Идеята за пренос на слънчева енергия от Космоса не е нова. През 1968 г. инженер от НАСА на име Питър Глейзър създава първия концептуален проект за сателит, захранван със слънчева енергия.

Но едва сега, 55 години по-късно, учените действително са провели успешен експеримент, съобщава Engadget, след като екип от изследователи от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) обяви, че техният космически прототип, наречен Space Solar Power Demonstrator (SSPD-1), е събрал слънчева светлина, превърнал я е в електричество и я е предал на микровълнови приемници, инсталирани на покрива на кампуса на института в Пасадена. Експериментът също така доказва, че инсталацията на Caltech, изстреляна на 3 януари, е способна да издържи пътуването, както и суровата космическа среда.

"Доколкото ни е известно, никой досега не е демонстрирал безжичен пренос на енергия в Космоса дори с много по-скъпи и солидни структури. Ние го правим с гъвкави леки структури и със собствени интегрални схеми. Това е първият случай в историята", казва Али Хаджимири, професор по електротехника и медицинска техника и съдиректор на проекта Space Solar Power Project - SSPP на института.

Експериментът, известен като Microwave Array for Power-transfer Low-orbit Experiment (накратко MAPLE), е един от трите изследователски проекта, които се осъществяват на борда на SSPD-1. Според Caltech усилията включват два отделни приемащи масива и леки микровълнови предаватели с персонализирани чипове. В съобщението си за пресата екипът допълва, че настройката на предавателите е проектирана така, че да се сведе до минимум количеството гориво, необходимо за изпращането на апаратите в Космоса, и че дизайнът е трябвало да бъде достатъчно гъвкав, за да могат предавателите да се сгъват в ракетата.

Космическата слънчева енергия отдавна е нещо като свещен граал в научната общност. Макар и скъпа в сегашния си вид, технологията обещава потенциално неограничена възобновяема енергия, като слънчевите панели в Космоса могат да събират светлина независимо от времето на деня. Използването на микровълни за пренос на енергия би означавало също така, че облачната покривка на Земята няма да предизвиква смущения.

Проектът за космическа слънчева енергия на Caltech стартира през 2011 г. В допълнение към MAPLE, SSPD-1 се използва за оценка на това кои видове клетки са най-ефективни за оцеляване в условията на Космоса.

Третият експеримент е известен като DOLCE (Deployable on-Orbit ultraLight Composite Experiment) - структура с размери шест на шест метра, която "демонстрира архитектурата, схемата на опаковане и механизмите за разгръщане на модулния космически апарат". Този проект все още е в начален етап.

Space Solar Power Project (SSSP) на Caltech не е единственият екип, който се опитва да превърне космическата слънчева енергия в реалност. В края на миналия месец например японската космическа агенция JAXA обяви публично-частно партньорство, което има за цел до 2025 г. да достави слънчева енергия от Космоса. Ръководителят на този проект, професор от университета в Киото, работи върху технологията от 2009 г. насам.

Преди почти десет години, през 2015 г., Япония също направи пробив в областта, след като учени от JAXA предадоха 1,8 киловата енергия, достатъчна за захранване на електрическа кана, на повече от 50 метра до безжичен приемник.