Когато Първата световна война приключва, войниците, участвали в нея и имали късмета да оцелеят, се връщат по домовете си.

Както във всички войни, някои се приспособяват по-добре от други, но мнозина се оказват в неприятната ситуация да останат без работа.

В случая с австралийските войници, от повече от 300 000, изпратени на фронта, 60 000 никога не се връщат, други 150 000 са ранени или взети в плен.

За да дадат работа на войниците, оцелели в сраженията, местните власти в Австралия планират изграждането на път, свързващ изолираните досега селища на югозападното крайбрежие на страната.

Проучването за проекта започва през 1918 г., като се създава компания, която набира средства, които да бъдат върнати от таксите, налагани на ползвателите на бъдещата магистрала. След като дългът е изплатен, пътят трябва да стане публична собственост.

Строителството започва на 19 септември 1919 г. с участието на 3000 австралийски войници, сражавали се в Първата световна война. Работата се извършва предимно на ръка, с експлозиви, кирки, лопати, колички и много малко машини.

Тя напредва със скорост от 3 километра на месец през пустинята, като най-опасни и трудни са крайните участъци от суровите крайбрежни планини, разказва Amusing Planet.

Войниците приемат работата сякаш е военна мисия. Екип за разузнаване предшества по-голямата част от експедицията. Те са настанени в палатки и имат обща трапезария и кухня. Лагерът разполага с малки удобства, като пиано, игри, вестници и списания.

Първият участък е завършен през 1922 г., като е отворен за движение през декември. Необходими са още десет години, за да бъде завършен пътят с дължина 243 километра между градовете Торки и Алансфорд. Той е отворен през ноември 1932 г.

Пътуването по него е сериозно приключение, тъй като е достатъчно широк само за едно превозно средство, въпреки че е възможно да се кара и в двете посоки. Новият път улеснява урбанизацията на околностите.

Тези, които живеят наблизо, можели да поискат създаването на кръстовище за 5 лири, за да могат да се присъединят към трасето.

На 2 октомври 1936 г. пътят става собственост на правителството и пътната такса е премахната. През 60-те години на миналия век, с изграждането на хотели по Големия океански път, както е известен днес, някои негови части са разширени.

Въпреки това шофирането по него остава предизвикателство и в наши дни, като той се смята за един от най-живописните пътища в света.

11 от най-отдалечените дестинации в светаКогато става въпрос за избор на нова дестинация, някои пътешественици се задоволяват да избират места в близост до дома, докато други са готови да отидат до края на земята. Буквално

Пътят минава покрай така наречения Surf Coast, пресичайки тропически джунгли, плажове, скали и клисури. Сред най-живописните места, до които осигурява достъп, са известните Дванадесет апостоли.

През 2004 г. е изградена паралелна пешеходна пътека, наречена Голямата океанска разходка.

А през 2011 г. пътят е включен в списъка на националното наследство на Австралия като най-големия военен паметник в света, посветен на загиналите войници от Първата световна война.