Чужденците ще дойдат, когато нямат друг избор от региона

1766
Чужденците ще дойдат, когато нямат друг избор от региона

Много надежди се възлагат на чуждестранните инвеститори, които излязоха в началото на кризата. Някои от тях повече не се и върнаха. Текущо за първото тримесечие по данни на ЦД чуждестранни инвеститори са генерирали 23% от прехвърлените ценни книжа. Това включва директни чуждестранни клиенти на ИП, както и такива, които участват през банки-попечители. Много надежди възлагаме на тях, очакваме ги. Това каза Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ-София, по време на провелия се вчера семинар на тема „Българска фондова борса и капиталовият пазар в България - състояние и перспективи".

„За мен истината е, че те макар да започват да се завръщат по някакъв начин, то по-сериозен интерес от тяхна страна може да се очаква едва след като всички регионални инвестиционни възможности биват тотално изчерпани и местният пазар стане в относително отношение по-атрактивен спрямо останалите", посочи Такев.

В представянето си мениджърът засегна най-болните и обсъждани теми в сферата на българския капиталов пазар, като например привличането на нови емитенти и корпоративното управление, маркет мейкърството и късите продажби и др.

„Една от най-обсъжданите теми в последно време е дали трябва да разчитаме на нови емитенти. Всички знаем критиката, че българският пазар не е представителен за икономиката и ако искаме да направим нещо по-значимо ще трябва да привлечем по-големи емитенти към борсата", каза Иван Такев, според когото обаче е налице веднага и контрааргументът - няма да привлечем големи емитенти, докато няма и достатъчно инвеститори.

„За мен тук въпросът не се върти около яйцето и кокошката", сподели той. „Нещата стават последователни. Не мога да си спомня някакъв знаков пример за пазар, на когото се е листнала дадена голяма компания и оттам нататък той да е цъфнал и вързал. Всички пазари са разчитали на органичен растеж - с идването на нови емитенти се привлича и нов инвеститорски интерес, и това на свой ред предизвиква нов интерес от останали емитенти".

За липсата на тотален интерес към капиталовия ни пазар Иван Такев даде пример, че за първата четвърт на годината на борсата има регистрирани само две емисии - едната е облигационна, а другата на акциите на самата борса. „В случая лесно може да се заключи, че има тотален, поне за момента, интерес за листване от страна на нови емитенти" - така с едно изречение мениджърът обобщи горчивата истина.

Той засегна и темата за предпочитания бърз растеж и завръщането на нивата отпреди кризата, вместо устойчивото покачване на цените.

„За всички е ясно, че искаме да постигнем ръст на цените и ръст на ликвидността. За нас като борсов оператор последното е важното. Много често обаче, съдейки от разговорите си с колеги или хора, които по една или друга причина имат нещо общо с капиталовия пазар, мога да заключа, че ние сякаш не търсим устойчив ръст, а бързо покачване и едва ли не възстановяване на цените, които бяха през 2007 година",. Каза Такев. „На всички им се иска да забогатеят много бързо. Това обаче няма да е особено полезно за самия пазар. Ако направим един бърз ръст, бил той съпроводен и със значително увеличаване на ликвидността, то най-вероятно ще последва също толкова бърз спад и ще повторим филма, който го гледахме вече веднъж и който остави неприятни емоции".

За него по-голямата цел е да се осигури ликвидност на инвеститорите, а не бързото възстановяване, като не пропусна да добави и фактът, че все пак българският пазар се възстанови с минимални размери от дъното си.

„Пазарът ни има и друг сериозен проблем, който често се пренебрегва в публичното пространство", смята мениджърът. „При нас нямаме маркет-мейкъри или да кажем има един, като за сравнение една компания не може да стъпи на някой от големите пазари без маркет-мейкър, защото правилата не го позволяват"

Но и тук според Такев проблемът си има обяснение. По-често срещаният аргумент е, че липсва адекватен механизъм за заемане на ценни книжа и маркет-мекърът трябва да се затваря по някаква причина в самия мажоритарен собственик или в някой друг голям акционер с достатъчно акции.

„На мен лично ми се струва, че много от посредниците се страхуват да поемат за момента допълнителни рискове и предпочитат да печелят от движенията на пазара, а не от спредовете на отделните ценни книги. Получава се така, че посредниците извършват дейността на инвеститорите, а посредническата дейност остава малко по-встрани. Факт е, че маркет-мейкърството е много важно нещо и то създава сигурност у инвеститорите, защото има някой, който котира постоянно и при необходимост мога да си отворя или затворя позицията", бе критичен той.

Той е и оптимист по разрешаването на проблема около традиционно дискутирания въпрос с късите продажби. „До колкото знам от БАЛИП предоставиха проект на нова наредба за маржин покупки и къси продажби", добави Такев, като посочи, че в момента съществува куриозната ситуация да се търгува на късо сертификат на SOFIX някъде в чужбина, което не е възможно в родината на индекса, защото нормативната уредба не е адекватна на потребностите на пазара.

„Късите продажби са свързани и с някои деривативни инструменти. На всички ни се иска да има такива и да могат да търгуват фючърси, опции и др., но сякаш пропускаме да си зададем въпроса дали наистина сме готови за такива инструменти, и дали ни трябват за момента", продължи той.

Ясно е, че деривтивният пазар стимулира спот пазара, но когато дневният ти оборот е 300 хил. лв. или милион и се сключат 250 сделки, всичко което предлага някаква форма на ливъридж, каквито са фючърсите и опциите, прави пазара много волатилен и в лицето на някои инвеститори може да действа отблъскващо от пазара, вместо да започнат да гледат на него като на по-зрял пазар. Големите амплитуди са крайно нежелателни и могат да доведат до много бързи фалити на определени индивидуални участници, които са използвали съответните инструменти, предупреди Такев.

Самият той е о-скоро застъпник на тезата, че деривативният пазар трябва да е логично продължение, а не нещото, което да движи спот пазара, въпреки че има подобен ефект.

За корпоративното управление той застъпи тезата, че там нещата трябва да се променят радикално, защото това е много чувствителен въпрос за чуждите инвеститори. За съжаление през последните 6-7 месеца се нагледахме на примери, които действат крайно деструктивно на доверието на такива инвеститори и те биха били по-склонни да се откажат тотално от дадения пазар, отколкото да си късат нервите с некоректни компании, категоричен бе Такев.

Що се отнася до образованието на инвеститорите, то той припомни, че в годините на бума се народиха какви ли не инвеститори, които вземаха инвестиционните си решения по много странни начини. Това напомпа много бързо пазара. Няма лошо, но всички желаем да има повече инвеститор, включително и индивидуални. За всички е важно участието на индивидуалните инвеститори, но е и важно да го правят по професионален начин. Няма нищо лошо един таксиметров шофьор да си купи акции, но е много по-добре да го направи в резултат на съвет на инвестиционен консултант, защото това е начинът, по който се случват нещата в Щатите, каза изпълнителният директор.

Той говори и за срещите, които провеждат от борсата с чуждестранни инвеститори. На тях последните изтъкват също и друг фундаментален проблем, а именно този с достъпността на информацията.

„Всички казват, че си изпълняват законовите задължения, но е факт, че в голямата си част оповестяваната информация е на български, като едва седем или осем компании правят отчети и на английски език", посочи Такев. „Информацията остава някъде по недостъпни канали за чужденците. Те очакват да намерят всичките отчети на дадена компания в Bloomberg например, а там такава информация няма. Това често бива изтъквано като проблем".

Стремежът на борсовото ръководство в тази насока е да стимулира емитентите да направят информацията си много по-публично достъпна.

В заключение Иван Такев посочи, че ако някой пазар е успешен то това се дължи на усилията както на цялата инвестиционна общност, така и на държавата - не само в административна и законодателна подкрепа, а и чрез различни инструменти за стимулиране развитието на капиталовия пазар.

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

nablydatelen
# 0
19:04 | 28 April 2011
Takev e edinstveniy chitav v rukovodstvoto na tay borsa,no za sujalenie ne moje da se naloji nad hienite,koito napraviha vsichko vuzmojno da se namurdat v borda,a sa absolytni nekadurnizi,samo prazni prikazki.Borsata totalno se obezlichi i zagubi i malkoto,koeto beshe postignala prez godinite.da vzemat po-skoro da idvat chitavi chujdi menidjuri i da podhvastat pazara,che inache otide,ta se ne vidy.Napravo ne e za vyrvane kak posrednizite si trayt i navejdat glavi - nikakvi gi nyma i edin po edin out ot pazara.Tezi zagubi,deto gi pokazvat v godishnite si otcheti v deistvitelnost sa pone 2-3 puti otgore...
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 722.690 0.00%
  • BGREIT 117.380 0.00%
  • BGTR30 563.310 0.00%
  • BGBX40 137.470 0.00%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1763 1.1764
  • GBP/USD 1.2876 1.2878
  • USD/JPY 109.1570 109.1690
  • USD/CHF 0.9656 0.9658
  • USD/CAD 1.2577 1.2579
  • AUD/USD 0.7935 0.7936
  • USD/BGN 1.6625 1.6628
Ask Bid
  • DOW JONES 21666.18 21670.18
  • S&P500 2425.16 2425.66
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5105.92 5107.92
  • DAX 12158.66 12160.66
  • FTSE 100 7323.85 7325.35
  • ПЕТРОЛ 48.64 48.69
  • ЗЛАТО 1286.72 1287.22
  • СРЕБРО 16.99 17.02

Видео