Всеки ден индексите се понижават до нови и нови рекордно ниски стойности, като те се върнаха при нива отпреди близо две години.

Всички инвеститори са в очакване "чудото да се случи", или борсата да спре да се понижава. Какво обаче може да предопредели това? Малко са факторите, които биха могли да върнат доверието в родните индекси, като това определено ще бъде процес, изискващ време.

Какво се случва в момента?

Репа се закриват. Банките, отпускащи кредити срещу залог от ценни акции, непрекъснато звънят на своите клиенти да им искат допълнително обезпечение.

Ако се случи да се продължи репо по определена позиция, то цената, на която се вземат акциите, е значително по-ниска, а допълнителните средства трябва да се довнасят.

Много често заложилите ценни книжа получават "неприятно обаждане", че обезпечението им е паднало, а в условия, когато ликвидността е ниска, индексите са паднали с почти 50% от началото на годината, а позициите падат с по 5-10% на седмица, като понякога е трудна дори и продажбата на всяка цена.

Към това трябва да добавим и не особено "цветущото състояние" на фондовете. Активите им са се понижили с близо 30% за полугодието. Тегленията допълнително ги "обезкървяват", а което е по-лошото, трябва да продават при настоящите неблагоприятни цени, за да покриват изтичането на средствата, което допълнително забива пазара.

Фондовете, които бяха в основата на ръста, реализиран през изминалата година, са "извън пари", или нямат свободни ресурси да подкрепят пазара, дори и цените да им се струват привлекателни.

Чуждестранните инвеститори тотално ги няма. Те започнаха да излизат към края на миналата и началото на настоящата година, вследствие на кризата, обхванала световните пазари, което ги прогони от "развиващите се пазари", в които се включва и нашият.

Те разпродаваха всичките си позиции, без да подбират и без да правят разлика между тях, тъй като просто бяха решили да излизат.

Пенсионните фондове са си пенсионни фондове. Леко плавно, с мисъл за бъдещето и страх от настоящето, техният хоризонт е, да кажем, тридесет години напред. Защо да бързат. Бих ги оприличил на инвеститорите, които, като скача пазарът, си казват "твърде бързо скача, ще изчакам", а като започне да пада: "ще изчакам да спре да пада".

Мисълта за загуби при тях, или "страхът" преобладава над "алчността", струва ми се дори и в по-голяма от необходимата степен. Но кой може да ги вини, все пак там са инвестирани бъдещите пенсии на хората, които не могат да бъдат загубени.

Във фаза на тотална липса на ликвидни средства на пазара и "безпомощно и безучастно" наблюдение на срива, като че ли всички очи са вперени в пенсионните фондовете, които май са и единствените играчи с разполагаеми средства. А те не дават никакви сигнали, че ще се противопоставят на тренда. И това също е логично.

Не бива да се играе срещу тренда, тоест те най-вероятно ще изчакат формиране на нов такъв, или поне възходяща корективна вълна, преди да се престрашат. Или с други думи казано, едва ли пенсионните фондове ще дадат възходящият импулс, който всички с трепет очакваме.

Откъде може да се очаква такъв?

Явно няма да дойде и от родните взаимни фондове, които нямат свободни ресурси, а и да имат, ги пазят за евентуални тегления, ако спадът продължи твърде дълго.

За да спре изтичането на средства и инвеститорите отново да върнат доверието си в борсата, която, между другото, им струва твърде много, ако са инвестирали след второто полугодие на миналата година, ще трябва да мине доста време, за да забравят спада.

Та завръщането на чуждестранните инвеститори, или по-скоро първоначално на спекулативния капитал, е факторът, който може да даде някаква глътка въздух за борсата, която впоследствие може и да инициира по-голяма първоначално корективна възходяща вълна.

Както се казва, не може да "пада до безкрай". Рано или късно ще влезем в полезрението на инвеститорите. Развиващ се пазар с PE под 15 и перспективи за средно повишение на печалбите между 15 и 30% годишно за следващите няколко години няма как в един момент да не инициира интерес.

За това обаче трябва да има и подходяща външна среда. Понижението в цената на петрола и останалите суровини, които в условията на висока инфлация изкарва огромни спекулативни капитали, които трябва да бъдат все пак инвестирани, възстановяване на щатските индекси и тези на развиващите се пазари, са част от изискваната необходима външна среда.

Няколко са положителните неща, които дават лъч надежда. От една страна, част от посочените по-горе фактори се случват, от друга песимизмът сред инвестиционната общност, струва ми се, е стигнал своя "апогей", напълно противоположно на "абсолютния оптимизъм" през септември и октомври, когато започна "сривът на борсата".

Какво още ни предстои до края на юли?

Всички са в очакване на отчетите на компаниите. Това е добре, но при липса на ресурси и добри отчети могат да бъдат последвани от слаба реакция, да не казвам никаква. Просто компаниите ще станат още по-евтини в очакване на своите бъдещи купувачи.

Друго, което би могло да окаже някакво въздействие върху решението на чуждестранните инвеститори, е докладът на ЕК, който ще бъде изнесен до края на следващата седмица. За съжаление, перспективите не изглеждат много розови - на фона на скандалите, които се развихриха, замразените еврофондове и нарастващия политически риск в страната.