Все по-малко компании излизат на борсата. Каква е причината?

1599
Все по-малко компании излизат на борсата. Каква е причината?

© Pixabay

През последните две десетилетия все по-малко американски компании листват акциите си за търговия на борсата, предпочитайки да останат "в сянка" за по-дълъг период от време.

Предприемачите и частните инвеститори изтъкват два основни аргумента в подкрепа на тази тенденция - осъществяването на едно IPO е изключително скъпо начинание, а след него високата степен на външен контрол и изискванията за отчетност могат да се сторят неудобни за много фирми.

В следващите седмици и месеци пазарите очакват публичните предлагания на няколко знакови компании от ранга на Airbnb и Palantir, като този път собствениците им ще опитат алтернативни варианти за излизане на капиталовия пазар - т. нар. "директно листване" (когато акционерите продават част от своите акции, вместо да емитират нови) или публично предлагане с "празен чек" (набиране на средства от капиталовия пазар, които са предназначени за финансиране на конкретно сливане или придобиване на друга компания).

Тези иновативни методи са добре дошли за пазарните участници, тъй като в дългосрочен план тенденцията за спад в броя на новите листвания е стряскаща, пише The Economist.


В последните 25 години на миналия век (до 2000 г.) всяка година в САЩ са се осъществявали средно по 282 първични публични предлагания. След 2001 г. техният брой спада до едва 115.

Резултатът от всичко това е намаляване на прозрачността в икономиката и отнемане на възможността на дребните инвеститори да влагат спестяванията си в нови компании.

Една от основните причини за това е промяната в структурата на самите фирми. Новите технологични стартъпи не се нуждаят от много материални активи и съответно - от капитал.

А частните инвестиционни фондове вече са достатъчно мощни, за да си позволят да финансират техните начинания за по-дълъг период от време, без да се нуждаят от допълнителни публични средства.

Така стартъпите могат да отложат значително момента, в който им се налага да се листнат на борсата.

Amazon, например, осъществи своето IPO през 1997 г., когато компанията беше само на три години. Сега средната възраст на фирмите, които пускат акциите си за тръговия на борсата, е 11 години.

Ако една компания не бъде придобита от друга, тя рано или късно ще бъде принудена да излезе на борсата, защото акционерите, в лицето на частните инвеститори, ще поискат да приберат печалбите си.

В момента в глобален мащаб има много технологични компании, чиято пазарна оценка набъбна сериозно през последните години, а акциите им все още са в частни ръце. Освен публичните предлагания на Airbnb и Palantir, има и други кандидати за интереса на инвеститорите, например китайският финтех гигант Ant.

Периодът на пандемията увеличи значително интереса към дигиталната икономика, а оттам - и към книжата на технологичните компании.

При традиционното IPO инвестиционните банки на Уолстрийт действат като посредници между компанията и акционерите. Процесът обаче е дълъг, труден и скъп.

Мениджърите на компанията в продължение на месеци са подложени на щателни проверки и "разпити" от страна на банките и регулаторите, а комисионата, която компанията плаща на инвестиционните банкери, е "солена" - между 4% и 7% от общите постъпления.

Понякога банката може да "форсира" продажбата на акциите на по-ниска цена от реалната, за да удовлетвори желанията на инвеститорите за бърза печалба след IPO-то.

Според Майкъл Мабусен от Morgan Stanley през последното десетилетие по подобен начин новите публични копмании са генерирали загуби от 43 милиарда долара.

JD.com набра близо 4 млрд. долара от борсата в ХонконгВтората най-голяма китайска компания за онлайн търговия на дребно записа второто най-голямо IPO в Хонконг за 2020 г.

Една от алтернативите на IPO-то е т. нар. "директно листване". Вместо от инвестиционната банка, първоначалната цена в търговията се определя от борсата, на която ще се търгуват акциите. Така търсенето и предлагането автоматично се балансират още преди старта на търговията.

Миналата година софтуерната компания Slack стана публична именно по този начин. Другият метод е познат като публично предлагане от типа "празен чек", или SPACS (Special Purpose Acquisition Company).

Това са финансови компании, които набират финасиране с цел да осъществят конкретно придобиване, най-често на някоя частна компания. През 2019 г. Virgin Galactic пое именно по този път. Така се "прескача" тежкият административен процес на конвенционалното IPO.

Тези "експерименти" поставят банките и регулаторите пред сериозно предизвикателство. Ако искат да има повече IPO-та, те трябва да ги направят по-привлекателни и по-достъпни.

А в същото време някои компании вече достигат пазарни оценки, които трудно могат да бъдат поддържани в дългосрочен план. Предприемачите и частните инвестиционни фондове обичат "бързите печалби" при излизането на борсата, но ако бизнес моделът на една компания не е достатъчно добър, пазарът, рано или късно, ще я "накаже", а акциите ѝ ще се сринат.

Книжата на компаниите за споделени пътувания Uber и Lyft в момента се търгуват на нива съответно с 35% и 61% от цената на IPO-тата си. Компанията за наем на офиси WeWork изцяло се отказа от публичното си предлагане, след като финансовите ѝ резултати се оказаха разочароващи.

Така че, дори да има бум на IPO-тата през 2020 г., много от участниците в него няма да успеят да зарадват своите акционери, пише още The Ecomnomist. 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg