Китай масово купува големи компании, опериращи в сферата на земеделието и храните.

Преди две седмици държавната ChemChina финализира за масивна сделка за 44 млрд. долара по придобиването на швейцарския гигант за пестициди и семена Syngenta. Така това се превърна в най-голямата китайска сделка за чуждестранна компания в историята на страната, пише CNN.

През тази седмица пък фирмата Dow Chemical обяви, че земеделски фонд, подкрепян от китайското правителство, ще плати 1.1 млрд. долара за нейния бразилски бизнес в сферата на проучванията и селекцията на житни семена.

Китайските компании са похарчили общо 91 млрд. долара през последните десет години за придобиването на близо 300 чуждестранни бизнеса от сектора на земеделието, химията и храните, сочат данните на Dealogic.

Какво се крие зад всичко това?

Според експертите, всички тези сделки са част от китайския план за подобряване капацитета на страната да произвежда храна за нейното многобройно население, възлизащо на 1.4 млрд. души. В резултат на повишаващия се жизнен стандарт на китайците, търсенето на месни продукти също расте.

Поради това страната се нуждае от култивиране на растения, пригодни за фураж, с които да бъдат изхранвани отглежданите животни.

Китай обаче се сблъсква с големи предизвикателства, сред които застаряваща работна ръка в земеделието, замърсявания, климатични промени и изчерпване на почвата, според Роб Бейли, експерт в института Chatham House.

Фермите в страната също така страдат от ниски добиви, според Брет Стюарт, изпълнителен директор и съосновател на Global AgriTrends.

Последните сделки показват, че Китай иска да придобие ноу-хау, за да увеличи местната си продукция, казва Стюарт.

„Те се опитват да придобиват знание. Мисля, че тези ходове показват, че правят всичко възможно, за да са самодостатъчни по отношение на храната... Няма достатъчно храна, продавана по света, която да ги спаси, ако не успеят да се справят“, мисли Стюарт.

Макар всички страни по света да полагат усилия за запълване на хранителните им запаси, темата е особено чувствителна конкретно за Китай. Страната вече е изпитвала криза, свързана с липса на достатъчно храна по времето на Мао Дзъдун. Тогава - през 1950 г., десетки милиони хора загиват от глад, което към днешна дата е тема табу в Китай.

Китайските придобивания са част от техния национален интерес, но се надигат притеснения как би се справил светът при евентуална модерна хранителна криза. По думите на експерта Бейли, страните по света са притеснени относно достъпа до храна при лоша реколта, например.

Такa, при толкова много компании за производство на храна, които вече са китайска собственост, няма гаранция, че при недостиг те ще могат да обслужват страните, в които се намират, за сметка на новия си собственик, най-често в лицето на китайското правителство, става ясно от думите на Бейли.

Подобен казус се надига в САЩ през 2013 г., когато китайската Shuanghui International придобива американската компания за свинско месо Smithfiekd Foods. Реално обаче, достъпът до свинско в САЩ не намалява с някакви драстични темпове, но въпреки това колкото повече китайски компании купуват чуждестранни такива в сферата на хранително-вкусовата промишленост, толкова по-сериозни започват да стават притесненията.

Китай не е единствената страна, която следва подобна политика. Държави, като Саудитска Арабия и Япония, също навлизат на пазара на глобалната хранителна индустрия, но сделките не са чак толкова големи, като тези, осъществени от Китай.