България се изкачва с 20 позиции и заема 71-во място в годишната класация на "Репортери без граници" (RSF) за оценка на свободата на словото в 180 държави.

Организацията обяви новия си доклад на 3 май – Световният ден на свободата на пресата.

Класацията показва, че ситуацията със свободата на словото е "много лоша" в 31 държави, "лоша" е в 42, оценява се като "проблематична" в 55 и "добра" или "сравнително добър" в 52 страни.

Дезинформацията – заплаха номер 1 за свободата на медиите

Политическа пропаганда, икономическа манипулация, фалшиво съдържание, генерирано от изкуствен интелект - дезинформацията в най-широкия смисъл на думата е основна заплаха за свободата на медиите по света, предупреждават от "Репортери без граници".

Най-високо оценената държава е Норвегия, а най-ниско - Северна Корея (КНДР), отбелязва Франс прес, цитирана от БТА. И двете държави запазват позициите си от миналата година.

Сред държавите от ЕС България вече не е предпоследна в списъка, след като мястото ѝ бе заето от Малта. Но все още е на едно от последните места по медийната свобода сред страните членки, като изпреварва единствено Гърция (107), Малта (84) и Унгария (71).

"Световният индекс за свобода на пресата показва огромна нестабилност, която е резултат от повишена агресивност от страна на властите в много страни и увеличаващата се враждебност към журналистите в социалните медии и във физическия свят. Нестабилността също е следствие от растежа на индустрията за фалшиво съдържание, която произвежда и разпространява дезинформация", коментира Кристоф Делоар, генерален секретар на „Репортери без граници“.

Конспирации, пропаганда, омраза: Зад кулисите на социалните медииВсеки път, когато предлагат дезинформация, мрежите нарушават основно човешко право

Според организацията, в две трети от 180-те оценявани държави специалистите, които допринасят за изготвянето на класацията, "съобщават за участието на политически актьори" в "масирани кампании за дезинформация или пропаганда".

Такъв е случаят с Русия, Индия, Китай и Мали.

В по-широк план тази класация подчертава заблудите, които се разпространяват в дигиталните медии. Цяла индустрия "прави възможно производството на дезинформация, нейното разпространение или усилване", допълва Делоар. Според него това е случаят с "ръководителите на дигитални платформи, които не се интересуват от разпространението на пропаганда или фалшива информация".

Типичен пример за това е "собственикът на Туитър Илон Мъск".

Как Илон Мъск преобърна Twitter и собствената си репутация за 6 месеца Бъдещето на платформата никога не е било толкова несигурно, според анализатори

Феноменът фалшиво съдържание от AI

Друг феномен е фалшивото съдържание, създадено от изкуствени интелекти. Изкуственият интелект Midjourney "който генерира изображения с много висока разделителна способност, захранва социалните мрежи с все по-правдоподобни фалшификати", посочва организацията, като посочва фалшиви снимки от ареста на Доналд Тръмп, станали изключително популярни.

Свидетели сме и на "мащабна манипулативна продукция" от специализирани компании, от името на правителства или компании.

През февруари тази година обширно разследване на колектива от разследващи журналисти "Забранени истории" разкри дейността на израелска компания, наречена "Екип Хорхе", която е специализирана в дезинформацията.

Всички тези "неописуеми манипулативни способности се използват за подкопаване на онези, които олицетворяват качествената журналистика, като в същото време отслабват самата журналистика", предупреждава "Репортери без граници".

Тръмп с белезници, папата с пухенка. Фейк реалността на AI ужасява медиитeСнимките варират от очевидно фалшиви до убедително реални и лесно заблуждават потребителите

"Достоверната информация бива заглушавана от поток от дезинформация", казва Делоар, който смята, че "хората все по-малко осъзнават разликите между истинското и фалшивото. Едно от основните предизвикателства е да се възстановят демократичните принципи на този гигантски пазар на внимание и съдържание", добавя той.

Къде сме ние

"Въпреки добрата позиция в доклада, резултатът на България не се подобрява значително", коментира Павол Шалай – регионален директор на „Репортери без граници“ за Европейския съюз и Балканите, цитиран от Асоциацията на европейските журналисти.

"Трябва да се има предвид, че България е в сегмент от класацията, където разликите между страните са много малки", посочва Шалай. "По-високият резултат на страната в сферата на безопасността на журналистите може да се обясни с по-малкия брой регистрирани заплахи", допълва той.

Напредъкът на правния индикатор в оценката на България може да се отдаде на усилията за борба с "делата шамари", или т.нар. SLAPP (стратегически дела против публично участие), които изобилстват напоследък. В тази посока бяха и препоръките на RSF през 2021 г.

Делата шамари срещу журналисти на "Биволъ" и BIRD бяха отбелязани специално и в изявление на International Press Institute (IPI) в навечерието на Световния ден на свободата на пресата.

"Въпреки че пълните подробности за съдебните дела все още не са потвърдени, нашата оценка и тази на местните медийни асоциации е, че те целят да окажат натиск. Те показват много от характеристиките на стратегическите съдебни дела срещу гражданско участие (SLAPP). Нашите организации са готови да предоставят съвети и правна подкрепа и на тримата журналисти (Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко - бел. ред.), за да помогнат в борбата им с тези съдебни дела", се посочва в позицията, подписана от няколко международни организации.

Къде са другите

В класацията най-голям спад се наблюдава в Перу (110-то място, спад с 33 места), Сенегал (104-то място, спад с 31 места), Хаити (99-то място, 29 места надолу) и Тунис (121-во място, спад с 27 места). Обратно, Бразилия е на 92-ро място, като се е изкачила с 18 места след напускането на след оттеглянето на бившия крайно десен президент Жаир Болсонаро, който беше победен от Лула на изборите в края на октомври.

Различията в класирането на страните-членки на ЕС са намалели значително. Има два пъти повече страни от ЕС, които са се издигнали в листата, в сравнение с тези, които са спаднали.

Заради реч на омразата: Общественото радио в Швеция спира Twitter Радиото се позова на опасения, свързани с

Франция се е изкачила от 26-то на 24-то място. Това се обяснява предимно "с това, че ситуацията се влошава на други места", според Делоар.

Германия е на 21-во място, като е паднала с пет места заради "рекорден брой прояви на насилие и арести на журналисти".

На Балканите - в Гърция (107-мо място), решението за шпиониране на журналисти от местните разузнавателни агенции чрез шпионския софтуер Predator представлява най-големият акт на погазване свобода на словото в Европейския съюз през 2022 г. Това обяснява и защо Гърция е класирана последна сред страните членки на ЕС.

В Албания (96-то място) прокуратурата наложи непропорционални ограничения върху журналистическото отразяване на кибератака от ирански произход.

Сърбия (91-во място), където проправителствените медии, разпространяващи руска пропаганда, претърпя най-големия спад спрямо другите страни от Балканите.

В Обединеното кралство (26-то), където Джулиан Асанж все още е в затвора в очакване на екстрадиция, разследващата журналистика е застрашена от законопроект за националната сигурност, в който липсват мерки за защита.

Гари Линекер се връща в BBC, медията е склонна да промени правилатаСпортният водещ беше отстранен от BBC заради противоречиви туитове

В Латвия (16-то място), медийният регулатор произволно отне лиценза на независим руски канал.

Във Финландия (5-то място) двама журналисти бяха осъдени за разкриване на държавни тайни, а пък в Швеция (4-то място) ново законодателството подкопава поверителността на източниците на журналистите.

В регионалните класации "регионът на Близкия изток и Северна Африка остава най-опасен за журналистите", а Европа - с най-добри условия.

Войната в Украйна и пропагандата на Кремъл

​​През 2022 г. войната в Украйна позволи на Кремъл да започне окончателно "прочистване" на руския медиен пейзаж. Системна цензура и принудително изселване на независими руски и чужди медиите освободиха място за разпространение на координирана пропаганда от проправителствени медии.

Забраната на западните социални медии е от полза за Telegram, a потребителите на платформата в Русия (164-то място в класацията на RSF) са се увеличили повече от два пъти за една година.

Това е и каналът, който независимите медии най-често използват за заобикаляне на цензурата в страната, но също така тази платформа е населена и от пропагандните мрежи на Путин. Например някои канали в Telegram дори проследяват движението на чуждестранните журналисти, които местната власт смята за шпиони.

В Украйна (79-то място в класацията на RSF) пропагандният апарат на Кремъл се разгръща с голяма скорост - когато руските военни завладяват нова територия – телевизионните канали там са заглушени, украинските медии се сменят и местните журналисти биват преследвани.

Как се разчистват врагове под сянката на КремълРуските служби за сигурност преминаха на по-високи нива в кампанията за унищожаване на врагове, шпиони и предатели

Журналистите имат много повече свобода в тази част от страната, която е свободна от окупаторите, въпреки сътресенията в медиите, трудностите, свързани с отразяването на държава във война и ограниченията при съобщаване на информация за бойните действия.

Войната и духът на национално единство намаляват влиянието на олигарсите в украинските медии и са ограничили техния натиск.

Войната в Украйна засегна и Западна Европа, която напоследък често се бори да намери баланс между сигурност и свобода.

Световният индекс на свободата на печата се изготвя от "Репортери без граници" на базата на "количествено проучване на злоупотребите, извършени срещу журналисти", от една страна, и "качествено проучване", от друга. Последното се основава на "отговорите на стотици експерти по свободата на печата (журналисти, учени, правозащитници) на 100 въпроса".