Брюксел се готви за политически взривоопасен декември
Преди да започнат зимната си ваканция, европейските лидери са изправени пред месец, изпълнен с политически взривоопасни решения, които ще оголят стари разделения и ще открият нови белези, пише в анализ Euronews.
„Болният въпрос“ на България и Румъния
Следващата седмица ще започне подаването на заявления за присъединяване към Шенген от Румъния и България - две държави, които чакат на прага на зоната без паспорти повече от десетилетие.
И за двете въпросът за присъединяване към Шенген е дълбоко емоционален, тъй като постоянното изключване създава впечатлението за Европа на две скорости, която е дискриминирана.
Европейската комисия, Европейският парламент и почти единодушно мнозинство от държавите членки подкрепиха решително съвместната им кандидатура.
Но прословутата негъвкава опозиция на Австрия пречи. Страната се е вкопчила в идеята, че Шенген, поради продължаващото пристигане на нелегални мигранти в блока и повторното въвеждане на граничен контрол, вече не функционира. Следователно всяко разширяване в този момент е нежелателно в очите на Виена.
Първоначалният план беше във вторник (5 декември) да се проведе гласуване на заявленията, но застоят в напредъка драстично намали амбицията.
Вместо това министрите на вътрешните работи просто ще се запознаят с "актуалното състояние".
Липсата на официално гласуване обаче има потенциала да налее още масло в огъня.
По-рано Румъния заплаши да предприеме правни действия срещу Австрия заради нейната блокада, а България сравни безизходицата с това, че е взета за "заложник".
"Няма лесно решение. Единодушието е единомислие. А то все още не е постигнато", заяви високопоставен дипломат преди срещата.
Лабиринтът на фискалните правила
Няколко дни по-късно министрите на икономиката и на финансите ще се съберат за нов опит да приключат трудно извоюваната реформа на фискалните правила на ЕС.
Предполагаше се, че тази решаваща среща ще бъде предшествана от френско-германски компромис, който да подготви почвата за пробив в споразумението.
В момента обаче трипартийната коалиция на Германия се опитва да овладее разрастващата се криза, след като Конституционният съд на страната отмени създаването на специален фонд за климатични проекти на стойност 60 млрд. евро.
ЕС – Китай
Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел трябва да отлетят за Пекин за дългоочакваната среща на върха ЕС-Китай.
И двете страни желаят да възстановят двустранните отношения и да разсеят тлеещото напрежение, което се простира до пандемията.
Преодоляването на пропастта обаче ще бъде трудна задача.
Фон дер Лайен предупреди, че Китай става "по-репресивен у дома и по-настъпателен в чужбина", и насърчи стратегията за "премахване на риска", за да се намалят нежеланите зависимости.
На свой ред Пекин заклейми "премахването на риска" като зле прикрит протекционизъм, целящ да удовлетвори твърдолинейните интереси на Америка.
Големият залог: Членството на Украйна
В Брюксел лидерите на ЕС ще се съберат на двудневна среща на върха, на която залогът не може да бъде по-висок.
Държавните и правителствените ръководители ще бъдат помолени да решат дали искат да започнат преговори за членство с Украйна и Молдова след положителната оценка, публикувана от Европейската комисия през октомври.
Двете страни нямат търпение да започнат процеса, който е изключително сложен и може да отнеме години, за да се стигне до успешен край - ако изобщо се стигне до него.
В дневния ред ще бъде включен и прегледът на бюджета на ЕС на стойност 100 млрд. евро, който включва 50 млрд. евро безвъзмездни средства и заеми за създаване на Механизма за Украйна и предоставяне на предсказуема, дългосрочна подкрепа на разкъсваната от войната страна.
Тази цел става все по-належаща, тъй като страната е изправена пред дефицит от близо 40 млрд. евро в бюджета за следващата година - огромна дупка, която може да бъде запълнена само с парични инжекции от западните съюзници.
Досега блокът предоставяше на Украйна редовни траншове финансова помощ, но сегашният пакет от 18 млрд. евро ще бъде изчерпан някъде между януари и февруари, без алтернатива на финансиране.
Постигането на съгласие за преговори за членство и за допълване на бюджета в рамките на една и съща среща на върха не е лесно при никакви обстоятелства.
Но последните събития показват, че то може да се окаже непреодолимо.
Инатът на Орбан
В писмо, адресирано наскоро до Шарл Мишел, унгарският министър-председател Виктор Орбан заплаши да провали цялата политика на ЕС за Украйна, включително макрофинансовата помощ и санкциите срещу Русия, ако лидерите не се съгласят да проведат "стратегическа дискусия" по въпроса. (Важно е да се отбележи, че лидерите на ЕС интензивно обсъждат Украйна поне от февруари 2022 г.).
Въпреки това ходът на Орбан беше достатъчно заплашителен, за да принуди Мишел да отлети до Будапеща по-рано тази седмица и да проведе лични разговори с премиера, които продължиха повече от два часа и включваха "съществен" разговор за писмото, според високопоставен служител на ЕС.
Макар че в миналото Орбан е бил обвиняван, че се държи настрана, а после отстъпва, езикът в писмото, съчетан с нова евроскептична кампания, насочена директно срещу Урсула фон дер Лайен, сигнализира за все по-окуражен силен лидер, решен да упражни правото си на вето, докато не бъдат удовлетворени всички негови искания.
На този фон, Европейската комисия се готви да приеме в средата на декември решение за деблокиране на до 10 млрд. евро от кохезионните фондове за Унгария, които бяха отказани на страната поради постоянни опасения, свързани с върховенството на закона.
Решението ще бъде приветствано от Орбан, който неведнъж е атакувал Брюксел за това, което той нарича "финансово изнудване".
Унгария обаче все още ще разполага със замразени 11,7 млрд. евро от кохезионните фондове, както и с парализирания си план за възстановяване на стойност 10,4 млрд. евро след COVID-19.
"Разбира се, няколкото евро, които ни дължат, ще бъдат събрани", заяви Орбан през ноември.
Регулацията за AI
Предстоят още събития: През декември ще се проведе нов кръг от преговори по Закона за изкуствения интелект и Новия пакт за миграцията и убежището - два жизненоважни законодателни акта, които блокът обеща да приключи преди изборите през 2024 г.
Предстоят също така среща на върха със Западните Балкани, възможното завръщане на Доналд Туск като министър-председател на Полша и вероятно дългоочакваното предложение за облагане с данък на обездвижени руски активи за финансиране на възстановяването на Украйна, допълва Euronews.