Сривът на фондовите пазари, продължил повече от година, доведе до това за последните дванадесет месеца най-добре представящият се фонд да е паричен. Това е напълно логично, на фона на понижението на основните индекси с близо 80% за посочения период.

Най-голяма доходност за инвеститорите, в размер на едва 7.7%, е донесъл ДФ Елана Фонд Паричен Пазар, който е с управляващо дружество „Елана Фонд Мениджмънт".

„Дълбоката финансова криза оказа своето негативно влияние върху нервите на инвеститорите във взаимни фондове и през миналата година имаше отлив на участници на пазара", коментира за Profit.bg Стела Цветкова, директор „Продажби", Елана Фонд Мениджмънт.

„Положителният й ефект върху зрелостта на пазара обаче се състои в това, че инвеститорите започват да разбират, че инвестицията във взаимен фонд е дългосрочна и екстремните ръстове на пазара не са всекидневно явление. Спадовете на фондовите борси и съответно понижаването на цените на дяловете и акциите на фондовете са всъщност възможност за навлизане на нови инвеститори във взаимните фондове през 2009 г. При една дългосрочна инвестиция инвеститорите биха спечелили в перспектива, когато пазарите се стабилизират. Но основният фактор за привличане на инвеститори при всякакви условия е доверието във фонд мениджъра, което се печели всеки ден с доказване на добро управление на инвестициите и добро обслужване".

Индустрията е изправена пред няколко основни предизвикателства. На първо място, на много от фондовете може да им се налага да се справят с ликвидни проблеми, породени от тегления на недоволни вложители, в условията на липса на свежи ресурси, конкуренцията за които ще е жестока.

Спадът при повечето от фондовете, инвестиращи предимно в акции, е в границите между 35 и 70%, в зависимост от степента на експозицията им към рискови активи, която доведе до значително намаляване на нетната стойност на активите им и превръщането им в относително малки играчи на пазара.

Данни на КФН сочат, че в края на третото тримесечие активите на КИС у нас са 490.1 млн. лв. спрямо 905.3 млн. лв. за година по-рано. Доста е вероятно при следващите данни на КФН инвестициите в акции на общо 88-те договорни фонда и инвестиционни дружества да са паднали дори под 100 млн. лв., което на фона на пазарната капитализация на борсата би представлявало под 1%.

.„След тежката 2008 г., довела до ниски нива на толерантност към риск при инвеститорите, съвсем логично е концентрирането на свободни средства в по-ниско рискови инвестиционни схеми", коментира за Profit.bg Северин Въртигов, портфолио мениджър в „БенчМарк Асет Мениджмънт".

„Високите лихви по банковите депозити дадоха възможност за създаване на парични фондове, които представляват ликвидни продукти с доходност, близка до тази при срочните влогове. Много компании използват фондовете, инвестиращи на паричен пазар, като алтернатива на разплащателна сметка. По-малък ръст очаквам при консервативните и балансирани ДФ, които инвестират голяма част от активите си в облигации. При част от инструментите с фиксиран доход купоновите плащания се определят на базата на euribor и libor, чиито стойности спаднаха до четиригодишно дъно, а това най-вероятно ще доведе до спад в цените на ценните книжа. Смятам, че слабият интерес към фондовете, инвестиращи в акции, ще се запази и през 2009 г. Изключително трудно е да се продаде продукт, който за последната година е изгубил 50-60% от стойността си, колкото и подценен да изглежда от фундаментална гледна точка".

Намаленият глад за риск и алчност за висока доходност от повечето вложители в настоящата несигурна среда, както и лошото историческо представяне на инвестиционните фондове, кара все повече спестители да поглеждат към високите лихви по депозитите, предлагани от банките.

Само за една година средните лихви по депозитите на домакинствата са нараснали с 2.51 пр. п., сочат данни от месечния бюлетин на Българска народна банка.

Така през ноевмри 2007 г. лихвите по левовите инструменти са 4.58 пр. п., а само 12 месеца по-късно те надхвърлят 7 на сто - 7.09 пр. п.

Неизменен ръст се наблюдава в последните шест месеца, когато те скочиха от 5.13 пр. п. на 7.09 на сто.

Паралелно с нарастването на лихвата расте и сумата, привлечена от банковата ни система от домакинствата. Само за ноември 2008 г. те са 641 млн. лв., или близо 64% повече от сравнимия период на година по-рано.

Над 500 млн. лв. са привлечени в 9 от 12 месеца за периода - още едно доказателство за сериозната конкуренция, която се среща от банките по повод набиране на средства.

За сравнение, средната доходност, реализирана от облигационните фондове у нас, е в размер на 3.7%, според данните на БАУД.

Какво ще се случи в бъдеще и ще съумеят ли фондовете да възвърнат позиции и да докажат, че са по-добрите форми на спестявания ще покаже времето.

Световната практика до момента доказва, че това е така за достатъчно дълъг период от време. За съжаление обаче, кризата, която обхвана целия свят и е най-голямата от Втората световна война насам, завари сектора у нас в един зародишен стадии на развитие.