Векове наред Дубай е малко и бедно рибарско селище и търговско пристанище. След това петролът и бурният разцвет на недвижимите имоти го превръщат в града с най-високите сгради в света, едни от най-многобройните небостъргачи и третото най-натоварено летище.

Сега властите в града поставят акцент върху екологията. Сигурно звучи невероятно. Дубай гори повече фосилни горива за климатизиране на стъклените си кули от всеки друг град в света. За осигуряване на течаща вода във всички тези сгради градът вари морска вода, равняваща се на няколко басейна с олимпийски размери всеки ден. А за създаването на по-голямо крайбрежие за повече луксозни хотели и вили той заравя коралови рифове под огромни изкуствени острови.

През 2006 г. Световния фонд за дивата природа (WWF) обяви ОАЕ за страната с най-голямо негативно въздействие върху екологията на човек главно заради въглеродните емисии. Това важи особено за Дубай, който е най-големият производител на въглеродни емисии в емирството. За десет години населението на града почти се удвои, като надхвърля 2.7 милиона души. Броят на колите по пътищата е нараснал повече от два пъти. И все пак нещо се случи от 2006 г. насам: Дубай започна да се променя, пише National Geographic.

Влакове на метрото без машинист се движат в целия град, като превозват голям брой хора, често по-бързо от колите. В южните покрайнини на Дубай се появи нов жилищен проект, наречен
Град на устойчиво развитие“, който рециклира водата и отпадъците си и произвежда повече енергия, отколкото потребява.

По-навътре в пустинята Дубай строи гигантски соларен парк, който скоро ще произвежда най-евтиното и чисто електричество в света.

Ръководството призна, че растежът на икономиката не е устойчив без действия за ограничаване на вредните емисии“, казва Танзеед Алам, директор на отдел „Климат“ в Дружеството за дивата природа, местен партньор на WWF.

В Дубай „ръководството“ е Негово Височество Шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум. Шейх Мохамед пое управлението през 2006 г. и според неговите укази 75% от енергията ще се добива от чисти източници до 2050 г. Градът ще има най-малкото количество въглеродни емисии в света.

Пристанищният град Джебел Али произвежда електричеството и питейната вода на Дубай. Природен газ, главно от Абу Даби и Катар, се гори, за да генерира електричество, а останалата топлина се използва за дестилиране на морска вода и отстраняване на солта.

След годините на бурен разцвет Дубай опитва да намали търсенето на електричество и вода. Жителите на града в момента плащат почти същата цена за електричество като жителите на Вашингтон и с около 50% повече за вода.

След икономическата криза Дубай затегна регулациите за зелено строителство в рамките на стратегията си за намаляване на търсенето на енергия с 30%. Новите сгради трябва да имат соларни нагреватели за вода, както и операционни системи, които намаляват светлината и мощността на термостатите, когато хората отсъстват. За екипирането на 30 000 стари сгради с тези нововъведения регулациите позволяват на подизпълнители да реновират сградите и да получат печалбата си от спестената енергия.

Между 2011 и 2016 г., когато населението на Дубай нарасна с 35%, потреблението на вода и електричество се увеличи по-бавно. С други думи потреблението намалява на глава от населението, признак, че усилията на града дават плодове.

Въглеродните емисии на глава от населението намаляха значително в последните години и са сравними с тези в САЩ, по-малко от 18 тона на година.

10 неща, които да направите в Дубай Цените значително отстъпват на тези в Европа

Районът около Бурж Халифа също ще бъде променен. Новата опера в зоната с магазини и ресторанти ще приканва хората да се разхождат. Близо до Мола на емирствата компанията на шейх Мохамед Dubai Holding разработва собствен проект, който предвижда построяването на стотици жилищни и офис сгради в малки участъци. Те ще бъдат свързани с трамваи и гондоли до мола и спирката на метрото.

Необходим ли е на Дубай „Устойчив град“? „Това е грешен въпрос. Ние опитваме да приемем къде се намираме в момента и как нещата могат да се подобрят. Това е въпрос за правото на развитието ни като човешки същества и правото ни на по-добро бъдеще“, категоричен е Танзеед Алам.