"Фактът, че можете да пуснете снимка във Facebook или видео в YouTube и хората могат да ги видят навсякъде по света е умопомрачаващ, но за да бъде възможно това, са необходими много неща на заден план и под океана," казва Алън Молдин, директор Проучвания в TeleGeography.

Лесно е човек да пропусне факта, че нашият достъп до интернет зависи от хиляди километри кабели, които кръстосват океаните по света. Те осигуряват нещо като водопровод за интернет - 98% от целия международен интернет трафик минава по тях.

Някои от тях свързват съседни държави, като дългия 131 км кабел CeltixConnect между Ирландия и Великобритания. Други, като Азиатско-американския кабел Gateway, са с дължина 20 000 км и свързват цели континенти.

Данните преминават по снопове от оптични кабели, които са с дебелината на човешки косъм. Всеки кабел има по няколко такива в сърцевината си, а отгоре няколко слоя защита, за да бъде предотвратено увреждането му.

Едно от предизвикателствата е, че "целите кабелни системи трябва да бъдат произвеждани и тествани като едно цяло", казва пред BBC Даниел Соуса, управляващ директор в SubCom.

Кабелите се тестват на брега, преди да бъдат натоварени на кораби - процес, който може да отнеме около две седмици, казва главният изпълнителен директор на Orange Marine Дидие Дилард.

Компанията разполага с шест такива кораба, като единият от тях може да полага до 6 000 км кабел.

Някога телекомуникационните компании бяха основните поддръжници на такива сложни и скъпи проекти. Сега обаче технологичните гиганти започнаха да влагат сериозни средства в подводни кабели.

По оценки на TeleGeography, Google, Facebook, Amazon и Microsoft са похарчили над 1.5 млрд. долара за подобни кабели през последните пет години.

Простата причина е, че те имат по-голямо търсене за широколентов интернет, от който и да било друг, казва Алан Молдин.

Google, по-конкретно, инвестира в редица свои кабели. Кабелът Кюри, свърза Чили със САЩ, докато кабелът Дюнан, положен в партньорство със SubCom, свърза САЩ с Франция.

Полагането на два други кабела ще бъде завършено скоро. Кабелът Екуиано, който стига от Португалия до западно крайбрежие на Африка при Южна Африка и кабелът Грейс Хопър, който свързва САЩ, Великобритания и Испания.

Двете причини за тази инвестиция са да се гарантира надежден достъп до услуги, на които мнозина от нас разчитат, както и да се разшири достъпът до райони, които преди това не са били обслужвани.

Това също така е и инвестиция в услугите на Google, свързани с облачните технологии, особено конкурентна сфера за големите технологични компании. Тя дори роди фразата „облачни войни“, която описва битката за надмощие сред тях.

Облачните технологии се превърнаха в огромен бизнес, като компаниите прехвърлят своите компютърни и цифрови нужди за съхранение на услуги, като AWS на Amazon и Azure на Microsoft.

Има ли недостатък в това, че гиганти като Google контролират тези важни дигитални връзки? Алан Молдин твърди, че кабелите са частни, но нямат ексклузивност.

Защо роботите не бързат да Според много икономисти автоматизацията води до съкращаване на работни места. Но дали наистина е така?

Капацитетът на тези частни кабели не се продава директно от Google, а част от него се споделя с телекомуникационните компании.

Например, Orange може да предлага на клиентите си част от капацитета на кабела Дюнан в замяна на това, че позволява на Google да използва базата на компанията в Сен-Илер-дьо-Рие.

Молдин оприличава подводните кабели на магистрала, на която Google и Facebook има своите големи камиони, но други по-малки превозни средства също се движат и пренасят данни за всички други потребители.

Сателитите са обсъждат от десетилетия като потенциална алтернатива, която може да отнеме част от доминацията на подводните кабели.

Базираният в Лондон оператор на сателити OneWeb наскоро изстреля шестия си комплект сателити, докато компанията на Илон Мъск SpaceX инвестира в сателитни технологии през проекта си Starlink.

Сравняването на двете технологии обаче може би не е от полза.

Сателитите са най-ефективни в осигуряването на интернет достъп до отдалечени райони, в които е или физически трудно, или прекалено скъпо да се положи кабел. Самите кабели пък в момента са най-добри за задоволяването на търсенето на пренос на големи количества данни.

Това, че разчитат прекалено много на кабелите си обаче накара технологичните гиганти да се влязат в геополитиката. През март Facebook се отказа от плановете си за кабел между Калифорния и Хонконг, след като компанията беше подложена на натиск от органите, отговарящи за националната сигурност на САЩ.

Кралските военноморски сили пък обявиха, че строят кораб, който ще защитава "съществено важни" кабели заради риска от саботаж поради "подводна война".

Въпреки тези опасения, по-често срещаният проблем е, че кабелите трябва да бъдат поправяни заради пораженията, нанесени от природата или от човешка дейност.

Един от корабите на Orange Marine в момента поправя кабел, повреден от подводно свлачище в района на Демократична Република Конго.

Човешката дейност обаче представлява по-голямо предизвикателство. Особено проблемни са зоните, в които редовно обикалят риболовни траулери. Интернет достъпът на Нормандските острови беше временно затруднен през 2016 г., след като кораб увреди подводни кабели с котвата си.

За да бъдат сведени до минимум пораженията, е необходима бърза реакция. "Част от изискванията на нашите клиенти са да поддържаме в постоянна готовност кораб, който е готов да отплава в рамките на 24 часа," казва Дилард от Orange Marine.

Пандемията насочи вниманието на хората към важността на кабелните мрежи, казва Алан Молдин: "Винаги сме знаели, че това е важно, но можете ли да си представите COVID-19 пред 20 години? Катастрофата щеше да е дори още по-голяма."