Изданието World's Luxury Guide на германския вестник Die Welt наскоро публикува класация на най-богатите политици в света.

Въпреки че много тези, които попадат в класацията, са от Близкия Изток и Югоизточна Азия, третият най-богат политик в света е кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг.

Лидерите без пряко участие в държавните дела, като краля на Тайланд Бумибол Адулядеж, не са включени в класацията.

От World's Luxury Guide са използвали данни на OpenSecrets.org, Forbes.com, Bloomberg.com, Wikipedia.org и Guardian.co.uk.

10. Силвио Берлускони

Състояние: 7.8 млрд. долара

Местоживеене: Италия

Пост: депутат

Берлускони, който подаде оставка през ноември 2011 г., е най-дълго задържалият се на поста италиански министър-председател. Той започва кариерата си като млад предприемач, продавайки прахосмукачки, след което преминава към строителството на къщи. В началото на 70-те години той основава Telemilano, която се разраства до Mediaset, най-голямата медийна компанията в Италия.

9. Серж Дасо

Състояние: 8 млрд. долара

Местоживеене: Франция

Позиция: Сенатор

Дасо е председател на Groupe Dassault и собственик на френския ежедневник Le Figaro. Неговият баща Марсел Дасо е основател на Dassault Aviation. Неговата фондация Fondation Serge Dassault спонсорира програми, подпомагащи болните от рак и инвалидите.

8. Цзун Цинхоу

Състояние: 10.8 млрд. долара

Местоживеене: Китай

Пост: член на парламента

Цзун е председател и главен изпълнителен директор на гиганта в производството на безалкохолни напитки Wahaha Group. От CNN Money наскоро го определиха като един от 15-те бизнесмени, оказали най-голямо влияние върху Китай, а Forbes информира, че той навлиза в бизнеса с универсални магазини и добив на природни ресурси.

7. Савитри Джиндал

Състояние: 13.2 млрд. долара

Местоживеене: Индия

Пост: член на законодателния орган на Хариана

През 2011 г. Джиндал става една от най-богатите жени в Индия, според Day & Night News. Тя е член на борда на директорите на O.P. Jindal, семейния стоманен и енергиен конгломерат, който нейните синове управляват.

6. Владимир Путин

Състояние: 180 000-40 млрд. долара

Местоживеене: Русия

Пост: досегашен министър-председател и новоизбран президент

Путин беше президент на Русия в периода 1999-2008 г. Смята се, че има инвестиции в Gazprom, Surgutneftegaz и Gunvor. През 2007 г. беше човекът на годината на списание Time.

*От Кремъл твърдят, че той има спестявания в размер на едва 180 000 долара, но се смята, че състоянието му е на стойност около 40 млрд. долара въз основа на неговите инвестиции.

5. Шейх Халифа бин Зайед ал Нахян

Състояние: 18 млрд. долара

Местоживеене: Обединени арабски емирства

Пост: Президент и емир на Абу Даби

Шейх Халифа ръководи най-големия суверен фонд в света Abu Dhabi Investment Authority, а според Forbes той има контрола над 97.8 млрд. барела доказани петролни резерви.

4. Соня Ганди

Състояние: 2-19 млрд. долара

Местоживеене: Индия

Пост: президент на партия Индийски национален конгрес

По рождение Ганди е италианка. Тя е вдовицата на убитият бивш министър-председател на Индия Раджив Ганди. Като лидер на партията Соня Ганди има основна роля за възстановяването на богатството и мощта й.

3. Майкъл Блумбърг

Състояние: 18.1 млрд. долара

Местоживеене: САЩ

Пост: кмет на Ню Йорк

Блумбърг е основател и собственик на информационната агенция Bloomberg LP, която има над 300 000 абонати. Той има магистърска степен от бизнес училището на Харвард и в момента ползва третия си мандат като кмет на Ню Йорк.

2. Хасанал Болкия

Състояние: 20 млрд. долара

Местоживеене: Бруней

Пост: Султан

Султан Болкия е начело на държавата от 1967 г. Неговото състояние се дължи на петролната и газовата индустрия. Той има огромна колекция от автомобили (около 7 000), а официалната му резиденция е един от най-големите палати в света.

1. Абдула бин Абдул Азиз

Състояние: 21 млрд. долара

Местоживеене: Саудитска Арабия

Пост: крал

Крал Абдула управлява страната, която контролира 20% от петролните резерви на света. Той става крал на Саудитска Арабия през 2005 г. Оттогава се е концентрирал върху развитието на местните градове с цел икономически напредък.