По света съществуват около 1350 потенциално активни вулкана, като малко над една трета от тях са изригвали в някакъв момент от човешката история.

Къде обаче се намират повечето от тях и къде бихте имали най-голям шанс да видите активен вулкан, ако, разбира се, имате такова желание?

Оказва се, че повечето вулкани на нашата планета, всъщност, са разположени под водата, по дългата 65 000 километра система от средноокеански хребети.

"Около 80% от производството на магма на Земята идва от вулкани, разположени по тези хребети, които обикновено са на между 3 и 4 километра под повърхността на океана. Част от системата от хребети (около 9 000 км) минава през източната част на Тихия океан, а други 16 000 км се простират по средата на Атлантическия океан“, коментира пред Live Science Ед Луелин, професор по вулканология в университета Дърам в Обединеното кралство.

Той казва още, че хората обикновено не се интересуват особено от тези вулкани, защото те са скрити далеч под повърхността на океана и в резултат на това техните изригвания рядко засягат обитателите на сушата.

„От вулканите, които са на сушата, голяма част са разположени около Тихия океан. Това е така, защото Тихият океан е ограден с т. нар. „зони на субдукция“ - места около краищата на тектоничните плочи, където те се плъзгат една под друга“, обяснява проф. Луелин.

В резултат на тази тектонична активност Тихият океан е дом на Огнения пръстен - дълъг 40 000 км подковообразен, сеизмично активен пояс, който е епицентър на около 90% от земетресенията в света и 75% от активните сухоземни вулкани в света.

Около Тихия океан старите студени и плътни океански плочи се плъзгат под съседните континентални плочи. Докато тези плочи се спускат обратно в мантията, освобождават вода от минерали, образувани на океанското дъно, и тази вода кара горната мантия да се топи, произвеждайки магма.

Разрушително цунами грози цялото Средиземноморие Пилотен проект на ЮНЕСКО е натоварен със задачата да обучи населението да оцелява при бедствия

„Магмата се издига от мантията над низходящата плоча и намира пътя си през покриващата я континентална плоча. Ето защо има вериги от вулкани навсякъде около Тихия океан, като Андите в Южна Америка, Каскадите в Северна Америка, Алеутските острови между Аляска и Сибир и т.н.“, казва още проф. Луелин.

В западната част на Тихия океан зоните на субдукция се отличават с това, че включват една океанска плоча, плъзгаща се под друга океанска плоча. Това може да образува вериги от вулканични острови, като Японския архипелаг и голяма част от Меланезия - подрегион на Океания в южната част на Тихия океан, който включва Фиджи, Вануату, Соломоновите острови и Папуа Нова Гвинея.

Въпреки това, поради естеството на тектоничните движения, Тихият океан не винаги е бил гореща вулканична точка на вулкан. Преди 252 милиона години Земята е била доста по-негостоприемна поради мащаба на вулканичната дейност.

По това време се е случило и най-масовото изчезване на биологични видове в историята. Около 96% от морския и 70% от сухоземния живот вероятно са изчезнали именно поради мощни вулканични изригвания, пише списание Nature.

За щастие на хората и останалите настоящи обитатели на Земята, вулканичните изригвания днес не са толкова много и толкова мощни, колкото са били в далечното минало на планетата.

„Ако включим подводните вулкани по средноокеанските хребети, по-голямата част от вулканичната активност на Земята е била разположена извън тихоокеанската зона. През цялата история на Земята честотата на вулканичната активност постепенно е намалявала.

Ранната Земя е била много по-гореща, отколкото е днес – толкова гореща, че е имало периоди, в които цялата повърхност на Земята е била покрита с океан от магма", казва Ед Луелин.

Доказателство за този "горещ океан" е запазено в химията на древни скали от Гренландия, която показва, че преди 3.6 милиарда години по земната повърхност се е простирало дълбоко море от нажежена магма.

„Последният път, когато се случва подобно нещо, е след гигантския сблъсък на Земята с протопланета с размерите на Марс, който води и до образуването на Луната около 100 милиона години след формирането на Земята. Може да се твърди, че по време на тези периоди цялата планета е била един гигантски вулкан", обяснява Луелин.

В глобален мащаб през 2021 г. има няколко земетресения с магнитуд над 8За България изминаващата година е със слаба сеизмична активност

Земята днес е далеч по-хладна и гостоприемна, отколкото е била по време на нейната магмена фаза и, според Луелин, вулканите, в крайна сметка, ще станат част от миналото на нашата планета, тъй като, според учените, тя вероятно ще продължи да се охлажда с течение на времето.

„Това вече се е случило на Луната. Тя е много по-малка от Земята и затова се е охладила по-бързо. Преди милиарди години на Луната е имало интензивна вулканична дейност – големите тъмни петна, които виждаме, са гигантски „морета“ от втвърдена лава. Земният спътник обаче е вулканично "мъртъв" от около един милиард години", казва още вулканологът.

Въпреки това изглежда малко вероятно вулканите да изчезнат скоро. Някои експерти предполагат, че ще са необходими 91 милиарда години, докато ядрото на Земята загуби цялата си топлина, което означава, че вулканите вероятно ще съществуват много по-дълго от човешката цивилизация и дори могат да надживеят слънцето, което вероятно ще "умре" след около 5 милиарда години.

И така, ако сте начинаещ вулканолог или просто сте любопитни как може да изглежда едно изригване в реалния живот, кое е най-доброто място, от което можете да го наблюдавате?

„Ако искате да видите истинско изригване, най-добрата възможност е да отидете до малия остров Стромболи край южните брегове на Италия. Там има вулкан, който изригва почти без прекъсвания през последните около 1500 години.

Ако предприемете обиколка с екскурзовод е почти сигурно, че ще видите поне една от малките експлозии, които вулканът произвежда на всеки няколко минути от един от многото отвори близо до върха", казва Ед Луелин.