Aкционерите на Tesla – ключ за разплитане на бъркотията с парите за Мъск
Ако акционерите на Tesla трябваше да гласуват отново, щяха ли да одобрят пакета за възнаграждение на главния изпълнителен директор Илон Мъск през 2018 г., който възлиза на 51 млрд. долара при днешната цена на акциите?
Въпросът отново влезе на дневен ред след взривоопасното становище на Каталин Маккормик, съдия в Делауеър. Преди дни тя се произнесе по дългогодишното съдебно дело, заведено от акционера Ричард Торнета срещу Мъск и борда на Tesla за това, което се оказа най-скъпия многогодишен план за възнаграждение в корпоративния свят.
Решението в полза на Торнета се основава на две заключения.
Едното е, че Мъск е контролирал Tesla. Това може да изглежда очевидно за наблюдателите на компанията, но предишни съдебни състави избягваха да правят подобни заключения в искове на акционери, свързани с придобиването на друга компания на Мъск - SolarCity - през 2016 г. Тези съдебни дела също се въртяха около степента на властта на Мъск да прокарва планове против интересите на другите акционери.
Другият извод е, че рекордният пакет от компенсации не е бил "напълно справедлив" и не покрива високия стандарт, който се изисква за сделките на компаниите с контролиращ акционер съгласно законодателството на Делауеър. Важно е да се отбележи, че Маккормик отхвърля твърдението, че 73% от акционерите, с изключение на Мъск и брат му Кимбал Мъск, са одобрили сделката, когато тя е била обявена за първи път.
"Изявлението на пълномощника неточно описваше ключовите директори като независими и подвеждащо пропускаше подробности за процеса", пише тя в решението си.
Tesla може да обжалва решението пред Върховния съд на щата Делауеър. Като алтернатива тя би могла да върне сделката към миноритарните акционери с по-ясен набор от доказателства за водещата роля на Мъск и неговото влияние върху нея.
Оттук и въпросът: Ще получи ли Мъск одобрение за втори път?
Компанията има необичайно голям дял индивидуални акционери, много от които са и заклети фенове на Мъск. По данни на FactSet вътрешни лица и институции притежават само 57% от акциите на Tesla, в сравнение с над 70% за компании като Microsoft, Nvidia и Alphabet. Някои институционални инвеститори коментират пред WSJ, че извънредните възнаграждения на Мъск са дължими заради постигането на малко вероятни за постигане цели. Но други са критични, начело с консултантите по пълномощията Glass Lewis и ISS.
Анализаторите посочват, че може да се намери компромис, който да намали броя на опциите, на които има право главният изпълнителен директор, за да не се разминават толкова много с тези, които получават другите. Това би улеснило подкрепата на институционалните инвеститори и консултантите по пълномощията. Но и това би било сложно за реализация. Гласуване сега не би отразило ключовия момент, че през 2018 г. нищо не подсказва, че Мъск наистина ще успее да спечели това, което му е гласувано.
Едновременно с това към днешна дата главният изпълнителен директор изглежда си е поставил за цел да получи още повече власт в Tesla. В собствената си социална мрежа X Мъск предупреди, че може да пренесе идеите си за изкуствен интелект другаде, ако не контролира 25% от Tesla - приблизително два пъти повече от сегашния си дял.
Ако решението означава, че сделката за заплащане ще бъде отменена, акциите би трябвало да поскъпнат, обясняват анализатори пред WSJ, като добавят, че вместо това инвеститорите може би отчитат по-висок риск Мъск да изпълни заплахата си, отправена в X. В по-общ план спадът може да отразява закъснялото осъзнаване, че обърканото управление на Tesla гарантира някакъв вид спад на фондовия пазар.
Съдебното решение също така хвърля във въздуха какъвто и да е нов план за възнаграждение на Мъск, върху който е работил бордът. Маккормик цитира 15-годишните отношения между главния изпълнителен директор на Tesla и председателя на комисията по възнагражденията, рисковия капиталист Айра Еренпрейс, като причина, поради която процесът, довел до одобрението на сделката за възнагражденията през 2018 г., е бил "дълбоко опорочен". Еренпрейс, който през 2021 г. е спечелил над 200 млн. долара, като е упражнил една четвърт от предоставените му опции на Tesla, все още е председател на комисията по възнагражденията на компанията, натоварена със задачата да изготви нов план.
Ако Tesla наистина иска да се справи с дългогодишните съмнения в процесите на управлението ѝ, би могла да го направи лесно, като назначи в борда хора, които не са толкова близки или финансово задължени на Мъск. Но вероятно сагата не върви натам, като се имат предвид исканията на главния изпълнителен директор за повече, а не за по-малко контрол. Единственият начин да се преодолее този порочен кръг на управление изглежда е да се намесят акционерите, заменяйки модела на представителната демокрация чрез борд с преки мандати, излъчени от собствениците на компанията.
И тук отново стигаме до въпроса какво ниво на заплащане на Мъск биха гласували мнозинството от миноритарните акционери на Tesla. А отговорът предполага гореща година за компанията, пише в заключение WSJ.
Междувременно Илон Мъск каза, че компанията ще проведе гласуване на акционерите, за да реши дали да премести компанията от Делауеър в Тексас.
„Общественият вот е недвусмислено в полза на Тексас“, написа той в X. „Tesla ще пристъпи незабавно към провеждане на акционерно гласуване“, добави Мъск, след като проведе анкета сред своите последователи.
Мъск се стреми да задълбочи връзките си с Тексас от известно време. През 2021 г. той обяви решението да премести централата на Tesla от Пало Алто, Калифорния, в Остин, Тексас. SpaceX вече има значителни операции в щата.