Разположена на брега на Дунав, на около 100 километра от Букурещ, новата атомна електроцентрала на България - в Белене - е проект по руско вдъхновение, отхвърлян в продължение на близо 20 години, който ще се издигне в зона, обградена от три активни сеизмични центъра. Проектът беше оценен от България на 4 милиарда евро.

При опустошителното земетресение през март 1977 г. градовете Зимница и Свищов, намиращи се на няколко десетки километри от Белене, бяха почти разрушени.

Министърът на околната среда Атила Кьорьоди ни увери, че всички възражения на Румъния срещу Белене са включени в заключителния документ, който стои в основата на АЕЦ Белене.

Руско-френският консорциум Атомстройекспорт/ Арева, който ще изгради електроцентралата, беше обвинен, че иска да използва в Белене технически остарели реактори, подобни на тези в Чернобил или Козлодуй.

България не се отказа от плановете да има атомна електроцентрала, дори след като международната общност й наложи да закрие почти напълно АЕЦ Козлодуй, наричана от Европа "бомба с часовников механизъм".

След като беше отлаган или отхвърлян в продължение на 20 години, проектът за новата АЕЦ в Белене, на брега на Дунав, срещу румънските селища Турну Мъгуреле и Зимница, тръгна по прав път.

Основното възражение на екологичните организации от Румъния и България и на някои политици от опозицията в София е рискът, че бъдещата АЕЦ в Белене може да предизвика катастрофа в случай на земетресение.

Експертите в областта на сеизмологията и геофизиката потвърдиха, че сеизмичният риск в Белене е реален. "Има опасност, но не с много високо ниво. Целият този район се характеризира с повърхностна сеизмичност с висока енергия.

Зоната е активна. Да, от 1977 г. досега периодът беше спокоен. Но когато правиш АЕЦ, мислиш за много по-дълъг период от време", казва Викторин Тоадер, ръководител на лабораторията по сеизмична механика към Румънския институт по приложна сеизмология.

Академик Мирча Сандулеску, професор по геотектоника в Университета в Букурещ, ни обясни, че в случай на земетресение във Вранча, АЕЦ Белене ще се намира по ударната вълна на труса, която върви към югозападната част на Румъния, съответно в направлението Букурещ, Турну Мъгуреле и Зимница.

В този случай, професор Сандулеску смята, че централата в Белене "може да бъде засегната повече, отколкото централата в Черна вода", но зоната "не е в никакъв случай по-опасна, отколкото тази, в която е построена другата АЕЦ на българите - Козлодуй". Съответната централа беше почти напълно затворена, защото не съответства на стандартите за безопасност в ядрената сфера.

Въпреки този сеизмичен риск специалистите смятат, че централата в Белене не би трябвало да създава опасности, ако руснаците, които я строят, спазват стандартите за противоземетръсна защита. "Това е като бомба, която трябва да бъде пазена.

Важно е най-вече какъв тип централа ще бъде изградена и дали е проектирана да издържи", твърди сеизмологът Викторин Тоадер. Академик Мирча Сандулеску също е съгласен: "Единственото нещо, което трябва да се провери, е до каква степен строителният проект е достатъчно издържан от гледна точка на противоземетръсната устойчивост". Сеизмичният риск може да бъде намален, ако пространството, в което са монтирани реакторите, е добре осигурено срещу земетресения, е заключението на експертите.

Екологичните организации в България и Румъния, но и Грийнпийс или WISE, яростно протестираха в продължение на години срещу проекта Белене. Лавиния Андрей, председател на Фондация "Terra Mileniul III", твърди, че правителството на Румъния е било съгласно с централата на българите, въпреки, че е дало съгласието си в документация, в която не се посочва какъв тип реактори ще се ползват.

"Това е по-скоро политически въпрос, тъй като и Румъния имаше нужда на свой ред от съгласието на България за 3-ти и 4-ти реактор на Черна вода. Това беше бартер между двете страни. "Сред рисковете, на които се излага Румъния, след одобряването на проекта Белене, се нарежда и възможното разрушаване на екосистемата на Дунав и заразяването на почвата в зоната на Телеорман, която е сред най-плодородните в Румъния, обяснява Лавиния Андрей. "Централата ще има зад себе си хълмист район. В случай на инцидент, по-голямата част от емисиите ще дойдат към Румъния, а не към България", добавя председателката на "Terra Mileniul III".

Технологията, която ще бъде използвана в Белене, повдигна много въпроси от страна на екологичните организации. Руската фирма строител "Атомстройекспорт", за която се писа, че е контролирана от енергийния гигант на Русия - Газпром, спечели през 2006 г. търга с проект за централа, базирана на реакторите VVER 1000. Те бяха използвани отчасти и в електроцентралите в Чернобил, но и в България - в Козлодуй, и са смятани за опасни и технически остарели.

Източници от сферата на ядрената енергетика обаче, ни увериха, че "VVER 1000, който ще бъде използван в Белене, е модерен вариант спрямо старото поколение, което беше използвано и във Финландия. Бъдете сигурни, че никога няма да се построи в ЕС ядрен реактор, който да не отговаря на стандартите за безопасност".

Източник: БТА