията", пише Паркър в есе за решението, Pew ще преосмисли изследванията на поколенията в контекста на "възрастовите кохорти": групи от хора, родени в определен период от време, които може да са преживели важни обществени събития по значително сходни начини.

"Например, това може да бъде група, която е навършила възраст за гласуване, когато Обама е бил президент, или може да са млади хора, които са били в колеж по време на пандемията, или можем да групираме хората по десетилетие на раждане", съобщава говорител на Pew.

Съобщението на Pew повдига въпроси за валидността на потока от съдържание за поколенията, който вече ни е сервиран. Съществува ли наистина цялостно поколение Z? Има ли смисъл да се сравняват милениалите с бумърите? Дали 20-годишните винаги са просто 20-годишни?

За 74% от мениджърите Z е поколението, с което се работи най-трудно12% от мениджърите споделят, че са уволнили млад служител още през първата му работна седмица

В същността си решението на Pew ясно показва, че поколенията – и разграниченията, които правим между тях, са просто измислени. Но ако поколенията са фалшиви, защо се интересуваме толкова много от тях?

Милениалите (или още Y, родени от 1981 до 1996 г., според Pew) са мързеливи, самовлюбени и трудно започват работа.

Бейби бумърите (родени от 1946 до 1964 г.) са егоисти и по принцип са в основата на всички обществени проблеми.

Поколението Z (1997-2012 г.) са обсебени от технологиите, психически нестабилни и/или твърде будни, или недостатъчно будни (изглежда, че журито още не се е произнесло по този въпрос).

А поколението Х (1965-1980 г.) – на кого му пука всъщност за тях?

Идеята за поколенията се ражда преди около век. Социологът Карл Манхайм разработва понятието за обособени "поколенчески единици" в есето си "Проблемът за поколенията" от 1928 г.

Според Манхайм, когато група хора преживее историческо или културно събитие във формираща възраст, те развиват различно съзнание, което става част от общата им идентичност.

В есе на New Yorker, публикувано през 2021 г., Луис Менанд свързва тази идея с междувоенния взрив на посещаемостта на средните училища в САЩ: През 1910 г. само14% от американците на възраст между 14 и 17 години са посещавали училище, а през 1940 г. този процент е нараснал до 73. Менанд твърди, че бумът на гимназиалното образование е довел до появата на "тийнейджъра" – изцяло нова социална категория и маркетингова демографска група.

Твърде стари за TikTok, млади за iPod: Кои са зилениалитеНовото микропоколение се е сблъскало с много трудности и ги е преодоляло в краткия си живот

Макар че идеята за поколенията се е разпространявала в продължение на десетилетия, днешната мания може да се проследи до книгата "Поколения" от 1992 г.

В неотдавнашна статия социолозите от колежа "Скидмор" Андрю М. Линднер, София Стелбум и Азизул Хаким твърдят, че авторите на книгата, Уилям Щраус и Нийл Хау, са използвали "дълга линия на квазинаучно романтично историческо мислене за поколенията", за да помогнат за популяризирането на днешната терминология. В книгата дори е измислен терминът "хилядолетие".

"След излизането на влиятелната книга на Щраус и Хау етикетите за поколенията "Baby Boomer", "Gen X", "Millennials" и "Gen Z" се появиха в десетки търговски книги, хиляди заглавия на вестници и навсякъде в социалните медии", казват Линднер и колегите му.

"Всеки от тези етикети се свързва с пакет от предполагаеми психологически черти, поведенчески модели и политически ангажименти, типични за съответното поколение (например да бъдеш нарцистичен, или да унищожиш световната икономика)."

От заплата до заплата – 73% от милениалите в САЩ живеят такаПоколението Z обаче е по-застрашено от финансови трусове

Социолозите обаче отдавна се възмущават от идеята да използват поколенията, за да разберат променящата се култура и съществуват множество проблеми, свързани с прекомерното използване на поколенческата рамка.

В дискусиите за поколенията също така се пренебрегват важни променливи като раса, образование и пол - както посочват изследователите от Pew, стереотипите за поколенията са с ясно изразена предразположеност към висшата класа.

Освен това те често засилват точките на възприеманите различия, вместо да отразяват приликите между групите. В един или друг момент бумърите, поколението Х, милениалите и поколението Z са били заклеймявани като самовглъбени социопати на своето време.

Всъщност, голяма част от очарованието на поколенията се дължи на интереса на хората към това, което правят децата. Но дори и в този случай анкетите за нагласите на поколението Z обикновено пропускат важен контекст.

"Въпросът е, че младите хора ще се променят с напредването на възрастта", обяснява Ким Паркър. "Така че не можем да преценим доколко техните нагласи и поведение са уникални, без да разполагаме с исторически данни."

Поколението Z няма пари, а пътува много. Как?Младите не чакат да получат високоплатена работа или да натрупат спестявания

За да се провери дали нагласите на младите хора към работата се различават от тези на по-възрастните служители, изследователите се нуждаят от данни за възгледите на младите хора за работата във времето. Но такива исторически данни, за съжаление, липсват. Така че е трудно, ако не и невъзможно, да се сравнят възгледите на поколението Z за работното място с тези на поколението X, когато са били на една и съща възраст. А без тези данни просто сравняваме мнение на 20-годишни с това на 50-годишните.

В книгата "Митът за поколението", написана от Боби Дъфи, директор на Института за политика към Кралския колеж в Лондон, се твърди, че "поколенческото мислене" замъглява факторите, които действително формират възгледите и поведението на хората във времето.

Дъфи ги групира в три категории: "ефекти на периода" (големи, определящи епохата събития, които засягат всички, като пандемията), "събития на жизнения цикъл" (типичните етапи от живота на средния човек в дадено общество, като сключването на брак или раждането на деца) и "ефекти на кохортата" (съвпадащите преживявания на хората в една и съща възрастова група).

Проблемът на поколенческото мислене, според Дъфи, е, че то се концентрира върху кохортните ефекти за сметка на други ключови механизми на социалната промяна. Освен това, създавайки строги рамки за изследвания, етикетите задушават потенциала за научни пробиви и дори могат да изкривят данните, като доведат до заключения, които не обхващат цялата картина.

Погрешните схващания за милениалите - лекомислени и разсипници Много хора от това поколение започнаха първите си стъпки в кариерното развитие в нестабилни времена - световната финансова криза от 2008 до 2009 г. Тогава пазарът на труда беше труден

В някои случаи обаче, етикетите на поколенията могат да бъдат полезни.

Pew "вярва, че изследването на поколенията може да бъде полезен инструмент в правилния контекст", допълва още Паркър. "Извън общоприетите определения за поколенията, хората могат да разберат на основно ниво какво представлява промяната – моето поколение е различно от това на моите родители, баба и дядо. А моите деца преживяват света по различен начин от мен."

Президентът на Pew, Майкъл Даймък, посочва в публикация, че е обичайно възрастните хора да "изразяват някаква степен на загриженост или тревога" в отговор на отклоненията в поведението на по-младите хора от нормите, установени при настъпването на възрастта на възрастните хора.

Каквито и етикети да носи бъдещето на поколенията, изглежда е предопределено възрастните да се фокусират върху предполагаемите недостатъци на характера на по-младите, докато младите оплакват предизвикателствата, породени от грешките на по-възрастните. Колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите, допълва Insider.