Първият закон на термодинамиката гласи, че енергията не може да бъде създадена или унищожена, просто се прехвърля от едно място на друго.

По всичко личи, че същият принцип е валиден и за енергийната индустрия.

Притиснати от инвеститори, активисти и правителства, шестте най-големи петролни компании в западния свят са се освободили от активи, свързани с изкопаемите горива, на обща стойност 44 милиарда долара от началото на 2018 г., пише The Economist.

Индустрията очаква през следващите години сделките с подобни активи да достигнат 128 милиарда долара, според оценките на консултантската компания Wood Mackenzie. Миналия месец ExxonMobil заяви, че ще продаде своя шистов бизнес в Канада, а Shell търси купувачи за нигерийските си петролни находища.

В повечето случаи обаче тези "мръсни" активи не се закриват, а просто сменят своя собственик и преминават от светлината на прожекторите, насочена към публичните компании, към "по-сенчестите" частни среди.

Много от тези бизнеси се озовават в ръцете на частни инвестиционни компании. Само през последните две години те купиха активи, свързани с добив на нефт, газ и въглища, на стойност 60 милиарда долара в общо около 500 сделки – с една трета повече, отколкото инвестираха във възобновяеми източници.

Инвестиционни гиганти, като Blackstone, Carlyle и KKR, станаха собственици на огромни петролни находища, въглищни електроцентрали и газови мрежи, като ги купиха от големите енергийни и добивни компании. Сделките, сключени от по-малките играчи на пазара, получават малко публичност.

Много пенсионни фондове, университети и други инвеститори в частни фондове, които управляват активи на стойност близо 40 трилиона долара, се ангажираха да се разделят с инвестициите си в изкопаеми горива. Но малцина от тях изглеждат готови да се откажат от "сочната" възвръщаемост, която осигуряват тези вложения.

"Любовната афера" на частните инвеститори с петрола не е нещо ново. Между 2002 и 2015 г. нарастващото глобално търсене на горива изтласка цената му до над 100 долара за барел, което доведе и до сериозен ръст на инвестициите в проучване и добиви от нови находища.

Но тогава Саудитска Арабия и нейните съюзници от ОПЕК, нетърпеливи да смажат конкуренцията на американските шистови компании, "наводниха" пазара, причинявайки фалити на много от малките играчи. Фондовете, инвестиращи в производство на изкопаеми горива, отбелязаха десетгодишна норма на възвръщаемост от -0.7% в края на юни 2021 г., по данни на Preqin.

Изпълняват ли корпорациите обещанията си за намаляване на емисиите?Голям брой компании по света обявиха обещания за постигане на нетна въглеродна неутралност през последните години

Но посоката на вятъра започва да се обръща. Търсенето на петрол и газ остава силно, докато в същото време застоят на инвестициите в производство ограничава предлагането, в резултат на което цените отново се покачват.

Shell прогнозира вътрешна норма на възвръщаемост от 20% за инвестициите в добивни и проучвателни проекти. За сравнение, този показател при възобновяемите източници е само 10%.

За разлика от големите публични компании, които имат годишна цена на собствения капитал от около 10%, частните фондове обикновено финансират енергийни сделки с 80% дълг при лихвени проценти от порядъка на 4-5%. А отстъпките, наложени върху „кафявите“ активи от фондовия пазар, са свързани с фактори за устойчивост и екологичен отпечатък, а не с финансови показатели.

Това означава, че на пазара в момента тези активи са силно подценени, от гледна точка на частните инвеститори. И те с удоволствие купуват не само произодства, но и портфейли от петролни и газови кредити от банките, както и междинна инфраструктура (най-вече тръбопроводи).

Частните фондове твърдят, че може да им се има доверие при управлението на тези активи, тъй като притежават контролни пакети и избягват зоркия и критичен поглед на капиталовите пазари.

Изглежда, че инвеститорите засега не бързат да "спират кранчето" на този тип инвестиции. Проучване на компанията Probitas Partners, която помага на частните фирми да набират средства за финансиране, показва, че инвеститорите нямат почти никакъв апетит към петролни фондове.

Но в същото време те нямат политики, които изключват транзакции на по-широки фондове, в които може да има и петролни компании.

Лакшми Митал промени стомандобива. Може ли синът му да го направи отново?През 2021 г. Адитя - 46-годишният син на Лакшми, стана главен изпълнителен директор на ArcelorMittal

Според The Economist, има поне осем частни инвестиционни компании, които са сключили сделки за придобиване на активи от изкопаеми горива през последните две години. Сред техните акционери фигурират 53 пенсионни фонда, 23 университета и 32 фондации.

Много от тях са базирани в САЩ, като учителската пенсионна система в Тексас, Университета на Сан Франциско и фондацията Pritzker Traubert. Списъкът включва също британския пенсионен фонд West Yorkshire и China Life.

С течение на времето някои инвеститори може да решат да се откажат от финансирането на сделките с изкопаеми горива. Но на тяхно място ще дойдат други, които са готови да се намесят - държавни фирми и суверенни фондове, работещи в сянка.

Миналия месец Saudi Aramco - националната петролна компания на Саудитска Арабия, придоби 30% дял в рафинерия в Полша, а анголската група Somoil купи офшорни петролни активи от френската Total. През 2020 г. GIC в Сингапур беше част от групата, която плати 10 милиарда долара за дял от газопровод на Обединените арабски емирства.

Могат ли банките да действат като ограничителна сила?

Големите кредитни институции в Европа скоро ще бъдат изправени пред „зелени“ стрес тестове, а много от тях са обявили целите си за постигане на нетна въглеродна неутралност. Техният апетит към проектите за проучване и добив на изкопаеми горива намалява с бързи темпове.

Но все пак облигационните пазари остават отворени за големите сделки. По-малките пък могат да се обърнат към пазарите за частно финансиране. И докато западните банки избягват заемите, свързани с петролна и газова инфраструктура, азиатските не го правят.

Ликвидността все още е достатъчно изобилна. Миналия месец група инвеститори, водени от американския фонд за изкупувания EIG, нае Citigroup и JPMorgan Chase, за да ѝ помогнат да рефинансира заем от 11 милиарда долара, изтеглен през юни миналата година за закупуване на саудитски петролопроводи.

Колкото и дълбоко да ровите в структурата на капитала, законите на термодинамиката изглежда все още важат, пише изданието.